Skip to main content

Кой е по-добрият актьор?

Робърт де Ниро и Ал Пачино / Снимка Variety, The Irishman 2019 promo

Преди дни приятел ме попита: „Кой е по-добрият актьор – Пачино или де Ниро? Ти как мислиш“. И ето, роди се пост. 

Това са двойки актьори, които е трудно да сравним, но ще го направим.

Interview with the Vampire 1994

Кой е по-добър? Въпросът е задаван милиони пъти и ще продължи да бъде. Роналдо или Меси? Джордан или Коби? Борг или Макенроу? Бах или Моцарт? Хемингуей или Фицджералд?

Винаги има съперничество, винаги има надпревара. Участваме в състезанието дори, ако не искаме да участваме. Жадни сме да знаем кой е номер едно, ако не можем да сме ние. Реалността е, че няма „Най-добър“ и в това е красотата на живота.  

Ал Пачино или Робърт де Ниро

Две легенди. Два гиганта – с ръст под средния. Това не ги спира да завземат екрана и да окупират съзнанието ни. 

The Panic in Needle Park 1971 / Serpico 1973 / The Godfather Part II 1974 / Dog Day Afternoon 1975 / The Merchant of Venice 2004 / Scarface 1983 / Scent of a Woman 1992 / Carlito’s Way 1993 / Donnie Brasco 1997

Моят избор е Ал Пачино. Макар да има по-малко участия, аз смятам, че по-дълго време запазва висок стандарт на работа. Той е въздействащ – почти винаги. Работи като гангстер и ченге, продавач на недвижими имоти, и убиец, профсъюзен деец, треньор, лекар, венециански търговец, цар Ирод, мафия бос, самия Дявол. Всеки път изпълнението му е със силата на природно бедствие. Да, понякога прекалява, но можете ли да кажете на бурята, че е твърде бурна? 

Taxi Driver 1976 / The Deer Hunter 1978 / Raging Bull 1980 / Once Upon a Time in America  1984 / Casino 1995 / The Untouchables 1987 / Awakenings 1990 / Goodfellas 1990 / Cape Fear 1991

Изпълненията на де Ниро са по-еднотипни. Често са тихи и мълчаливи. Усещаме силата, която се таи под повърхността. Стаената заплаха. Агресията, която ще експлодира в лицето ни. Няма да спестя, че последните две десетилетия, той систематично избира да се снима в много по-слаби филми, като често играе пародия на себе си. 

Антонио Бандерас или Хавиер Бардем

И двамата са испанци. И двамата пробиват с роли на енергични мачо любовници, чиято нарцистична сексуална енергия е на границата на хомосексуалното. Единият е открит от Педро Алмодовар, а другият е опакован от Бигас Луна. 

Matador 1986 / Pain and Glory 2019 / Tie Me Up! Tie Me Down 1990 / Desperado 1995 / The Skin I Live In 2011

Бандерас е звездата, ако използваме боксофис статистиката. Той е донесъл повече приходи и е по-разпознаваем по света. Пробва се в театъра, пее, танцува, озвучава анимации, участва в реклами, има собствена линия парфюми и етикет вино. Той е с маркетинговото предимство – пръв е на пазара, запълва нишата „латино звезда“.   

Jamón Jamón 1992 / Before Night Falls 2000 / Vicky Cristina Barcelona 2008 / Biutiful 2010 /  Skyfall 2012

Хавиер Бардем е по-сръчният актьор. Изключително добър е, когато трябва да е лош. Използва не само естествения си магнетизъм, но и мисли какво може да направи с ролята си.

Мат Деймън или Бен Афлек

Приятели от училище, които споделят обща страст към спорта и филмите. Приятелството им е циментирано, когато Бен защитава Мат от по-голямо момче, което го тормози. Те са толкова неразделни, че заедно участват в девет филма. 

The Town 2010 / Dogma 1999 / Smokin’ Aces 2006 / The Accountant 2016 / Gone Girl 2014 / The Way Back 2020

Бен Афлек е носител на две награди Оскар, но не за актьорско майсторство. Едната, която е споделена с Мат Деймън, е за сценария на Good Will Hunting 1997 (Добрият Уил Хънтинг). Втората – също споделена, е Най-добър филм за Argo 2012 (Арго). Афлек е непостоянен в изпълненията си. Сякаш влага усилие единствено, когато 100% харесва това, което прави. Иначе, което е по-често, маркира сцените с дървеното си присъствие. И не, той не е най-добрият Батман, дори няма да го обсъждаме.   

Good Will Hunting 1997 / Rounders 1998 / The Departed 2006 / The Bourne Ultimatum 2007 / Invictus 2009 / The Informant! 2009 / The Martian 2015

Деймън не е изпадал от А-групата, след пробива си през 90-те. Мат е консистентен, което е по-добре от това да си перфектен. За разлика от приятеля си, той вярва, че си по-добър актьор, ако си непознат извън екрана. „Аз съм съпруг и баща, това е. Не се забърквам в никакви скандали. Не се опитвам да създавам мистерия“. Казва в поредица от интервюта. Очевидно работи, защото в боксофиса е 30 места над Бен.   

Хю Джакман или Райън Рейнолдс

Райън Рейнолдс и Хю Джакман са във „вражда“, повече от десетилетие. Двамата се запознават на снимачната площадка на X-Men Origins: Wolverine 2009 (Х-Мен Началото: Върколак). Театралната война е стратегически гениална. Тя доказва, че освен талантливи изпълнители, те са схватливи бизнесмени, които разбират медийната среда и знаят как да я експлоатират. Единият продава джин, другият кафе, единият пакети интернет, а другият ботуши. Сраженията са печеливши за тях и развлекателни за нас.

The Nines 2007 / Blade: Trinity 2004 / Proposal 2009 / The Voices 2014 / Woman in Gold 2015 / Deadpool 2016 / Buried 2010  

Райън Рейнолдс – жените го обожават, мъжете са сигурни, че е един от тях. Най-важната роля в кариерата му е Deadpool 2016 (Дедпул). Така е. Райън се сля с него, героят стана второто му Аз. Основен продукт, дори без маска и костюм. Buried 2010 (Погребан) обаче е любимата ми роля на Рейнолдс. Той е талантлив и умен, нещо, което го отличава от повечето му колеги. А също, не се взима на сериозно, макар да е мулти-мултимилионер.

The Prestige 2006 / Logan 2017 / Les Misérables 2012 / Prisoners 2013 / Bad Education 2019

Хю Джакман е по-добрият. Той е сред универсалните съвременни актьори. Човекът пише, играе, рецитира, танцува и пее – по собствено желание и повече от веднъж. Страхотен е в Prisoners 2013 (Затворници), още по-добър е в Logan 2017 (Логан), а най-добър е в Bad Education 2019 (Лошо образование)

Брад Пит или Том Круз

Какъв естествен дуел, между двама неестествено красиви мъже, които свръхестествено отказват да остареят. 

A Few Good Men 1992 / Born on the Fourth of July 1989 / Jerry Maguire 1996 / Rain Man 1988 / Magnolia 1999 / Collateral 2004

Том Круз е майстор куратор на кариерата си. Той е с по-малко роли – в сравнение с повечето в този списък, но е най-голямата звезда. Заработил е почти $12 милиарда, с много по-малко филми. Той е снайперист, когато избира участия. А след като ги избере, се посвещава с такъв плам, атлетизъм и жертвоготовност сякаш е член на култ. 

Se7en 1995 / Twelve Monkeys 1995 / Fight Club 1999 / Inglourious Basterds 2009 / Once Upon a Time… in Hollywood 2019 / Fury 2014

Освен че има няколко Оскара като продуцент, Брад Пит има и CV с колоритни роли. Смятам, че актьорският му диапазон е по-широк. Ако Круз избира филми, които се концентрират върху него, то Пит цъфва, когато е в силен ансамбъл. Том Круз е донесъл повече пари, но Брад Пит има повече интересни филми.    

Том Ханкс или Дензъл Уошингтън

Ето ви дилема! Двама изключителни професионалисти, които никога не „отмятат“ ролите. Двама обаятелни мъже, които стават царе в това, което правят.  

A League Of Their Own 1992 / Philadelphia 1993 / Forrest Gump 1994 / Saving Private Ryan 1998 / Cast Away 2000 / Road to Perdition 2002 / Captain Phillips 2013 / Bridge Of Spies 2015/ Greyhound 2020 

Том Ханкс е абсурдно талантлив, но също работлив. Той се синхронизира интелектуално, емоционално, морално с героя, който играе. Да добавим естествената му автентичност, Том е лесен за харесване. Не сексуално – макар да е участвал в романтични комедии, той е истински, човешки симпатичен. На това не може да ви научи никое училище или академия. 

Glory 1989 / Malcolm X 1993 / The Hurricane 1999 / Man on Fire 2004 / American Gangster 2007 / The Book of Eli 2010 / Flight 2012 / Fences 2016 / The Tragedy of Macbeth 2021

Но любимият ми, а и обективно по-добър актьор, е Дензъл Уошингтън. Ако Том Ханкс е симпатичен, то Дензъл е харизматичен. Харизмата – чисто богословски, е Божи дар, дарен на крале, царе и лидери. На мъже и жени, които могат да водят стадото. Като ги видиш, като ги чуеш – искаш да ги последваш. Това също не може да ви научи никой инструктор. Макар да прави по-завладяващи роли, Дензъл участва, ако не в по-слаби, то в по-малки филми. Боксофисът на Том Ханкс е три пъти по-голям. 

Даниъл Дей-Луис или Гари Олдман

Да направим избора още по-труден с тези хамелеони. Гении, които израстват на 4 км един от друг. Единият расте в къща на алкохолик – с външна тоалетна, а другият в къща на богати бохеми, които работят за кралицата. 

In The Name Of The Father 1993 / The Age Of Innocence 1993 / Gangs Of New York 2002 / Phantom Thread 2017 / Lincoln 2012 

Предварителната подготовка, проучването и почти научноизследователския подход на Даниъл към ролите му са легендарни. Фактът, че остава в характер, през цялото време на снимките, е доказателство за неговата отдаденост. Дей-Луис не вярва в импровизациите, в моментната емоция, в „Ще го нацеля, като започнем да снимаме“. Той не се преструва. Той е. 

Sid and Nancy 1986 / JFK 1991 / True Romance 1993 / Immortal Beloved 1994 / Hannibal 2001 / Tinker Tailor Soldier Spy 2011 / Darkest Hour 2017 

Ще ви скандализирам ли, ако кажа, че с малко – с милиметър, но предпочитам Гари Олдман? Мисля, че неговите роли са ми донесли повече удоволствие. Виждате ли, Даниъл Дей-Луис е свръхспециализиран. Той е като катана, като самурайски меч. Майсторски изработен, остър като бръснач, смъртоносен. Но само, ако се използва така, както трябва. Лесно може да се огъне или счупи, не става за париране, или двубой в тесни пространства. 

Гари Олдман е като рицарски меч. С него можете да сечете, режете, кълцате, намушквате, да нацепите дърва или да нокаутирате някого – като го треснете с дръжката. Освен това, реже във всички посоки. Олдман е добър в драми, комедии, биографии, ситкоми, кримки и трилъри.      

Джони Деп или Леонардо ди Каприо

Ако предизвикам разгорещен дебат, то ще е с тях. Запознават се, докато снимат What’s Eating Gilbert Grape 1993 (Защо тъгува Гилбърт Грейп), в който са братя. През 90-те бяха това, което е Тимъти Шаламе сега. Тийн идоли, сърцепокорители и разбивачи, модели за една напълно различна мъжественост. Единият еклектично, ексцентрично хаотичен, а другият херувимски небрежен. Дълго време единственото, което майка ми коментираше за ди Каприо е, че иска да му сложи рокля и червило. Днес Шаламе си ги слага сам. 

Cry-Baby 1990 / Ed Wood 1994 / Once Upon a Time in Mexico 2003 / Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl 2003 / Charlie and the Chocolate Factory 2005 / Sweeney Todd 2007 / Alice in Wonderland 2010 / Black Mass 2015 / Jeanne du Barry 2023

Без съмнение, Джони Деп е по-сърцатият от двамата. Играе във всякакви жанрове, всякакви герои, рискува. Трансформациите му са чутовни. Героите му – почти винаги, са over the top, прекомерни, извънредни, извънмерни. Хиперболи и архетипи, които стават поп културни икони. Можете да ги направите на постер, на тениска, да ги продавате като фигурки. Можете да се облечете като тях за Хелоуин. Тази пантомима, костюмна оргия и цирк е едновременно Джони Деп и не е Джони Деп. Запомня се, развеселява, но дали ни пука искрено за героя или просто ни прави силно впечатление – като шут в мотли костюм. 

What’s Eating Gilbert Grape 1993 / Catch Me If You Can 2002 / The Aviator 2004 / Blood Diamond 2006 / The Departed 2006 / The Wolf Of Wall Street 2013 / The Revenant 2015

Леонардо ди Каприо е работил с най-добрите режисьори на нашето време, което означава с най-добрите екипи, което означава в по-добрите филми. Лео не е Даниъл Дей-Луис, Дъстин Хофман или Крисчън Бейл, но е изиграл повече роли, в които откровено ми пука за героя му. Това – според мен, е добър актьор. А в реалността ди Каприо ми е антипатичен – от малък.   

Свързани публикации: 

Това не е Марго Роби – лицата, които объркваме


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *