Гледах Blonde 2022 (Блондинка), последният филм за Мерилин Монро. Нямах намерение да пиша за него. Но миналата седмица гледах Clerks III 2022 (Продавачи III) и сега ще пиша за двата.
Misery porn или Порнография на страданието е жанр, който се фокусира върху герои, които са преживели или преживяват психическо и/или физическо насилие. Носят белези от изтощителни изпитания, изтезания, тормоз.
Темата за страданието, болката и мъката е стара колкото религията. А може би съществува и преди нея, когато хората са разказвали случки, около лагерния огън. Жанрът става популярен в края на 19 век с масовизацията на книгоиздаването. Историите за бедни, болни, гладни, измъчени души стават бестселъри.
Според издателите 80% до 90% от читателите на този тип литература са жени. Най-честа форма за порнографията на страданието е биографията. Проследява живота на герой, който е сирак или е с родители чудовища. Израства в бедност, глад, насилие – включително сексуално, самота. Попада в ГУЛАГ от безправие, беззаконие и константен гнет. Гледната точка е, че „Животът е ад“ или „Поредица от падения“, а също „Човек за човека е вълк“.
Тенденцията прелива в изкуството, под форма на мантрата: „Истинският артист е измъченият артист“. Разбира се, това е мит. Ако си измъчен, не означава, че си добър артист. Нито означава, че ако си добър артист, то трябва да си измъчен.
Порнографията на страданието еволюира и в други дискурси. Например в света на комиксите и японската анимация е под формата на wangst – мрънкащо самосъжаление, проекция на кич сантименталност. Нещото е създадено, за да изпитате сърцераздирателна мъка, но чувствате фалш, неудобство, че присъствате, обща конфузия. ЕМО субкултурата също е wangst, хипербола на депресията, която пищи за внимание.
Но чернозем – с питателен хумусен слой, високи подпочвени води и богат бюджет за наторяване, е киното. Перфектна среда за misery porn.
Като всеки жанр и този има своите шедьоври. Например филмите на Бела Тар, доста представители на класическото и модерно руско кино, в които има много кал и водка.
Мога да добавя An Elephant Sitting Still 2018, чийто режисьор и сценарист се самоубива, след завършването на филма. The Painted Bird 2019 (Боядисаната птица), който е адаптация по изфабрикуван misery porn роман.
Дори и да не бъдат вписани в хрониките на голямото кино, подобни филми могат да направят впечатление, защото са красиви.
Blonde 2022
Тук влиза блондинката. Blonde 2022 е по едноименния роман на Джойс Каръл Оутс, посветен на Мерилин Монро. По думите на писателката, биографията не е фактологическа. Тя е още по-отдалечена от истината във филма.
Филмът е един от многото представители на модерната биографомания, за която писах тази година. С тези аргументи мислех да го пренебрегна. Но не го, защото харесвам Ана де Армас. За пореден път, тя е страхотна.
Blonde 2022 е зенит в кариерата на актрисата. Тази Мерилин изисква извънредна доза енергия от приемника си. Печална, тъжна, уплашена и ужасена, истерична, манийно-депресивна. Мерилин изстисква максимално Ана.
Филмът ожесточено бе нападнат от феновете на Монро, а те все още са много, заради фактическите грешки и пълни измислици. Режисьорът Андрю Доминик се опита да се защити, като каза: „Аз не се интересувам от историята, а от визията“.
Тя и визията не е кой знае какво. Например повечето костюми са бледи, евтини, плоски копия. Великолепен и подробен анализ за това прави Каролина Зебровска.
Моят проблем не е фактологията, не са костюмите, не е и хаотичната и често безсмислена игра с кинематографични техники. Моят проблем е, че това е цирк на травмата.
Blonde 2022 e разхвърлян колаж от моменти на терор, тревога, шок, паника, сплашване, ужас, разочарование, обезверяване. Някой може да каже, че това е арт-хорър. За мен е фешън misery porn.
Не съм скандализиран от сцената, в която Мерилин прави тройка с двама хомосексуалисти. Нито от тази, в която е брутално изнасилена, буквално с влизането си в кабинета на филмов продуцент. Нито от фелацио сцената с президента Кенеди.
Разочарован съм, че Андрю Доминик, който е с тежката претенция да е интелектуалец, може да ги наниже в подобна сатанинска броеница.
Blonde 2022 е не само разкостване на иконата Мерилин Монро, това е душевен садизъм. Ерих Фром защитава идеята, че садистичният пик е да унищожиш някого публично. В Талмуда се казва, че онзи, който унижава някого пред други хора, следва да бъде считан за човек, който го е убил. Андрю Доминик убива – красиво, Мерилн Монро, докато се опитва да изтръгне мъка от зрителя.
Clerks III 2022
Кевин Смит прави същото с Clerks III 2022, разочароващият край на трилогията, която започва с култовият оригинал от 1994.
Заварваме двамата главни герои, приятелите Данте и Рандал, там където те започнаха – преди 28 години. Щастливият край, който Смит им подари във втора част е угасен. Приятелката на Данте е умряла в катастрофа, докато е бременна в 9-и месец. Рандъл получава сърдечен удар.
Всички са стари, уморени, излющени от живота. Хуморът си е отишъл. Иронията е заменена от тъпа гаргара със слаб чай, неверие, неприязън, ненавист, безнадеждност, отчаяние и безпътен, балкански песимизъм.
Кевин Смит се опитва да краде Рики Джървейс. Особено After Life 2019-2022. Но вместо да ни трансформира със силата на скръбта към нещо по-добро, човешко, истинско, той ни малтретира, заедно с героите.
Последното десетилетие гледаме систематично нормализиране, банализиране, вулгаризиране, героизиране, профаниране на психичните заболявания.
Американското кино губи себе си. Фасадата може би все още е красива, направена е през Инста-филтър, но изводът е дерогация на хуманизма и деградация на индивида. Нормално за време на морален релативизъм, в което режисьорите „не се интересуват от историята, а само от визията“.
Свързани публикации: