Филмите не са в бизнеса с предричането на бъдещето, но някои от тях се справят по-добре от професионалните футуристи.
Повечето технологични „синоптици“ идват от академичните среди. Те споделят „проблема на философите“, описан от Насим Талеб като: всичко звучи правдоподобно, логично и обосновано, когато се изнася пред черната дъска. Когато обаче излезете навън – в реалността, всичко колабира. Затова Талеб смята, че най-добрите мислители не са били академици, а са имали друга работа. Tяхното мислене не е било опорочено от претенция и кариеризъм.
Факт е, че експертите грешат… в 80% от случаите. Същото правят и филмите. Повечето фантастики направени преди 30, 40 или 50 години изглеждат архаично и нелепо.
Въпреки това, феномени като „Семейство Симпсън предрича бъдещето“ или „Star Trek измисли това“ са реалност.
Класическият сериал от 60-те е виновен за технологии като: Bluetooth слушалките, плазмените екрани, електронните преводачи, миниатюризирането на различни комуникатори, 3D принтирането и дори самоотварящите се врати, които днес са част от всеки супермаркет.
Мартин Купър, създателят на мобилния телефон, казва, че се е инспирирал именно от любимия си сериал. Star Trek предрича бъдещето – като го създава. Той не е единственият.
Поредицата Terminator предвкусва появата на дроновете и изкуствения интелект, използването на тези технологии за военни цели. Rollerball 1975 (Ролербол) и The Running Man 1987 (Бягащият човек) показват концепцията за риалити телевизията, десетилетия преди The Truman Show 1998 (Шоуто на Труман) и Survivor 2000.
Писали сме, че добрата футуристика не просто показва джаджи. Но вижда технологията в цялостен контекст. В The Cable Guy 1996 (Кабелджията) героят на Джим Кери прогнозира, че телевизорът, телефонът и компютърът ще са свързани в една мрежа. The Net 1995 (Мрежата) вещае кражбата на персонална информация и търгуването с данни.
Стъпка напред е да помислим как технологията ще промени културата. Лесно е да предположиш телефон без жица, ако имаш телефон с жица. По-трудно е да измислиш как би въздействал безжичният телефон на всичко останало. Как биха се променили мисленето, пазаруването, посещението при лекар.
В този контекст, най-добрата научна фантастика – направена в последните 30 години, включва филми като Demolition Man 1993 (Разрушителят) и Harrison Bergeron 1995 (Харисън Бержерон). Те показват как технологията би променила цялото общество. Как хората се обличат, говорят, хранят или правят секс.
В тежка категория са филмите, които откриват философски дилеми, през призмата на технологията. А това са три неща, които могат да ни помогнат да прогнозираме бъдещето.
Еволюция
Точка 4 от „Манифест на футуризма“ на Филипо Томазо Маринети, който той публикува през 1909, гласи: Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината.
Първо сме ходили, после сме тичали. Обяздваме различни животни. Измисляме салове, лодки и кораби. Влакове и автомобили. Самолети. Имаме нужда да се движим все по-бързо, все по-напред. Нуждата е същата. С времето се променя начинът, по който я задоволяваме.
Имаме нужда от храна, вода, защита, разбиране, обич. КОЕ Е СЛЕДВАЩОТО НЕЩО, което ще задоволи тези нужди по-бързо, по-добре?
Цикли
Циклите са съвкупност от явления и процеси, които са свързани и се извършват в определен ред през известен период. Повторяемостта прави бъдещето предвидимо. Два класически цикъла са ден-нощ и сезоните. Има цикли в геологията, океанографията, астрономията, биологията.
Появата и разпространението на инфекциозни заболявания се случва редовно през цялата човешка история. Филми, които вещаят пандемии например могат да бъдат плашещо акуратни – до степен, че да запалят теории на конспирацията.
Тенденции
В крак ли сте с актуалните събития? Знаете ли какво се случва в медицината, генетиката, с изкуствения интелект, виртуалната реалност, следите ли културните и социални промени?
Ако знаете, то това ще ви помогне да идентифицирате потенциални бъдещи тенденции и да изградите своето предвиждане.