Skip to main content

Топ 12 филма на Дейвид Мамет

Heist 2001

Той не вярва в таланта. Вярва в здравата работа. Смята, че перфектният филм е без диалог, но става известен с диалозите си. 

Официално е автор e на 23 книги, 40 постановки, 32 филма – като сценарист и/или режисьор. Неофициално е „скрипт доктор“ на неясен брой. Това е човек, който съветва или спасява служебния екип сценаристи. Тогава, подобно на Херман Манкевич, предпочита да остане в сянка.

“Retarded means slow. Was he slow?” – Baby Driver 2017,  сценарий Едгар Райт, сцената е пример за „Мамет диалог“. 

Мамет не просто пише диалог, той пише „Мамет диалог“, официален драматургичен термин. Първата му особеност е скоростта. Героите говорят бързо, редовно се прекъсват, довършват репликите си един на друг, говорят един през друг, повтарят се.

Birdman 2014 – ритмичните диалози на Алехандро Иняриту са ала Мамет. 

Пълно е с жаргон, уличен език, професионални термини, социален диалект. Речта често е вулгарна, псувните са лостове за управление на емоцията. Всичкото е живо, неподправено, драматично, ритмично. Ритмично. Мамет използва метроном, когато репетира пиесите си. 

The West Wing 1999-2006 / Steve Jobs 2015 / Reservoir Dogs 1992 

Диалозите на Куентин Тарантино са силно повлияни. И доста хора ще се подразнят, но Арън Соркин е диетичната версия на Мамет. Диалози, които звучат като поезия или музика. Правдиво е, но не е истина, защото героите в „Мамет диалог“ НЕ ЗАЕКВАТ. Ние нарязваме, накъсваме, надробяваме речта. Забравяме думи. Бъркаме. Ритъма губим. Всички тези бъгове са изчистени от Мамет. 

Харесва ми, защото увлича, действа, движи. Но когато гледаме филм с актьори, които са посредствени или без опит, „Мамет диалога“ може да ни създаде усещане за роботи, които симулират човечност. Актрисата в първия филм е пример за това. 

Oleanna 1994 (Студентката)

Олеана не е студентката. Олеана е пиеса на Мамет, която пише през 1992. Олеана е и песен. Песен, която се подиграва на Олеана, опит за утопично общество на норвежкия музикант и мечтател Оле Бул в земята на Пенсилвания. Земя: „в която пшеницата и царевицата се садят сами, а след туй растат по метър всеки ден. Докато ти просто си лежиш“. 

Oleanna 1994

Филмът е статичен, фрустриращ и клаустрофобичен, може би е по-въздействащ на театрална сцена. Включих го, защото е сбъднало се пророчество. Мамет – преди 30 години, предвижда случващото се в културния и политически дискурс в Америка.

Oleanna 1994

Помпозен професор, който се изживява като „лошо момче и интелектуален провокатор“, но реално се е сгушил удобно в пазвата на академичния живот, се сблъсква с объркана студентка профан, която не се справя с абстракции. Тя очаква, че след като се е добрала до престижен университет и „си води записки“, то утопически ще оправи живота си завинаги. 

Темите… извинете, Мамет мрази концепцията, че нещо трябва да има предварително зададена тема. Точките на конфликт са моделите на мислене, а в случая и дебат, на мъжа и жената. Съблазнителната сила на властта и бързите промени в статуса. Индивидуалност и група. Краят е насилие. Насилие, което води до откритие. 

The Winslow Boy 1999 (Момчето на Уинслоу)

Мамет адаптира пиеса, не негова, а на британеца Терънс Ратиган. „Костюмна драма“, която започва през зимата на 1911. Тогава 13-годишният син на възрастен лондонски банкер е изключен от престижното си военно училище. Признат е за виновен в кражба. Бащата вярва в невинността на сина си и започва битка. Целта му е справедлив процес. Законът обаче казва, че англичани не могат да съдят кралицата или флота. Две институции, които винаги са прави дори, ако не са. Банкерът наема Сър Робърт Мортън, юридически гений и член на парламента.

The Winslow Boy 1999

Режисьорът работи в несвойствена среда. Изтънченото общество го лишава от ругатните и късите, експлозивни диалози. Той прегръща ограниченията и дори прави свои. Избира – по японски, да ни спести почти цялата юридическа битка. Виждаме предимно резултатите от нея. Почти всички актьори – без детето, са отлични. Филмът е удоволствие, дори и само заради дикцията.  

House of Games 1987 (Къщата на игрите)

Дейвид има своите предпочитания, ако не любов, когато избира актьори. Съпругата му Ребека Пиджън участва в седем от филмите му. Уилям Мейси и Джо Мантегна са му скъпи. Рики Джей – имам чувството, участва във всичко. Мамет използва и тримата мъже в режисьорския си дебют. 

House of Games 1987

House of Games 1987 днес може би изглежда вехт – като техническо изпълнение, но според мен е свеж. Движен е от диалога и страхотните актьорски изпълнения. Неща, които не остаряват бързо.

Доктор Маргарет Форд (Линдзи Краус) е умен, успял психиатър. Наскоро е издала бестселър. В опит да помогне на свой пациент – пристрастен комарджия, тя влиза в сенчестия свят на покера и измамата. Доктор Форд е сигурна, че всичко е под контрол – нейния контрол. Ще бъде изненадана.  

Рики Джей в House of Games 1987

Една причина Мамет да пише добре е, че пише за неща, които познава. Светът на покера не му е чужд. Играчите, на които се възхищавам най-много – казва той – са като мъдър стар бухал, който седи на клона и държи човката си затворена, но не изпуска – и за миг, какво става наоколо. Това може би обяснява Рики Джей. Преди да стане актьор, той дълги години е професионален илюзионист, покер играч и експерт по измамите. 

The Spanish Prisoner 1997 (Испанският затворник)

Нео ноар, изпълнен със съспенс и обрати. Кой е чужд и кой е свой? 

The Spanish Prisoner 1997

Джо Рос (Кембъл Скот) е корпоративен инженер, който е изобретил НЕЩО. Много хора искат нещото, защото ще донесе милиарди. Може би шефът на Джо иска да го прецака и регистрира патента за нещото без него. Конкурентите също искат нещото. Готови са да платят с превод в швейцарска банка, но това е съмнително. Джо влиза в контакт с ФБР, за да се защити. Но дали агентите са истински или и те са част от играта? 

Макар да има логически дупки, филмът е удоволствие. Рики Джей има страхотна реплика: „…не трябва да забравяме, че сме хора и като хора мечтаем, а когато мечтаем, мечтаем за пари“.

Redbelt 2008 (Червен колан)

Това е спортен филм, който не е спортен филм. Може би затова се строполясва комерсиално. Финансов провал. Не и артистичен.

Redbelt 2008

Според някои Redbelt 2008 е най-добрият филм за жиу-жицу. Според мен е модерен самурайски и морален трактат. Мамет тренира 6 години жиу-жицу, преди да напише сценария. Той е фен на физкултурната част, но и на мирогледа.

Чуетел Еджиофор е Майк Тери, треньор, който обучава ченгета, военни, пазачи и всички желаещи. Но няма много такива, той едвам свързва двата края. Живее като самурай. С ниво на чест и достойнство, което повечето хора не разбират, защото повечето хора имат сметки. 

Redbelt 2008

Един от мотивите е самоконтролът и изкушението. Визуално показани, чрез чаши алкохол или тялото на Алис Брага.

Wag the Dog 1997 (Да разлаем кучетата)

Черна комедия за света на ПР-а, политическия маркетинг и пропаганда. Режисьор е Бари Левинсън. 

Две седмици преди изборите, президентът е хванат с малолетна в Овалния офис. Екипът му наема медийни фокусници (Дъстин Хофман и Робърт де Ниро) да рефокусират общественото внимание. Те решават да създадат несъществуваща война в Албания. 

Wag the Dog 1997

Отново пророчески филм, месец след излъчването му Бил Килинтън бомбардира Судан – в разгара на скандала с Моника Люински. Мамет написва една от най-интелигентните политически сатири в историята на киното, което му носи номинация за Оскар в категория Най-добър сценарий. 

The Verdict 1982 (Присъдата)

Двама майстори сътворяват класика в жанра съдебна драма. Режисьор е Сидни Лъмет, сценарист е Мамет, който адаптира едноименния роман на Бари Рийд. 

Адвокат алкохолик (Пол Нюман), приема дело за медицинска грешка. Той е воден единствено от жаждата и празния си портфейл. Но може би това ще е шансът му за изкупление.  

The Verdict 1982

В началото е проект на Робърт Редфорд. Той иска да е режисьор и в главната роля. Когато вижда сценария на Мамет, не го харесва. Смята, че главният герой е твърде „алкохолизиран“ и антипатичен. Мамет е уволнен, наети са други сценаристи. После Редфорд решава, че изобщо не иска да играе алкохолик и се отказва. Когато Сидни Лъмет поема, той изчита всички налични сценарии. Избира оригиналния като най-добър. Присъдата е ясна. Филмът печели пет номинации за Оскар – включително за сценарий, режисура, главна роля и филм.   

Homicide 1991 (Отдел „Убийства“)

Криминална драма, изпъстрена с екшън. Има убийство – възрастна жена е покосена в магазинче. Но има и метафорично покушение.

Homicide 1991

Ще ви направят впечатление живописните кадри, които не са един или два. Полицейско бюро, заснето като натюрморт. Зелена стена, която ви удря – с рязкото отваряне на вратата. Силует в тъмното, бял гълъб пърха пред него. Тези кадри не идват от Мамет, защото ги няма в другите му филми. Те са на Роджър Дийкинс.

От Мамет са конфликтите. Филмът има невероятен тонус и две силни сюжетни линии. Действието дриблира между тях, не пуска топката за миг. Ако отидете до тоалетната, ще изпуснете нещо важно. 

Homicide 1991

Това е най-еврейският и личен филм на Мамет. Пълен е с метафори и алегории. Визуални и музикални препратки, подтекст. Боби Голд (Джо Мантегна) е цинично, но добро ченге, също и евреин. Това е частта от себе си, която е убил. Убитата жена също е еврейка, смъртта й ще вкара Боби в криза на идентичността. 

Причините да не сложа филма по-напред са монтажът, който е груб и на места недодялан и моментът, в който героят преживява трансформация. Поне аз намирам това обръщане на 180 градуса за внезапно и неестествено. Може би част от вината е на Джо Мантегна.  

The Untouchables 1987 (Недосегаемите)

Криминална драма на Брайън Де Палма, която носи Оскар за Най-добър поддържащ актьор на Шон Конъри. Музиката е на Енио Мориконе, интерпретации по Дюк Елингтън. Костюмите са огън.

The Untouchables 1987

Сухият режим, Ал Капоне (Робърт де Ниро) е в зенита си. Звездата на мафията обаче скоро ще залезе, заради Елиът Нес (Кевин Костнър).

The Untouchables 1987

Мамет сериозно преиначава реалността, като дава почти всички заслуги за преборването на Капоне на ченгетата. В реалността са замесени смели прокурори и даже граждански настроени бизнесмени, на които им писва от мафията. Една от основните художествени измислици, без която филмът е невъзможен, е горещият конфликтът между Капоне и Нес. Във филма мафията преследва и избива екипа на Нес. В реалността Капоне забранява да бъдат пипани. Подкупвани – може, убивани – не. 

Ronin 1998 (Ронин)

Е филм на Джон Франкенхаймър, а самураят без господар е Робърт де Ниро. Екипът от 300 каскадьори потрошава 80 автомобила, в серия преследвания из улиците на Европа. 

Ronin 1998

Ronin 1998 е доказателство, че яките филми нямат нужда от извънземен бюджет. Официално сценарият е на Джей Ди Зик. Мамет е скрипт доктор, но пренаписва по-голяма чат от историята. Режисьорът и студиото се скарват, дали Мамет трябва да бъде споменат (и да му се плати повече). Скандалът ескалира. Мамет предлага или да не бъде споменат изобщо, или да се използва псевдоним. Затова в някои кредити пише, че сценарист е Ричард Вис.

The Edge 1997 (Острието)

Един от многото примери за критически дисонанс. Тоест, критиците са „50 на 50“. Aз съм го гледал с удоволствие пет пъти. Според актьорите, режисьорът – с подкрепата на студиото, разводнява сценария на Мамет, за сметка на повече екшън сцени. 

The Edge 1997

Толкова е див и красив. Толкова е „Жажда за живот” и Джек Лондон. Толкова е Антъни Хопкинс. Възрастен магнат, който живее в света на книгите, катастрофира в пустошта на Аляска. Човекът се изправя в пореден рунд срещу природата, но и срещу морала. Избираш да оцелееш като животно или като човек? А в гората дебне гладна мечка. 

Glengarry Glen Ross 1992 (Гленгари Глен Рос)

Разбира се, избирам го за най-добър Мамет филм. Защото пиесата има Пулицър. Защото Ал Пачино печели номинация за Оскар. Защото целият екип от актьори ще заработи още 29 през годините.

Glengarry Glen Ross 1992

Защото те са влюбени в процеса и ходят на работа дори, когато не им се плаща, за да са на снимачната площадка. Защото думата „fuck“ е използвана 138 пъти. Защото пиесата се развива през зимата, но бюджетът е малък, та не може да е зима, затова вали дъжд. И така е по-яко. 

Glengarry Glen Ross 1992

Защото Алек Боудуин се появява за по-малко от 10 минути и прави най-запомнящата се роля в кариерата си.

Още сносни предложения:

Мамет е сценарист на Hoffa 1992 (Хофа), режисьор е Дани Де Вито. Филмът не се учеща като едно, а като поредица от актьорски упражнения. Джак Никълсън – и особено Де Вито, (подобно на Мерил Стрийп), го превръщат в лично шоу. Историческата личност – Хофа, е реквизит, който да ни покаже колко яки са Дани и Джаки. Джаки е много добър, Дани е дразнещ.  

Причината Дейвид да влезе в света на Ханибал Лектър, заедно с Ридли Скот, е нежеланието на оригиналния екип, направил The Silence of the Lambs 1991 (Мълчанието на агнетата), да го стори. Според режисьора Джонатан Деми, сценариста Тед Тали и Джоди Фостър третата книга на Томас Харис е твърде брутална, повече хорър, отколкото трилър.  

Джийн Хекман е фурия в Heist 2001(Обир). Той е Джо, комбинатор, измамник и обирджия. Джийн е на 70-години, когато се снима – пълна свежарка. Мамет, който е сценарист и режисьор, прави поредица от яки сцени и диалози. За съжаление, цялото е твърде комплицирано, прелива от врътки и прецаквания, които бързо губят своята специалност, рационалност и правдивост. Все едно цялото меню е само от десерти. Звучи страхотно, докато се наложи да изядете трето парче гараш. 

Свързани публикации:

Писмо на Дейвид Мамет до сценаристите

Филми, които са движени от диалога

8 яки филма на Уолтър Хил

7-те най-добри филма на Такеши Китано

Джон Форд и 7 любими негови филма


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *