Skip to main content

Кои са най-добрите филми на 2022?

Здравейте, филмовият ни каталог е с вас за 11-ти път. Неусетно, но направихме десетилетие!

Подобно на списък с покупки, той е тук, за да ви подсети за филмите, които си заслужават. В него има ред, а когато има ред – има оценка. Определяне на стойността. В крайна сметка, нашият опит и лични пристрастия неизбежно ще повлияят на това как гледаме филмите. Необходимо е да го признаем. Ако обективността е от значение, за да разберем киното, то субективността ни позволява да го обичаме.

Empire of Light 2022

Тази година в класацията ни гостува… Всъщност директно не ни гостува никой. Лично поемам вината, но трябва да има „гост“. Целта e гостът да даде друга перспектива, още един – различен, глас.

Ричард Броуди

Косвеният ни гост е редакторът и критик Ричард Броуди, от The New Yorker. Причината да го избера е, че той е кошница от мнения, с които се разминавам най-често. Преди да бъде критик, Броуди е режисьор на документални филми, а също живее в Париж и е фанатик на тема Жан-Люк Годар. Дори пише книга за това. И дори е награден с френски орден, за популяризирането на френското кино.

Хората, които четат The New Yorker най-често са определяни – и това им харесва, като: образовани, изтънчени, изискани, интелектуално взискателни, либерални, ерудирани, сноби, претенциозни и високопарни, умишлено комплицирани, и комплициращи. Та, списъкът на Броуди вероятно включва филми, които аз съм пропуснал или не бих избрал.* 

5-ТЕ НА РИЧАРД БРОУДИ

Benediction 2021 (Благословия) – С тази биография на писателя Зигфрид Сасун Терънс Дейвис създава внимателно контролирано, язвително, но също темпераментно откровение за творческата ярост, изгубената любов, жестоката репресия на хомосексуалния живот и опустошенията на Първата световна война. Историческият му обхват и страст са огромни.

Nope 2022 (Не!) – Научнофантастичният, синемацентричен филм на Джордан Пийл е спектакъл, за създаването на спектаклите, фантазия, за неудържимата реалност на историята, метафизична визия за материалния свят на образа, но също е шеметно творчески, изпълнен със символи трилър.

Armageddon Time 2022 – Джеймс Грей проследява епицентъра на американската политическа патология, в родния си квартал Куинс. Тази квазиавтобиография на съзряването се развива през 1980. В нея еврейско семейство – от средната класа, се сблъсква със смразяващите ветрове на историята, а семейство Тръмп е главен участник.

No Bears 2022 Докато работи тайно в Иран – със заплаха от арест, надвиснала над главата му, Джафар Панахи играе себе си в тази иронична, разгневена метафикция за изгнанието и коварното потисничество на религиозната власт.

Both Sides of the Blade 2022 (Двете страни на острието) – Радиожурналист и спортен агент са преследвани от призрака на миналото, но също от настоящи социални конфликти в емоционално разтърсващата романтична мелодрама на Клер Дени. Тя води ожесточени диалектически битки в рязък, яростен стил.

5-те на ROZIX

She Said 2022 (Нейната дума) – Филмът на любимата ми Мария Шрадер нагазва в преекспонираната напоследък #metoo тематика, но го прави елегантно, премерено и аргументирано. Триото Кери Мълиган, Зоуи Казан и величествената Патриша Кларксън, сякаш без грам усилие, влизат в обувките на разследващи журналистки в NY Times. 

Годината е 2016 и могъщият филмов могул Харви Уайнстийн все още успява да опази личната си кутия на Пандора затворена, въпреки врящото кълбо змии и гущери, които мастите му адвокати все по-трудно удържат в нея. Докато гледах филма си мислех колко важни са свободните медии за всяка демокрация. Те са имунната система на обществения организъм. Харви Уайнстийн и такива като него процъфтяват в „свободна“ Америка, защитени от десетилетна омерта. И точно медиите взривяват тази омерта, за да излекуват обществото от едно дълго прикривано злокачествено заболяване с напреднали метастази.  Респект за правдивия разказ, респект за самокритиката.

The Banshees of Inisherin 2022 (Баншите от Инишерин) – Чудя се защо го определят като черна комедия. На мен в нито един момент не ми беше смешно. Много красив филм и много тъжен. Не е най-силният на Макдона, но е от най-силните тази година. Българският фолклор чудесно пасва на ирландския пасторален пейзаж.

Tar 2022 (Лидия Тар) – Гигантска Кейт Бланшет, великолепна геометрична кинематография с намигване към Антониони, пластове смисъл, скрити в жестове, мимики, погледи, пестеливост на думите, която нагнетява напрежение и изисква концентрация. Това е от онези филми, които наричат slow burner. Не съм гледала нещо по-добро тази година. Нейно Величество Кейт заслужава Оскар. Музиката е на Хилдур Гуднадотир. I rest my case

All Quiet on the Western Front 2022 (На Западния фронт нищо ново) – Рядко филм ми харесва повече от книга. В този случай филмът успешно я конкурира. Книгата печели, но филмът достойно й съперничи. Много суров и откровен в представянето на войната, музиката отеква като снаряд във важните моменти и ги маркира, диалозите са пестеливи, но въздействащи. 

Holy Spider 2022 (Светият паяк) – Брутално реалистичен, болезнено откровен, труден за гледане като отворена рана. Безпощадна дисекция на иранската действителност. Какво е да си жена в Иран, какво е да си журналист, какво е да си човек. Всъщност колко трудно е да останеш човек в един толкова безчовечен свят. Гледах го и през цялото време си мислех за нашите first world problems – ще ни приемат ли в Шенген, ще влезем ли в еврозоната. А някъде там едни хора водят ежедневна битка за живота си – не за свободата си, за живота си. 

Разочарование на годината: Bardo 2022 (Бардо) на Алехандро Гонсалес Иняриту.

5-те на LUBOMIR

The Northman 2022 (Викингът) – Гола, брутална, красива и първична сага. Филм мит, разказан от хора, на които им пука – за митовете и за киното. 

The Banshees of Inisherin 2022 (Баншите от Инишерин) – Трагедия, солна комедия, абсурд, вълшебен филм. 

Aftersun 2022 – Гледаме видео записи от лятната ваканция на млад, разведен баща и 11-годишната му дъщеря. Филм спомен, който може да те сгрее отвътре или напълно да те разкъса. Скромен – като мащаби, интимен – като усещане, психологически шедьовър. 

Tár 2022 (Лидия Тар) – Кейт Бланшет е елегантен хищник-перфекционист. Свирепа, безпощадна, тревожна и паникьосана. Загадъчна. Тя е природна сила в това филм изследване на егото за интелектуалци. 

All Quiet on the Western Front 2022 (На Западния фронт нищо ново) – първият немски кино прочит на Ерих Мария Ремарк е въздействащ и болезнен. Един от най-добрите военни филми… от този век.  

Разочарование на годината: Очаквах повече, отколкото получих от Парк Чан Уук. Той спечели наградата за режисура на Фестивала в Кан с Decision to Leave 2022. Визуално разкошен. Направен с инвенция, която липсва на Запад, но много по-добре заснет, отколкото написан филм. Сценарият – от гледната точка на европеец, който използва субтитри, за да разбере какво става, е объркващ, а на места дори глупав. Сантиментална любовна история, маскирана като проточен трилър. 

А това са останалите филми, които (според мен) си заслужаваха:

Повечето филми в един кадър са трудни за гледане и остават незапомнени. Boiling Point 2021 (Точка на кипене) е драматично, врящо и кипящо изключение. Андреа Райзбъро e смазващо добра в To Leslie 2022 (На Лесли). Тя е майка алкохолик, която печели лотарията и проваля живота си.

Марк Райлънс е златен в The Outfit 2022 (Аутфит), много повече напрегната пиеса, отколкото кино. Също пиеса, но кино е The Tragedy of Macbeth 2021 (Трагедията на Макбет). Братята Коен правят черно-бяла постановка със солиден екип. Изпъква Катрин Хънтър, която играе трите вещици. Цялото остава впечатление за отлично техническо упражнение, но сякаш e без нужната искра човещинка. 

През 2022 имаше няколко изкушаващи ретро филма. Сред тях бяха римейкът Nightmare Alley 2021 (Улицата на кошмарите) и Werewolf by Night 2022. Годината бе за Флорънс Пю, която – имам чувството, участва във всичко. В The Wonder 2022 (Чудото), тя играе медицинска сестра, която изпитва силата на вярата, мъката, срама и морала.  

Европейското кино се разписа с няколко филма. Красив и тих е ирландският The Quiet Girl 2022 (Мълчаливото момиче). Той споделя гледната точка на Playground 2021 (Детска площадка). Гледната точка на малко момиче, което се бори с големия свят.

Sundown 2021 (Залез) е въздействащ, но все пак предвидим. Тим Рот прави една от най-добрите си роли. 

Писали сме за:

Triangle of Sadness 2022 (Идиотският триъгълник)

The Beasts 2022 (Зверовете)

Не съм сигурен, че ще се свържете с A Love Song 2022, евтин, бавен, тих филм метафора. Дейл Дики (61 години) и Уес Стъди (75 години) са очарователни. Те са ученическа двойка, която не се е виждала от 40 години. Тя е вдовица, а той е вдовец, двамата искат да са влюбени отново, но ги е страх. 

Обри Плаза е почти перфектен антигерой в Emily the Criminal 2022. The Good Nurse 2022 е първият англоговорящ филм на датския режисьор Тобиас Линдхолм. Не се отличава с блестящ сценарий, но изпъква, заради изпълнението на Еди Редмейн и Джесика Частейн.

Като изключим Рюсуке Хамагучи, азиатското кино ме остави гладен. Последният филм на японеца Хирокадзу Корееда – Broker 2022 (Брокер), бе корейски – сносен, но не превъзходен. 

Limbo 2021 е крими трилър и драма, която се развива в преддверието на ада – тесните алеи и задни улички на Хонконг. Основното предимство е визията – влажна, мокра, лепкава и мръсна. Пълна с разлагаща се плът. Тайванският режисьор Чунг Монг-Хонг бе сред моите топ 5, преди две години, с прекрасния A Sun 2019. Трогателният The Falls 2021 продължава успешната му серия.

Писали сме за:

Wheel of Fortune and Fantasy 2021 (Колелото на късмета и фантазията)

In Front of Your Face 2021

Посредственост тресеше екшъните през 2022. Някои определиха Top Gun: Maverick 2022 (Топ гън: Маверик) като „носталгичен кич“. Сигурен съм обаче, че това е най-доброто в жанра. Без да целя да скандализирам, но е по-добър от оригинала. 

Първите 10 минути на The Batman 2022 (Батман) са по-впечатляващи от общия сбор на филмите за супергерои, през цялата година. Майтапчийски, пълен с цвят и движение е Bullet Train 2022 (Убийствен влак). Saloum 2021 е филм от Сенегал, който ме изкефи. Може би, защото бях на две големи.

Често пиша, че хорър жанра не е моето, но повечето свежи филми, които гледах бяха ужаси. Доказателства, че не ти трябват $100 милиона, за да направиш нещо яко. X 2022 и Pearl 2022 (Пърл) са сюжетно свързани. Миа Гот е прелестна в Pearl 2022, който е предговор, но излезе втори. Ако целият беше толкова добър, колкото последните 15 минути, щеше да е в моите топ 5. Миа заслужава Оскар, дори и само заради тези 15 минути.

The Menu 2022 (Менюто) официално е хорър, но реално е социална сатира. Barbarian 2022 (Варварин) е хорър-слашър и черна комедия, чието първо действие е непредвидимо. Качеството спада, след него – но хей, това е филм правен в България. Демек, любимият ми „български филм“ на годината.

Resurrection 2022 (Възкресение) става ужас в края, но e бавно характерово изследване, в което блести Ребека Хол. Травмирана жена и майка, чиято реалност колабира, отровена от миналото. Bull 2021 (Бик) предлага деконструкция на отмъщението. И отново, бюджетът е по-малък от средния за БГ филм.

Не гледах много анимации. Отказваха ме – още с трейлъра. Трябва да похваля два аниме сериала – Cyberpunk: Edgerunners 2022 и Chainsaw Man 2022. 

Гийермо дел Торо спаси Пинокио, от вдървените, но лепкави от алчност пръсти на Disney. Приток към реката от носталгия, с която ни заливат възрастните режисьори, е Apollo 10 1/2: A Space Age Adventure 2022 на Ричард Линклейтър. 

Писали сме за:

LOVE, DEATH + ROBOTS – сезон 3

Свързани публикации:

Кои са най-добрите филми на 2021?

*Всички любими филми от 2022 на РИЧАРД БРОУДИ можете да видите ТУК.

One thought to “Кои са най-добрите филми на 2022?”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *