Skip to main content

Филмите, в които не се влюбих през 2021

Харесвам дисонансите, нарушаването в общата представа, оспорването на специалистите, опровергаването на множеството. 

Писал съм за филми, обичани от критиците, но не от мен и обратното. През изминалата година имаше поне десетина, които експертите и зрителите аплодираха, акламираха, награждаваха. Сигурен съм, че повечето от тях ще получат я номинация, я направо Оскар през 2022. Но те отсъстват от класацията ни за най-добри филми. Не защото са лоши филми, а защото се „разминах“ с тях. 

Last Night in Soho 2021

Преди време познавах млада жена, която беше спечелила конкурс за двойници на Анджелина Джоли. Нереално красива. Но така и не се влюбих в нея. Има неща, които не можеш да обясниш, но можеш да почувстваш.   

The Worst Person in the World 2021 (Най-лошата личност на света)

Това е най-мъчителното ми разминаване, защото обичам стила на Йоахим Триер. Oslo, August 31st 2011 (Ослов, август 31-и) е сред най-добрите, които съм гледал. Thelma 2017 (Телма) е любим филм от 2017.

Ренате Рейнсве спечели награда за Най-добра актриса в Кан. Изпълнението и е чисто, естествено, сърдечно. Героинята й резонира с критиката, но и с младото поколение. Джули е милениъл версия на Али Макбийл или Франсис от Frances Ha 2012. Задоволява дълбока нужда у зрителите – особено младите жени, да комбинират стремежа за независимост и генетичната жажда за принадлежност. Гледаме героиня, която е перфектна в липсата си на перфектност. 

The Worst Person in the World 2021

Гледаме и красив филм. Има няколко съновидения – сцени, които се развиват във фантазията/подсъзнанието на Джули, те са прекрасни.  Но… не се свързах. Наречете ме „бумър“, кажете, че съм „патриархален остатък от 20 век“. Не се свързах.

Емпатичен съм към героините от косовския филм Hive 2021 (Кошер). Облечени в анцузи и варящи айвар, те също се борят с патриархата. Но не успях да го сторя с младите, красивите, умните, презадоволените, ефимерните герои на The Worst Person in the World 2021. Апропо, филмът официално е комедия, която не ме усмихна и веднъж.

The Lost Daughter 2021 (Загубената дъщеря)

Тематично подобен е режисьорският дебют на Маги Джилънхол, по роман на Елена Феранте.

Оливия Колман е откровение. Актриса майстор, която създава сцената само с поглед, леко помръдване на веждите, потрепване на устните. Героинята й – Леда, е на почивка в Гърция, а ние ставаме свидетели на двучасова психоанализа. Може би Леда е порасналото „Аз“ на Джули от горния филм. Проблемът ми е празнотата в душата на характера и мудността при разкриването й.

The French Dispatch of the Liberty, Kansas Evening Sun 2021 (Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън)

Ако не харесвате Уес Андерсън, този филм ще ви накара да го мразите с всяка клетка от тялото ви. Това е Андерсън от Андерсън на стероиди. 

Стилът на Уес най-често е определян като whimsical – странен, джуфчест, кокетничък, игрив, петифурен, барнат с финтифлюшки. Не съм заклет фен, но не съм и автоматичен хейтър. Обожавам анимациите му, както и The Grand Budapest Hotel 2014 (Гранд хотел Будапеща)

The French Dispatch е антология от 4 микро филма, сборен пункт на всичко, което изпитвам към Уес. Хем, го харесвам… хем, както го харесвам – почва да ме дразни. Ако цялото беше само първите две истории, щях да съм влюбен, но понеже включва и вторите две – не съм.

C’mon C’mon 2021

А! Тук мога да бъда псуван от всички интелектуалци. Оставете ме да кажа, че обичам Beginners 2015 (Новаци) на Майк Милс. 

Сега обаче Майк е направил нещо претенциозно. Не знам дали някой би си говорил за този филм, след като го гледа. Представям си, че ако има такива хора, те са на купон в Ню Йорк, облечени са в черно, пият Opus One и използват думи като: commencement, modality, transformation и journey

Хоакин Финикс – разбира се, е супер. Но там, където критиците виждат автентичност, аз виждам престореност. Получавам уртикария, когато гледам деца, които са написани като мини копия на екзистенциални философи.

Спомням си британски филм, в който майката беше бял боклук с две деца от различни мъже. Дъщерята – момиче на около 10, говореше като реинкарнация на Сартър и Камю. Около тях не се виждаше ни училище, ни книга. Така са написани децата във филмите на Бен Зайтлин, малки машини за цитати на Паулу Коелю. Детски вариант на Manic pixie dream girl. Не работи за мен. Не го чувствам. Не го харесвам.

The Power of the Dog 2021 (Силата на кучето)  / Benedetta 2021 (Бенедета)

Два толкова еднакви филма. Ако Джейн Кампион беше направила The Power of the Dog 2021 преди 30 – даже преди 20 години, той щеше да е филмова класика. Ужасно закъснял филм, за второто десетилетие на 21 век. Героят е латентен хомосексуалист. Mачо, който сублимира либидото си и това е ясно от първата сцена. 

Деконструкцията на каубой мъжествеността не е оригинална. Останалото е бавно, скучно, но красиво очакване на предвидимата развръзка. Буквално – знаех какво ще стане. А знаете ли какво ще стане – казва Марлон Брандо – не е добро кино. 

Пол Верховен е също демоде. Целта му е еротичната провокация. Но това е ретро, тематичен анахронизъм. Можете да отворите телефона си и с два клика да откриете многократно по-смущаващи неща от архетипа Секси монахиня-лесбийка. Образът бе „спайси“ през 80-те в скечовете на Бени Хил и клиповете на рок групите по Mtv. Benedetta 2021 е постигната от Бокачо през 1348. Във време на масовизирана порнография, 83-годишният режисьор се опитва да скандализира със софт еротика. 

tick, tick…BOOM! 2021 

Мюзикълът не е мой жанр, простете. Според мен, почти всичко, което можете да направите с пеещи и танцуващи хора е направено по-добре през 1952

Критиците намират филма за „деликатен“, „фантастичен“, „пристрастяващ“ и „тотем на тръпките и изпитанията, с които се създава изкуство“. Моите емоции варираха от леко неудобство, че това, което гледам се случва, до водоравно, неагресивно отегчение. 

Memoria 2021

Не знам гледали ли сте филми на тайландския режисьор Апичатпонг Верасетакул. Според IMDB аз съм гледал поне два. Единият ми е харесал, a другият почти. Memoria 2021 е третият.

Повечето филми на А.В. се развиват в Тайланд. Този се разстила в Колумбия, а в главната роля е Тилда Суинтън. Филмите на А.В. са сюрреализъм, режисьорът работи „извън границите“. Влече го въображаемото, подсъзнателното, метафизичното. Memoria 2021 е обожавана от критиците. Рейтингът в Rotten tomatoes e 96%, Metascore 92%. Има голяма вероятност да е номиниран за Оскар тази година. Аз… аз заспах. 

Тук ще спра. Можех да добавя Annette 2021 (Анет) на Лео Каракс, Being the Ricardos 2021 на Аарон Соркин, мелодраматичният, но перфектно заснет хорър Titane 2021 (Титан) на Джулия Дюкурно, Blue Bayou 2021 на Джъстин Чон, Red Rocket 2021 (Червена ракета) на Шон Бейкър, Censor 2021 (Цензор) на Прано Бейли-Бонд… 

ТОВА НЕ СА СЛАБИ ФИЛМИ. Направени са с ентусиазъм, майсторство, мисъл – замах. МОЛЯ, ГЛЕДАЙТЕ ГИ! Просто не са влюбих. 

За наистина слабите филми – следващия път.

2 thoughts to “Филмите, в които не се влюбих през 2021”

  1. Benedetta и Titane ги стопирах на 30-40 мин, Dune гледах повече от час, за новия Бонд нямам думи – най-добре да го спрат за 10 години!
    Относно The Power of the Dog… Стана така, че заспах на 15 мин и много мислих на другия ден дали да продължа. И не съжалявам!
    Днес съм предвил Френския бюлетин!

Вашият отговор на Ясен Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *