Ето какво избрах за вас.
Това не е извинение, но е обяснение на чувството, че изборът ми не е достатъчно добър – за една цяла година. Може би не гледах достатъчно документални филми, а може би съм твърде критичен към това, което гледах.
В казармата имаше момче, чийто любим израз беше: „Това даде фира“. Фира значи загуба, особено от теглото и обема на стока. Например алкохолът се изпарява, когато отлежава, кожата се изсушава и свива, прашинките брашно се разпиляват. Документалното кино продължава да дава фира. То е жертва на културната война, която тече на Запад, на недодяланата пропаганда от тоталитарния Изток, на контент модела, който се влияе от брой кликове, а не от истината.
Все пак, това са…
Aurora’s Sunrise 2022 (Изгревът на Аврора)
Комбинация от документални кадри, нямо кино и анимация от режисьора Инна Саакян. История, базирана на невероятния живот на Аврора Мардиганян.
Аврора е родена през 1901, тя е дете на заможно арменско семейство, което живее в азиатската част на Отоманската империя. Одисеята започва с Арменския геноцид, продължава със смъртоносен марш през Анадола, който завършва с робство, последвано от бягство в Грузия, а от там в Русия и добиране до бреговете на Америка. Но това не е краят. Защото Аврора пише книга, която бива заснета в един от първите биографични филми. В главната роля е самата Аврора, която става звезда на нямото кино.
Филмът е въздействащ и затрогващ. Не само заради разказа, но и заради артистичната анимацията, окъпана в охра.
Beyond Utopia 2023
Бих показал този филм на много хора. Утописти, романтици, мечтатели, интелектуалци с добри намерения, егалитаристи, представители на лумпенпролетариата, анархо синдикалисти, социалдемократи, другарки и другари, чиито деца, и внуци учат (с омерзение) в Итън, MIT, и Харвард, един познат, който вярва, че „‘требва да сме повече като Китай“, една колежка, която всеки път предлага: „не може ли държавата да контролира и…“, един нещастник, който бълнува за Белене. Бих го показал дори на близка приятелка, която куфееше по мултимилионера Бърни Сандърс и популистката му версия на „скандинавския демократичен социализъм“, която съществува само в главата му. Ако не ми вярвате, питайте някой скандинавец.
Бих им показал едно семейство от Северна Корея, което се опитва да се добере до Южна. Едно от хилядите, които ще опитат. Едно от малцината, които ще успее. Пътят към свободата не е права линия, защото границата е минирана. Пътеките минават през планини в Китай, Виетнам, Лаос и през пълноводната река Меконг към Тайланд. По пътя могат: да ви застрелят, да ви пребият до смърт, да ви продадат като роби, да ви продадат като торба органи, да си счупите крак и да умерете от глад, да се удавите, а дори по-лошо – да ви хванат и върнат обратно.
Филмът не разчита на възстановки с актьори. Гледате поредици от снимки и клипчета, заснети с ретро техника, които – разбира се, са незаконни. Ще видите стотици ученици, които са изкарани от час, за да пляскат за разстрел на „предател“. Ще видите и разстрела. Ще видите как една цяла нация си събира лайната в кофи, бидони и чували, за да се тори народната земя. Има наказания, ако не предадете порцията си лайна навреме. Защото дори лайната са собственост на държавата.
Ще видите, че когато тези хора се доберат до „другата страна“, клетката остава в душите и мозъците им. Ще видите 80-годишна жена, която не е виждала телевизор и ще го сметне за черна дъска. Същата ще се разплаче, при вида на работещ душ и ще каже, че не е чувала вода да звучи като гръмотевица. Въпреки това, тя още вярва, че Ръководителят се грижи за нас, може би ние не сме достойни за усилията му. Повечето хора се страхуват от свободата. Затова един от мъжете ще каже: Ние не бягаме, защото вярваме в такива неща. Бягаме, защото сме гладни. А това – честно, май е и българската версия на нещата.
All the Beauty and the Bloodshed 2022
През 2022 спечели Златен лъв на Международния филмов фестивал във Венеция. Той е вторият документален филм в историята, който успя да го направи. Бих искал да го покажа на всеки корпоратократор, laissez-faire корпоративист и оптимист либертарианец.
Едновременно биография и социална кауза, чието сърце е фотографът-активист Нан Голдин. Тя се изправя срещу фармацевтичната империя на династията Саклер. Семейството си купува обществено одобрение, медиен комфорт и кучешка вярност от световната интелигенция, като е сред най-големите дарители за културни каузи, изкуство, музейно дело. Едни от най-престижните галерии и културни институции – на планетата, са на тяхната хранилка.
Нан решава да покаже – чрез снимки, протести, политически процеси и пърформанс, другото им лице. Лицето на хилядите умиращи наркомани, жертви на опиоидната епидемия, която е насърчавана от Саклер. Оказва се, че изисканите меценати не са нищо повече от безскрупулни нарко дилъри. Забележката, която имам е, че по някое време филмът завива нарцистично към самата Голдин. Това ми остави лош послевкус.
The Pigeon Tunnel 2023
Историята на Дейвид Джон Мур Корнуел, известен още като Джон льо Каре, със собствените му думи. За писането, за хората, за илюзията, за измамата, за истината, за шпионите.
Смъртта му през 2020 – на 89 години, напомни на всички вечния дебат: Кой е най-добрият автор на шпионски романи? Не съм сигурен за единствения отговор, но ако правя списък, льо Каре ще бъде в него. Документалистът Ерол Морис използва финалното, откровено интервю на льо Каре, комбинира го с архивни снимки и драматичен монтаж, за да създаде последна шпионска история на сбогуване.
Still: A Michael J. Fox Movie 2023
През 2011 бях поразен, когато прочетох мемоара Lucky Man, на Майкъл Джей Фокс. Едва на 29 години дребничкият канадски актьор е съкрушен, събужда се с ранна фаза на Паркинсон. Това би разбило всеки от нас. Болката е още по-голяма, ако паднеш отвисоко. А Майкъл вече е звезда, която грее навсякъде – кино, телевизия, реклама.
„Щастието е решение“ – пише Фокс – „Достойнството ти може да бъде потъпкано, оскърбено и подиграно, но никога не може да бъде отнето освен, ако сам не го предадеш. А оптимизмът е лекарство за много неща.“ Тази велика енергия на оптимизма, заедно с лекуващата сила на хумора, ще видите и в биографичния филм на режисьора Дейвис Гугенхайм.
Great Photo, Lovely Life 2023
Опустошителен. Това е силата на документалистиката и смелостта да погледнеш истината в очи. Аманда е млада жена и фотограф. Тя прави разследване за дядо си – все още жив, когато започва. Мъжът е сериен педофил.
Черна дупка от тайни, самозаблуди, лъжи и дисоциация, семейна парафилия, девиация, отблъскваща ненормалност. Вълна от гневни въпроси и съмнения ме заля, докато гледам. Сълзите истински ли са? Съжаленията искрени ли са? Това постановка ли е? Гаслайтинг? Има ли смисъл? Постигната ли е някаква справедливост? Това проект за лична изгода ли е? Има ли право Аманда да издирва жертви и да ги връща в ад, който са опитвали да забравят цял живот? Тайните лекуват ли или раждат още тайни?
Arnold 2023 (Арнолд)
Разказ в три части за Арнолд Шварценегер. Макар да е внимателно изтъкан от PR екип – както цялата кариера на Арнолд, сериалът е вдъхновяващ.
Колкото и добри имиджмейкъри да имате, те са незначителни за изкачването на атлетичните, филмовите, финансовите и политическите върхове, които достига Арнолд. Историята на този австрийски селянин е необикновена и смайващо окриляваща.
Sly 2023 (Слай)
Където е Арнолд идва Слай, където е Слай следва и Арнолд. Силвестър Сталоун започва пръв пътя си в киното. Пръв постига успех. Прави повече филми, но по-малко пари от тях. Според мен, Слай има повече добри роли, защото не се страхува да показва слабост. Съревнованието между двамата мъже започва от церемония по връчване на награди. Двамата са настанени един до друг. Сталоун има няколко номинации, но не печели нищо. Шварценегер е с една номинация, но я печели и го спуква от майтапи.
Сталоун става известен с това, че сам пише успехите си. Той не претендира да е изискан писател, цели да е простичък, но честен. И винаги предпочита щастливия край, защото в него има надежда.
The American Buffalo 2023
Трудно е да отречем, че Кен Бърнс може да прави документални филми. Щях да се радвам още повече на последния му, ако бях дете. Тогава бях запален по историята на Америка и особено индианците. А една от любимите ми фигурки, която получих след бартер със съседските деца, бе на бизон.
Това не е шокиращо разследване или скандално откровение. Това е биография на американския бизон. Значението на великолепното животно за културата на племената, икономиката на покорителите, бъдещето на планетата.
Take Care of Maya 2023 (Погрижи се за Мая)
САЩ често бива превземани от лични драми, които за кратък период от време стават национални. Появяват се статии, ТВ репортажи, книги, а след тях идват филмите и сериалите. Това не е уникално. Така се прави и в България, и в Румъния, и в Германия. Разликата е в размера.
Драмата на семейство Ковалски завършва с трагедия, но също има мистерия, която остава неразгадана. В началото на 2015 г. 9-годишната дъщеря на Джак и Беата – Мая, получава изненадващ пристъп, който прилича на астма. По тялото на детето се появяват лезии, то страда от дистония. Родителите се сблъскват с гърчове, писъци от болка, припадъци. Поредица от лекари не могат да разгадаят състоянието на момичето. Едни казват, че е изключително рядко заболяване, други казват, че това заболяване не съществува, трети започват да подозират майката. Намесва се държавата.
Документалният филм задава важни въпроси: Чие е едно дете – на родителите или на държавата? Каква е работата на лекарите – да третират симптомите или да се вслушат в пациента? Как реагират социалните работници и бюрократите? Наистина увлекателно. Но както повечето документалки на Netflix – които съм гледал, и тази оставя привкус на хиперболизирано драматизиране, чиято цел не е „истината и само истината“, а процент от вашето внимание.
Тези заглавия (може би) също ще ви допаднат:
Даниел – от Daniel 2023, получава първата си камера, когато е на 7 години. Следващите 22 години, той прави видео каталог на живота си. Рождени дни, детски представления, събирания, гостувания, разговор с баба. Пътешествия. Много пътешествия. Различни континенти, страни, хора. Усмивки. Но идва обрат. Този филм е тежък, тъжен и депресивен, но завършва с надежда. Целта му е да отпразнува живота – на млад човек, но също и нашия.
Свързани публикации: