Преди дни приятел ме попита: „Кой е по-добрият актьор – Пачино или де Ниро? Ти как мислиш“. И ето, роди се пост.
Това са двойки актьори, които е трудно да сравним, но ще го направим.
Кой е по-добър? Въпросът е задаван милиони пъти и ще продължи да бъде. Роналдо или Меси? Джордан или Коби? Борг или Макенроу? Бах или Моцарт? Хемингуей или Фицджералд?
Винаги има съперничество, винаги има надпревара. Участваме в състезанието дори, ако не искаме да участваме. Жадни сме да знаем кой е номер едно, ако не можем да сме ние. Реалността е, че няма „Най-добър“ и в това е красотата на живота.
Ал Пачино или Робърт де Ниро
Две легенди. Два гиганта – с ръст под средния. Това не ги спира да завземат екрана и да окупират съзнанието ни.
Моят избор е Ал Пачино. Макар да има по-малко участия, аз смятам, че по-дълго време запазва висок стандарт на работа. Той е въздействащ – почти винаги. Работи като гангстер и ченге, продавач на недвижими имоти, и убиец, профсъюзен деец, треньор, лекар, венециански търговец, цар Ирод, мафия бос, самия Дявол. Всеки път изпълнението му е със силата на природно бедствие. Да, понякога прекалява, но можете ли да кажете на бурята, че е твърде бурна?
Изпълненията на де Ниро са по-еднотипни. Често са тихи и мълчаливи. Усещаме силата, която се таи под повърхността. Стаената заплаха. Агресията, която ще експлодира в лицето ни. Няма да спестя, че последните две десетилетия, той систематично избира да се снима в много по-слаби филми, като често играе пародия на себе си.
Антонио Бандерас или Хавиер Бардем
И двамата са испанци. И двамата пробиват с роли на енергични мачо любовници, чиято нарцистична сексуална енергия е на границата на хомосексуалното. Единият е открит от Педро Алмодовар, а другият е опакован от Бигас Луна.
Бандерас е звездата, ако използваме боксофис статистиката. Той е донесъл повече приходи и е по-разпознаваем по света. Пробва се в театъра, пее, танцува, озвучава анимации, участва в реклами, има собствена линия парфюми и етикет вино. Той е с маркетинговото предимство – пръв е на пазара, запълва нишата „латино звезда“.
Хавиер Бардем е по-сръчният актьор. Изключително добър е, когато трябва да е лош. Използва не само естествения си магнетизъм, но и мисли какво може да направи с ролята си.
Мат Деймън или Бен Афлек
Приятели от училище, които споделят обща страст към спорта и филмите. Приятелството им е циментирано, когато Бен защитава Мат от по-голямо момче, което го тормози. Те са толкова неразделни, че заедно участват в девет филма.
Бен Афлек е носител на две награди Оскар, но не за актьорско майсторство. Едната, която е споделена с Мат Деймън, е за сценария на Good Will Hunting 1997 (Добрият Уил Хънтинг). Втората – също споделена, е Най-добър филм за Argo 2012 (Арго). Афлек е непостоянен в изпълненията си. Сякаш влага усилие единствено, когато 100% харесва това, което прави. Иначе, което е по-често, маркира сцените с дървеното си присъствие. И не, той не е най-добрият Батман, дори няма да го обсъждаме.
Деймън не е изпадал от А-групата, след пробива си през 90-те. Мат е консистентен, което е по-добре от това да си перфектен. За разлика от приятеля си, той вярва, че си по-добър актьор, ако си непознат извън екрана. „Аз съм съпруг и баща, това е. Не се забърквам в никакви скандали. Не се опитвам да създавам мистерия“. Казва в поредица от интервюта. Очевидно работи, защото в боксофиса е 30 места над Бен.
Хю Джакман или Райън Рейнолдс
Райън Рейнолдс и Хю Джакман са във „вражда“, повече от десетилетие. Двамата се запознават на снимачната площадка на X-Men Origins: Wolverine 2009 (Х-Мен Началото: Върколак). Театралната война е стратегически гениална. Тя доказва, че освен талантливи изпълнители, те са схватливи бизнесмени, които разбират медийната среда и знаят как да я експлоатират. Единият продава джин, другият кафе, единият пакети интернет, а другият ботуши. Сраженията са печеливши за тях и развлекателни за нас.
Райън Рейнолдс – жените го обожават, мъжете са сигурни, че е един от тях. Най-важната роля в кариерата му е Deadpool 2016 (Дедпул). Така е. Райън се сля с него, героят стана второто му Аз. Основен продукт, дори без маска и костюм. Buried 2010 (Погребан) обаче е любимата ми роля на Рейнолдс. Той е талантлив и умен, нещо, което го отличава от повечето му колеги. А също, не се взима на сериозно, макар да е мулти-мултимилионер.
Хю Джакман е по-добрият. Той е сред универсалните съвременни актьори. Човекът пише, играе, рецитира, танцува и пее – по собствено желание и повече от веднъж. Страхотен е в Prisoners 2013 (Затворници), още по-добър е в Logan 2017 (Логан), а най-добър е в Bad Education 2019 (Лошо образование).
Брад Пит или Том Круз
Какъв естествен дуел, между двама неестествено красиви мъже, които свръхестествено отказват да остареят.
Том Круз е майстор куратор на кариерата си. Той е с по-малко роли – в сравнение с повечето в този списък, но е най-голямата звезда. Заработил е почти $12 милиарда, с много по-малко филми. Той е снайперист, когато избира участия. А след като ги избере, се посвещава с такъв плам, атлетизъм и жертвоготовност сякаш е член на култ.
Освен че има няколко Оскара като продуцент, Брад Пит има и CV с колоритни роли. Смятам, че актьорският му диапазон е по-широк. Ако Круз избира филми, които се концентрират върху него, то Пит цъфва, когато е в силен ансамбъл. Том Круз е донесъл повече пари, но Брад Пит има повече интересни филми.
Том Ханкс или Дензъл Уошингтън
Ето ви дилема! Двама изключителни професионалисти, които никога не „отмятат“ ролите. Двама обаятелни мъже, които стават царе в това, което правят.
Том Ханкс е абсурдно талантлив, но също работлив. Той се синхронизира интелектуално, емоционално, морално с героя, който играе. Да добавим естествената му автентичност, Том е лесен за харесване. Не сексуално – макар да е участвал в романтични комедии, той е истински, човешки симпатичен. На това не може да ви научи никое училище или академия.
Но любимият ми, а и обективно по-добър актьор, е Дензъл Уошингтън. Ако Том Ханкс е симпатичен, то Дензъл е харизматичен. Харизмата – чисто богословски, е Божи дар, дарен на крале, царе и лидери. На мъже и жени, които могат да водят стадото. Като ги видиш, като ги чуеш – искаш да ги последваш. Това също не може да ви научи никой инструктор. Макар да прави по-завладяващи роли, Дензъл участва, ако не в по-слаби, то в по-малки филми. Боксофисът на Том Ханкс е три пъти по-голям.
Даниъл Дей-Луис или Гари Олдман
Да направим избора още по-труден с тези хамелеони. Гении, които израстват на 4 км един от друг. Единият расте в къща на алкохолик – с външна тоалетна, а другият в къща на богати бохеми, които работят за кралицата.
Предварителната подготовка, проучването и почти научноизследователския подход на Даниъл към ролите му са легендарни. Фактът, че остава в характер, през цялото време на снимките, е доказателство за неговата отдаденост. Дей-Луис не вярва в импровизациите, в моментната емоция, в „Ще го нацеля, като започнем да снимаме“. Той не се преструва. Той е.
Ще ви скандализирам ли, ако кажа, че с малко – с милиметър, но предпочитам Гари Олдман? Мисля, че неговите роли са ми донесли повече удоволствие. Виждате ли, Даниъл Дей-Луис е свръхспециализиран. Той е като катана, като самурайски меч. Майсторски изработен, остър като бръснач, смъртоносен. Но само, ако се използва така, както трябва. Лесно може да се огъне или счупи, не става за париране, или двубой в тесни пространства.
Гари Олдман е като рицарски меч. С него можете да сечете, режете, кълцате, намушквате, да нацепите дърва или да нокаутирате някого – като го треснете с дръжката. Освен това, реже във всички посоки. Олдман е добър в драми, комедии, биографии, ситкоми, кримки и трилъри.
Джони Деп или Леонардо ди Каприо
Ако предизвикам разгорещен дебат, то ще е с тях. Запознават се, докато снимат What’s Eating Gilbert Grape 1993 (Защо тъгува Гилбърт Грейп), в който са братя. През 90-те бяха това, което е Тимъти Шаламе сега. Тийн идоли, сърцепокорители и разбивачи, модели за една напълно различна мъжественост. Единият еклектично, ексцентрично хаотичен, а другият херувимски небрежен. Дълго време единственото, което майка ми коментираше за ди Каприо е, че иска да му сложи рокля и червило. Днес Шаламе си ги слага сам.
Без съмнение, Джони Деп е по-сърцатият от двамата. Играе във всякакви жанрове, всякакви герои, рискува. Трансформациите му са чутовни. Героите му – почти винаги, са over the top, прекомерни, извънредни, извънмерни. Хиперболи и архетипи, които стават поп културни икони. Можете да ги направите на постер, на тениска, да ги продавате като фигурки. Можете да се облечете като тях за Хелоуин. Тази пантомима, костюмна оргия и цирк е едновременно Джони Деп и не е Джони Деп. Запомня се, развеселява, но дали ни пука искрено за героя или просто ни прави силно впечатление – като шут в мотли костюм.
Леонардо ди Каприо е работил с най-добрите режисьори на нашето време, което означава с най-добрите екипи, което означава в по-добрите филми. Лео не е Даниъл Дей-Луис, Дъстин Хофман или Крисчън Бейл, но е изиграл повече роли, в които откровено ми пука за героя му. Това – според мен, е добър актьор. А в реалността ди Каприо ми е антипатичен – от малък.
Свързани публикации: