Sick of Myself 2022 (Болно момиче) е интелигентна хорър-сатира от Норвегия.
Сценаристът и режисьор Кристофър Боргли ни среща с млада двойка – Томас и Сигне.
Томас е висок и красив, но в Норвегия всички са такива. Той иска да има нещо свое, с което да изпъква, когато ходи на партита. Тема за разговор, разговор за него. Да станеш лекар или архитект, това иска време и учене. Да успееш в бизнеса – налага работа. Затова Томас е концептуален артист.
Посредствените му арт инсталации са гимназиален коментар за консуматорството. Купчини от скъпи дизайнерски мебели. Както останалата част от модерното изкуство, те не изискват талант, техника, вкус или майсторство. Интересното е как са добити. Томас ги краде.
Клептоманията е увод на Sick of Myself 2022. Томас открадва бутилка вино – за $2300, от изискан ресторант. Нагнетяващото напрежение и тревожност – преди кражбата, са разтоварени на партито след тях. Томас е звездата на купона. Приятелката му Сигне забелязва това.
Сигне също иска да е звездата на купона, но си няма нищо. Даже не е концептуален артист. Тя е бледа, незабележима и незабележителна, отегчена бариста. Но един ден, ротвайлер откъсва лицето на клиентка. Окървавената жена пада в ръцете на слисаната Сигне. Хората пищят. Кръвта блика, пръска и шурти. Бялата униформа на Сигне се напоява. Червената течност маркира Сигне за вниманието на околните.
Следващите седмици Сигне се къпе в интереса на познати и непознати. Пияна е от тяхната загриженост, любопитство, адмирации – Да, аз спасих онази жена. Но всяко чудо за три дни. Сигне се нуждае от нещо ново. Нещо голямо.
Използваме различни начини, за да се свържем с другите. Разстоянието между нас, езикът на тялото, жестове, мимики, реч. Двата най-интимни начини – за реципрочно взаимодействие, са докосването и погледът. Когато се гледаме – очи в очи, получаваме, но и даваме. Получаваме и даваме, едновременно, и еднакво. Ако говоря – давам, ако слушам – получавам. Гледането е симетричен акт, момент на равноправие.
Живеем в свят, чиято технологична прегръдка унищожава хармонията на тази интеракция. Искаме другите да ни гледат, но без ние да ги забелязваме. Изживяваме тялото си като обект, гледан от другите. Отчуждението от собственото тяло и нуждата да усещаш себе си, единствено през погледа на другите е симптом на психично разстройство.
Най-големият страх на съвременния човек не е глада или жаждата, не са лъвовете, или тигрите, а загубата на погледа на публиката. Факт е, че последното десетилетие се наблюдава невиждан скок в нивата на тревожност у младите.
Начин да избегнеш тази убийствена невидимост е да станеш барон Мюнхаузен. Името на немския аристократ назовава психична болест. Синдромът на Мюнхаузен е симулативно разстройство. Засегнатите се преструват на болни или умишлено предизвикват симптоми на заболяване в себе си. Ако са майки – в децата си. Целта е винаги да са в центъра на вниманието.
Патологията на Сигне я кара да взима огромни дози Lidexol, лекарство, с ужасни странични ефекти. Видимите са обриви, рани, плаки и лезии. Именно страничните ефекти са жадувани от Сигне.
Розовата проказа прави болното момиче номер едно – Да, аз съм първата с това заболяване. Още не са му измислили име. Тя дори подписва договор с агенция за осакатени модели. Апропо, името Сигне означава „нова победа“.
Героинята попада в свят от сънища, фантазии, моменти на бленуване и нарцистични халюцинации, в които всички – целият свят, говори ЗА и гледа САМО НЕЯ. Tя стига оргазъм, докато фантазира, колко много хора са дошли на погребението й.
Sick of Myself 2022 е портрет на нарцистичното ни настояще. Патологичната празнота на съществуването. Медийното монетизиране на травмата – слаб съм, болен съм, жертва съм, целият свят е срещу мен. Това е мода, това е абсурд, това е хорър.
Филмът на Кристофър Боргли е сред поредицата скандинавски анализи на Милениъл и Z поколенията. Сред тях са Reprise 2006, Oslo, August 31st 2011 (Осло, 31 август) и The Worst Person in the World 2021 (Най-лошата личност на света) на Йоахим Триер, The Square 2017 (Квадратът), и Triangle of Sadness 2022 (Идиотският триъгълник) на Рубен Йостлунд.
Мнението ми в едно изречение:
Болен филм, който заслужава вниманието ви.