Аналогов страх

Като студент бях привлечен от психопатологията и антропологичното изследване на девиацията. Основните психични заболявания са общи за всички по света. Можете да имате шизофрения в Русия, Китай или България. Откриват се обаче културно специфични отклонения в психиката. Най-често те се категоризират като истерии. 

Сигурно сте чували за амок. Състоянието се среща в югоизточна Азия и е описано от западни учени, през ’60-те години на 20 век. След период на тревожност и мълчание, предизвикани от обида, мъже на възраст 20-35 изпадат в амок – изблик на бясна ярост и насилие.

Мъжът крещи, чупи, бие и дори убива хората около себе си. Нищо не може да го спре, докато не рухне в пълно изтощение. След това, индивидът се „излекува“, връща си съзнанието, но често не си спомня какво е правил. Екстремна версия на „да ти прелее чашата“. 

Специфични истерични състояния са описани на много места. В Китай (сие-пин – дезориентация и треперене), Кения (сака – тремори и транс), Монголия (латах – поводът може да е гъделичкане)…

Освен истерии културата може да произведе и други характерни разстройства. Спусъкът им е чувство за срам, вина, скръб, гняв. Нещо, което запомних – веднага след като го прочетох, е страхът от каяк.

Изпитват го мъже от Гренландия. Монотонността на пейзажа и фактът, че сте сами в океана в малка лодка, отключват тиха паника. Мъжът започва бързо да изстива, защото е сигурен, че ледената вода прониква в каяка и всеки момент, той ще потъне. Ако успее да се добере до брега, мъжът изпада в ступор и може да бъде изваден от строя за дни наред. А понякога завинаги. 

Ненормалността се разглежда в обществен контекст, освен в контекста на генетическата обремененост

Начинът, по който се социализираме, приказките, които слушаме, изкуството, което виждаме, музиката която чуваме, социалната роля и статус, които получаваме ни програмират какви трябва да бъдем и какво трябва да е около нас. Стресът – от невъзможността да играем ролята си, води емоционално страдание.

В английския език има две думи, които подчертават нюансите във видовете страх, които можем да изпитаме. Terror – описва чувство на опасение, очакване за нещо ужасно. Horror – е самият ужас, пред очите ви. 

Психологията също прави такава разлика. Тревожност – е сбор от чувства на терзание, опасения, безпомощност, вътрешна борба, когнитивен дисонанс. Когато сте тревожни, можете да хипервентилирате, да ви „стегне“ сърцето, да треперите, да се изпотите, да ви се завие свят, да ви се гади, да получите диария. Ядрото на тревогата е непознатото. Искате да направите нещо, но не знаете какво, защото не знаете какво има зад ъгъла.

Страхът е конкретен, идва от познати неща. Може да ви мобилизира изцяло или демобилизира – да се смразите на място. Знаете, че кучето, което се втурва срещу вас ще ви ухапе. Виждате побоя на улицата. 

Западният мозък също страда от специфични състояния. Аноркесия и бигорексия например. При тях потърпевшите чувстват, че са неподходящи за обществото и ролята си в него. 

Бум последните две десетилетия е нов жанр хорър. Така наречения „аналогов страх“. Това са аудиовизуални материали, които са запечатани на аналогови носители от ’80-те и ’90-т: VHS касети, ТВ излъчвания, радиопредавания. Обикновено кадрите започват банално, но постепенно стават странни, изкривени, страшни. 

Вълната от аналогов страх започна с няколко филма като The Last Broadcast 1998 и The Blair Witch Project 1999 (Проклятието Блеър). 

Популярен в YouTube е канал образец за аналогов страх – Local 58. Създателите му използват банални кадри в стил ’90-тарска телевизия, които умело деформират и изопачават. Сякаш целта е да хакнат мозъка ви. 

Страхът от препрограмиране, промиване на мозъка, хипноза, от превръщането ни в нечия марионетка не е нов. Просто взима връх, благодарение на новите технологии. 

Свидетели сме на феномени като „Семейство Симпсън предрича бъдещето“ или „ефектът на Мандела“. При последния голяма група хора си спомня нещо различно от това, което е станало или не е. 

Феноменът е наречен така, защото много хора си спомнят, че Нелсън Мандела е умрял в затвора, в края на ’80-те. Друг пример е, че в колективната американска памет се е запечатал филм от ’90-те, със заглавие Shazaam. В главната роля е американският комик Синбад. Такъв филм не съществува, но хората си спомнят за него. Феноменът е свързан със страха ни, че някой или нещо може да промени паметта ни, да ни „присади“ фалшива реалност. 

Още по-интересен е абстрактният канал Webdriver Torso – който излъчва произволни комбинации от цветни геометрични форми, на фона на звук подобен на смяната на радиочестотната лента. Няма смисъл, но мозъкът търси такъв.

Аналоговият страх експлоатира нуждата ни за ред – ясното и прегледно разполагане на действителността. Редът води до други две неща – систематика и йерархия, ултимативното ни усещане за контрол. 

Гледате сини и червени правоъгълници, съдържанието не е страшно само по себе си. Изпитвате тревога обаче, защото тези форми се противопоставят на очакванията ви за ред. Изпитвате тревожното чувство, че „му изпускате края“.

И отново, тревогата е културна. „Пали се“ в западен мозък от средната класа. Ако покажем материала на животновъд, който живее в Африка, той няма да го разбере, ще го игнорира или ще се разсмее.  

Свързани публикации:

4 типа страх на Риман, обяснени чрез филми

Страх ме е от теб

Liminal spaces