Това e скромен блог. Няма служители. Няма офис. Не плаща заплати. Списва се – безплатно, като хоби.
Случвало се е да усетим, предвкусим, предскажем, предречем и познаем културен тренд, глобална тенденция, мода, вкус, влечение в културата, и общественото мнение. Три години се забавлявахме, като „залагахме“ за наградите Оскар. Успеваемостта ни бе от 75% до 87,5%, по-добра от тази на платени „специалисти“. Точни сме с шест месеца, година или две напред. Преди 10 години обаче писахме за нещо, което е абсолютен хит в момента.
Преди 10 години написахме: 12 ужасни случая на непотизъм. Пост, който обяснява какво е фаворизиране, кронизъм, непотизъм. Какъв е техният ефект върху културата, а също изброява няколко (според нас) относително посредствени, ако не бездарни, индивида, които „съществуват“ в Холивуд, заради своя произход.
А сега, вижте какво се случва в края на 2022 и началото на 2023.
Терминът „непотизъм“ и неговото модерно производно „nepo baby” генерира брутален интерес. Само в TikTok има над 10 милиона хита.
Непотизмът не е нещо ново, с нас е от памтивека. Децата на боговете са богове, на кралете – крале, на банкерите – банкери. Вероятността дете на американски политик също да стане политик е 8500 ПЪТИ по-голяма, от тази за всяко друго дете.
Естествено е тогава, актьорите да създават актьори, моделите – модели.
Защо цайтгайстът забелязва това сега? Непотизмът е актуален, може би заради социалните медии, които по-бързо и масово се фокусират, разпалват и разпръскват теми. А може би 10 години по-късно той е повече, отколкото е бил? Прочетох, че днес в NBA има много повече баскетболисти, които имат роднински връзки с успели такива.
Това е нечестно, непочтено, обезсърчително
Меритокрацията е идея, желание, цел, а според някои мит всички да заслужават, но според заслугите си. Блян за справедливо общество, в което хората успяват, единствено заради своите способности, талант и труд.
Това – за съжаление, е непостижимо. Не само заради непотизма, но заради случайността, съвпаденията и късмета. Няма как да ги избегнем. Животът е поредица от неочаквани, непредвидени инциденти.
Въпреки че егалитаризмът е бил с нас за последно в обществата на ловците и събирачите, той е закодиран в телата ни. Експерименти с маймуни и с бебета доказват, че очакване за равенство е част от ДНК-то ни. От инстинктите ни.
Това умело се използва от комунизма например, който разделя света на „хора, които имат“ и „хора, които нямат“. И казва, че тези, които имат, трябва да споделят това, което имат с тези, които нямат. Всеки макак би се съгласил. В края единственото, което остава за споделяне – между макаците и хората, е бедността.
Когато виждаме бездарни лекета като Джейдън Смит, Чет Ханкс или Бруклин Бекъм да бъдат набутвани пред очите ни, само заради бащите им, изпитваме гняв, разочарование, болезнено огорчение, усещане за несправедливост.
Представете си, че сте млад, талантлив актьор, който губи роля, защото Уил Смит е решил да се снима със сина си. Или сте фотограф, който няма да направи изложба, защото галерията е заета от безфокусните произведения на Бруклин.
Това е скучно и опасно
Живеем в ерата на носталгията, за която писахме последния път. Живеем в свят на константен Replay, възпроизвеждаме, копираме, повтаряме едни и същи песни, филми, тропи. Съответно, консумираме едни и същи лица. Забравяме, че разнообразието е подправката на живота.
Как можем да решим проблема с непотизма?
Обективизмът и индивидуалният подход могат да са ни от полза. А също – търпението. Колкото и амбициозни да са родителите ти, колкото и здрави връзки да имаш, ако наистина не ставаш, ще се провалиш – особено на свободен пазар. Въпрос на време е.
Да вземем мита за фамилното богатство. Той гласи, че родиш ли се в богатство, то ще си богат завинаги. Е, обективната истина е, че 70% от богатите фамилии губят парите си в две поколения. Над 90% ще изгубят богатствата си с третото.