Тук са. Девет нови истории в сезон, който е по-добър от предишния.
Хубавото на анимационната антология е – както казва майката на Форест Гъмп, че е кутия с шоколадови бонбони. Не знаеш какво ще ти се падне. Не знаеш къде ще се озовеш, колко дълго ще продължи и къде ще му излезе краят.
1300 души работят над трети сезон. Някои от епизодите отнемат две години, други повече. Това са любимите ми три.
Night of the Mini Dead – най-саркастичен
Четири от епизодите заслужават трето място. Аз избирам най-смешния и най-краткия. Перфектен формат за новото поколение, чието внимание не може да бъде задържано за повече от 8 секунди. Апропо, това е проверена статистическа информация.
Режисурата е на Роберто Биси и Анди Лион, анимацията е на Buck студио. Темата е зомби апокалипсис, но реализацията е оригинална. Използва диорама ефект – всичко е не просто малко, а направо микроскопично. Действието ескалира, под звуците на Бетовен, Мусоргски и Верди. Сатиричен скеч, който можете да изгледате на телефона си, между две спирки на метрото.
Bad Travelling – най-добрата история
Режисьор е Дейвид Финчър, сценарият е на Андрю Кевин Уокър, по разказ на фантаста Нийл Ашър. Анимацията е на студио Blur.
Мрачни, кошмарни, увличащи 20 минути, които могат да станат филм или сериал. Риболовен кораб е взет на абордаж от морско чудовище. Капитанът и екипажът са хвърлени в игра на оцеляване, поредица от трудни морални дилеми.
Анимацията е въздействаща – с постоянно мокра, лепкава, „солена“ текстура. Играта между тъмнина и светлина помага на страха и терора. Характерите са колоритни и могат да бъдат развити в нещо по-голямо. Отлична работа на Трой Бейкър, звездата гласов актьор, той озвучава главния герой – Торин.
Jibaro – абсолютно хипнотизиращ
Първи сезон на LOVE, DEATH + ROBOTS ме шашна с анимацията си. Изобщо не предполагах, че технологиите са достигнали това ниво. Е, Jibaro повтори ефекта. Това е шедьовър.
Епизодът е направен от най-малкия екип. Режисурата и сценарият е на Алберто Миелго, който тази година спечели награда Оскар за кратък анимационен филм. Анимацията е на студио Pinkman. Френетичен микс от световна митология.
Мъже, които приличат на испански конкистадори, навлизат в гора, която може да е в Европа, но може да е и в Америка. Достигат красиво езеро в което се крие сирена, но тя не прилича на гръцка сирена или на датска русалка, а на индийско божество. В няколко страшни, страшно красиви и неистово динамични сцени сирената унищожава всички, освен един рицар, който е глух.
Следва завършена, чувствена, екзалтирана история за алчност и страст, опакована в мистичен български фолклор. Rozix ми каза, че изпълнението е на ансамбъл „Пирин“.
Миелго казва, че темата не е единствено завоеванието на дивото от цивилизацията. Но и модерните експлоататорски, мимолетни взаимоотношения между мъжа и жената. Нито рицарят, нито сирената са положителни характери. В части на историята симпатизираме на единия или другия, но това е среща на два хищника. Всеки мисли само за себе си.
Свързани публикации: