Skip to main content

Liminal spaces

Преди време една забравена японска песен от 80-те генерира над 100-милиона клика. Аз бях един от милионите, които слушаха и споделяха странното усещане за носталгия. Бяхме сигурни – без да разбираме и дума японски, че песента ни говори. 

Интересен факт: Чернобялата снимка на Алън Левинсън става мим, заедно с възраждането на песента, но е направен за друг албум на Такеучи.   

Ремиксът на Plastic Love на Мария Такеучи е представител на микрожанр от музиката, познат като Vaporwave. Електронна музика, която компилира smooth jazz, R&B, J-pop, city pop, гличове, бъгове и даже „мюзак“ – музиката, която озвучава асансьорите в молове и офисни сгради, през 80’-те и 90’-те. 

Има странен ефект върху мозъка – кара ви да изпитвате сюрреалистична тревожност, сякаш сънувате, докато сте будни. Спомняте си далечни, банални изживявания. Ехото ви кара да изпитвате тъга.

Vaporwave – като поток от глобалната поп култура, е част от пълноводната река на съвременното диджитъл и консуматорско изкуство. За едни то е антикапиталистическо, за други просто цинично, за трети е трагично, защото доказва, че младото поколение артисти не може да създава свое бъдеще, а е вторачено в чуждото минало. За мен е сантиментален блян.

Визии на Rachid Lotf: 90s Childhood room – Sega genesis, Super Nintendo / Late 80s early 90s Childhood Room

Визуален аналог на vaporwave са артисти като Рашид Лотф и Андрю Морган. Първият е съвременен Норман Рокуел, който рисува идеалният американски свят. Рашид ни предлага шарена сантиментализация на консуматорството. Визиите му са пълни с попкултурни референции.

Визии на Andrew Morgan 

Андрю Морган създава съновидения на места и обекти, които са лишени от човешко присъствие. Ако е имало хора, те са излезли от кадъра. Това са Liminal пространства.

Думата liminal има латински корен – limen, означава „праг“. Liminal space е преходно пространство между един свят и друг, между едно време, и друго, между една фаза, и нова. Фотографията и изобразителните изкуства в стил liminal запечатват празни стаи, коридори, улици, алеи, площади. 

The Proper People: Изоставена автомобилна фабрика в Детройт

Преди две години бях зарибен по YouTube канали, които показваха изоставени сгради. Такива са поредицата Dead Mall на Дан Бел, Abandoned на Bright Sun Films, каналът The Proper People.

Кадър от поредицата Dead Mall на Дан Бел

Празнотата ни кара да изпитаме безпокойство. Тъга, самота, изолация, дезориентация, усещане за deja vu или saudade. Чувстваме, че някога може би сме били в това пространство, вече не сме, но частица от нас е останала в него.

I’m Thinking of Ending Things 2020

Има няколко режисьора, които използват силата на liminal. 

2001: A Space Odyssey 1968

Човекът, който програмира мозъка ни, чрез liminal пространства е Стенли Кубрик.

The Shining 1980

Той постига сковаващото очакване за предстояща опасност, чрез празнотата на хотела в The Shining 1980 (Сиянието). 

Червената стая от поредицата Twin Peaks

Друг любител на liminal е Дейвид Линч.

I Am Legend 2007

Добрите постапокалиптики използват liminal пространствата, за да предизвикат kenopsia – зловеща атмосфера на място, което обикновено е оживено от хора, но сега е изоставено и тихо – училищен коридор, тъмен офис, цял град.   

Knives Out 2019

Думата vellichor дефинира странен копнеж, който може да изпитате в празна книжарницата или стара, прашна библиотека. 

Office Space 1999 / The Office 2005-2013

Liminal пространствата биват населявани от колоритни, луди характери в сатирите на офисния живот от края на 20 и началото на 21-и век. 

The Vivarium 2020

Мозъците ни са жадни за контекст и бясно се опитват да създават истории от всичко. 

Stalker 1979

След като едно пространство излезе от предназначението, което има, започваме да изпитваме усещането за „промяна на реалността“.

The Chronicles of Narnia: The Lion, the Witch and the Wardrobe 2005

Времето, което споделяме е високостресово и преходно за мозъците ни. Ако вярвате на Джон Гълб, упадъчно-декадентско, свидетели сме на смъртта на империя. Депресивно е със сигурност. А при депресия умерена доза носталгия може да повиши настроението.

Бележки:

Видео есе за Liminal Spaces на Solar Sands

Свързани публикации:

Самотата и филмите

Ясуджиро Озу и Кого Нода – необикновената сила на обикновеното

2 thoughts to “Liminal spaces”

  1. Началото на текста ми напомни, за забравена японска песен, която е причина за спасяването на света (буквално) 🙂 , в доста свежото филмче fish story. Ако не си го гледал- препоръчвам.
    https://youtu.be/qGzIOs4jjVk

Вашият отговор на Lubomir Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *