
“I cherish peace with all of my heart. I don’t care how many men, women, and children I kill to get it.” – Peacemaker, The Suicide Squad 2021

Suicide Squad 2016 (Отряд самоубийци) бе деветият най-лош филм, който гледах през 2016. Провали се във всичко: осветление, камера, сюжет, диалози, характерово развитие, монтаж. Вписа се в историята като „филмът, чийто трейлър е по-добър филм от самия филм“.
Бяхме сигурни, че ще е първият и последен опит на DC да екранизира комикс поредицата си с антигерои. Пет години по-късно, те се опитват отново.
Have you tried turning it off and on again?
Рестартът е поверен на Джеймс Гън. Той не разочарова. Всъщност, справя се по-добре от втория опит на Зак Снайдър с Лигата на справедливостта. Визуално и двамата са style over substance режисьори, но Гън превъзхожда като сценарист. Той има предимство и с усета си за темпо. Снайдър винаги провлачва, забива като PC, чиято графична карта не смогва.
Защо този път работи?
Може би, защото сега вече е с пълен член. The Suicide Squad 2021 (ОтрядЪТ самоубийци) е направен от човек, който не смята, че жанрЪТ се е изчерпал, а единствено начинът, по-който режисьорите подхождат към него.

Имате два избора, за да сте успешни с филм по комикс. Първият е сериозен, мрачен Нолан-реализъм, който ще ви доближи до наградите за „истинско“ кино.

Вторият е шарен, шумен лунапарк, замислен да се харесва на всички. Формулата ще ви направи ужасно богати, питайте Marvel. Но проблемът е, че е формула – поредица от клишета, които писват.

Третият път бе избран от хора като Матю Вон, Тим Милър, Райън Рейнолдс, Тайка Уайтити, но бе намерен от Джеймс Гън. Оставаме цветни, но прегръщаме хиперболата, развързваме фантазията, оставяме я да препуска до сюрреализъм, добавяме ирония, пародия, абсурдни нива насилие и важно – готина музика.

Гън повтаря урока си от Guardians of the Galaxy 2014 (Пазители на Галактиката). Работи с герои аутсайдери, треторазредни загубеняци, маргинали от комикс вселената. Това му дава творческа свобода да направи две хитри неща.

Първо – Гън може да пренапише характерите – както си иска, защото масовата публика няма никакъв спомен за тях.
Прави го с милосърдие. Героите му са пипкави, несръчни, непохватни. Изпитват срам, страх, стеснение. Шморцове са – като нас самите. Дори ако са зли, те имат частица невинност, човечност, вътрешна травма, което ни кара да им съчувстваме.

Второ – може да ги убие, когато си поиска.
Усещането, че главният герой може да умре, прави филма вълнуващ, защото е непредсказуем.

Единственият герой в The Suicide Squad 2021, за когото бях сигурен, че няма да умре е Харли Куин (Марго Роби). Тя вече е А-играч и Гън не знае какво да я прави. Затова – в част от филма, я отделя в собствена (по-слаба) история.

Режисьорът използва духовити смешки и физически хумор, които редува със сериозни, сантиментални моменти и демагогски метафори. Плъховете са една от тях. Те са вредители. Преносители на заразни и паразитни болести. Заедно с хлебарките, те са в групата на отвратителните животни. Гадини, които стимулират погнуса и омраза. Един от героите в Тhe Suicide Squad 2021 дори има мусофобия – страх от гризачи.
Но именно плъховете спасяват ситуацията. Те са пролетариата. Невидимото мнозинство от бедни, низвергнати морлоки, които спасяват изнежените консуматори елои. Ако в плъховете има смисъл, то и ние сме от значение.

Друга подобна метафора е схватката между Миротвореца (Джон Сина) и полковник Рик Флаг (Джоел Кинаман). Това е битка между два идеала. Няма да издам изхода, но той е трагичен.
The Suicide Squad 2021 не е най-добрият комикс филм в историята. Няма културна или поп културна значимост, или запаметимост. Но работи.
Мнението ми в едно изречение:
ЛСД трип и карикатура, която оправдава тройната доза пуканки.
На този филм му сложих 1-ца в imdb около 10-тата минута и до края не съжалих за преценката си, а единствено за това, че в сайта не могат да се слагат оценки с отрицателни стойности.
Не вярвах, че DC толкова скоро ще успеят да направят нещо по-тъпо от Акуамен, но успяха и то с размах. Също не очаквах, че е възможно да направят нещо нива под първата част, но се справиха и с тази задача.
Отидох да го гледам заради Джеймс Гън и заради това, че харесвам Guardians of the Galaxy. Огромната разлика е, че там нефелният американски хумор беше чаровен, а тук е дразнещ.
Плоски герои, ненужни образи, постоянни сценарни дупки. Мога да изброявам още много.
Единственото, за което този филм може да послужи, е за визуална референция за реклама или музикален клип. Сцената с Харли и цветята е прекрасна. Бих я използвал за 30-секундна реклама. Колкото трябваше да продължи и самият филм.
Имам чувството, че заданието към сценаристите е било „Направете нещо по-тъпо и ненужно от Черната вдовица“. Е, справили са се.
Мнението ми в едно изречение е: Напълно загубени два часа.
Според мен, става за пуканки или, ако си се напушил. Аз ядох пуканки. Ном-ном. Но не е нещо, което ще си спомням дълго време.