Кои са най-добрите филми на 2023?

Добре дошли, зрители, това е 12-то издание на годишната ни класация. 

Изминалата 2023 бе белязана от загуби за Холивуд, но за тях – следващия път. Днес само добри новини. Имаше много. 

Трите филма с най-големи световни приходи бяха: Barbie 2023 (Барби) – $1,441 милиарда, The Super Mario Bros. Movie 2023 (Супер Марио Bros.: Филмът) – $1,361 милиарда, Oppenheimer 2023 (Опенхаймер) – $950 милиона.  

Филми ни предложиха майстори: Мартин Скорсезе, Ридли Скот, Дейвид Финчър, Кристофър Нолан, Хаяо Миязаки, Хирокадзу Корееда. Доказани творци: Джонатан Глейзър, Йоргос Лантимос, Гай Ричи, Антоан Фукуа. Непознати или дебютанти: Ерик Гравел, Жюстин Трие, Бабак Джалали, Селин Сонг, Тина Сатър, Арон Леман, А. В. Рокуел…

Миналата година опитахме нещо необичайно. Вместо наш познат, приятел или колега в топ 5 ни гостува Ричард Броуди, основният филмов критик на The New Yorker. Причината бе, че неговите мнения, усет и вкус ярко се различават от моите. Сега ще направим друго. Това са пет режисьора, всеки с любим филм от 2023. Избрах ги, защото пропуснах да ги гледам, но ще се поправя. 

5 от 5

Джеймс Манголд за The Taste of Things 2023 (Рецепти любов)

Възхищавам се на работата на Тран Ан Хунг. Филмите му са хипнотизиращи кинематографични анализи на любовта, смъртта, семейството и дома. Храната и нейното приготвяне са включени в няколко от филмите на Тран, но той надминава себе си с „The Taste of Things 2023. Страстта, споделяна от главните герои (забележително изиграни от Жулиет Бинош и Беноа Магимел), е неповторима. Това е филм, за стремежа към съвършенство. Стремеж, споделян както от героите, така и от режисьора. Усилието, необходимо за достигане на тази цел, не е представено като мъчително пътуване, а като свято търсене, споделяне и доказване на чистата любов.

Бари Левинсън за Nyad 2023 (Ниад)

Елизабет Чай Васарели и Джими Чин работят в сферата на документалното кино, вече 20 години. Nyad 2023 е първият път, в който те обръщат обектива си към изфабрикуваното. Използвам думата умишлено, защото филмът е за истинската Даяна Ниад и нейното решение да отпразнува 60-я си рожден ден, като плува от Куба до Флорида, без защитна клетка за акули. Това обаче е драма, всичко трябва да бъде измислено от артисти, а не уловено от документалисти. Елизабет и Джими успяват. Героите не се губят в механиката на демонстрирания подвиг. Връзката, споделена на екрана от Анет Бенинг и Джоди Фостър, е осезаема, решаваща съставка, която красиво е извадена наяве.

Едгар Райт за All of Us Strangers 2023

Филмът на Андрю Хей е толкова деликатно сътворен и интимно изигран, че изглежда погрешно да се обсъжда безупречната му конструкция. Той успя да направи личен, емоционален, дълбок филм, но и толкова изпълващ. Това, което ме плени е използването на класически елементи от историите за призраци. Такава история може да завърши с нотка тъга или шок, но фактът, че Андрю успява да сподели момент на безкрайна красота, трябва да бъде оценен.

Кирстен Джонсън за Totem 2023 (Тотем)

„Никога не работете с животни и деца“, предупреждава актьорът У. К. Фийлдс. Животните и децата не могат да бъдат контролирани. А може би Фийлдс се е страхувал, че те ще му откраднат сцената. Лила Авилес няма време за тези страхове. Животни и деца има в почти всеки кадър, от нейния разкошен филм. Заглавието е метафора, за живота в семейство. Авилес поглежда право в очите на малко момиченце, което току-що е разбрало, че тотемът е на път да се разбие. Магията ме накара да ахна. Не пропускайте прекрасните финални надписи, които подреждат тотема отново.

Гари Рос за Fingernails 2023 (Нокти)

Филмът на Христос Нику се развива на половин крачка в бъдещето. Бори се с темата за интимността и емоционалната изолация. Рисува портрет на една аналитична и технологично напреднала култура, която има капацитета да определи количествено всичко, но не усеща почти нищо. …Прекрасен, интимен филм за чувствата, вярата в себе си и намирането на смелостта да обичаш.*

5-те на ГАЛИНА

The Holdovers 2023 – Докосващ и човечен разказ на режисьора Александър Пейн. Всеки от героите има своите кривини. Странната смесица на характери създава необичайна сърдечност, която те кара да се усмихнеш през сълзи.

Anatomy of a Fall 2023 (Анатомия на едно падане) – Разликата между това да паднеш физически и морално е тънка. И в двата случая може да е фатално. Трилър за съмненията и вината, в който изпъква ролята, макар и не главна, на едно дете, изиграно от Мило Мачадо Гранер. Актьор, който още няма профил в IMBD и чието име, надявам се, съм написала правилно.

Past Lives 2023 (Отминали животи) – Филм за предопределеността на изборите, които правим, с изящно операторско майсторство.

Argentina, 1985 2022 (Аржентина, 1985) – Някои пишат, че трябва да се гледа в училище. Този филм по действителни събития е умел кинематографичен разказ за вярата в каузите и умението да се бориш.

A Brighter Tomorrow 2023 (Светло бъдеще) – Да смесиш цирк, комунизъм, Скорсезе, Netflix и корейци в един продукт, без да го превръщаш в кич, е майсторство. През погледа на главния герой – застаряващ режисьор, Нани Морети представя своята версия за смисъла на живота и киното.

Разочарование на годината: Barbie 2023 (Барби) – Историята за куклата, превърнала се в модел за подражание за поколения наред, започва като интелигентна пародия  и завършва като розов манифест.

5-те на ROZIX

Oppenheimer 2023 (Опенхаймер) – Преминах успешно първото тричасово филмово изпитание за годината. 5-звездно кино с уважение към историята, героите и публиката. Нолан е уцелил трудния баланс между рационално и емоционално, дозирайки и двете в точните пропорции, така че да не отчужди зрителя, затрупвайки го с факти и наука, без едновременно с това да го удави в излишни емоционални изблици и мелодрама. За мен Робърт Дауни Джуниър беше над всички. Килиън Мърфи изнесе изключително тежка роля, демонстрирайки различните противоречиви пластове от личността на Опенхаймер, но не успях изцяло да се откъсна от натрапчивия паралел с Томи Шелби, който на моменти изплуваше на повърхността. Докато Дауни Джуниър беше безапелационен. Емили Блънт също ме впечатли. Камерата на Хойте ван Хойтема беше на обичайното космическо ниво, редувайки с лекота интимност с дистанцирана документалност. За финал ще използвам кодираното съобщение на Опи към Кити, с което й предаде, че тестът на атомната бомба е минал успешно – „Прибирай чаршафите“. Е, Кристофър Нолан, сър, прибирайте чаршафите. А да се надяваме тази година и Оскарите.

Killers of the Flower Moon 2023 (Убийците на цветната луна) – Издържах и второто тричасово филмово изпитание за 2023. Не заспах в киното, нито започнах да си ровя в телефона. Добрият стар Марти Скорсезе даже успя да ме изкара от творческия мързел и след няколкогодишно прекъсване отново написах филмово ревю. 

Plan 75 2022 (План 75) – Филм хайку на японката Чие Хаякава с оскъдни, но силни диалози и актьорска игра, която ще остави безразличен само закоравял емоционален инвалид. Историята експлоатира трудната, но болезнено актуална тема за застаряващото население, което нараства все повече и повече и заплашва да срине не само пенсионната система, но и икономиката на Япония. Филмът е зловеща прогноза за близкото бъдеще, предсказание за предстояща катастрофа, а за онези, които предпочитат да живеят в отрицание на действителността – просто антиутопия. Тази антиутопия заслужи наградата „Un certain regard” на филмовия фестивал в Кан през 2022 г. Може да го гледате по НВО Мах, но предупреждавам, че не е за хора със слаби нерви и die-hard фенове на романтични комедии.

Anatomy of a Fall 2023 (Анатомия на едно падане) – Никой не може да прави психологически трилъри, както го умеят европейците. И особено французите. Признавам, че съм пристрастна към френското кино, но този филм наистина заслужава внимание, а актрисата в главната роля Сандра Юлер – аплодисменти. Необяснимо за мен лентата на Жустин Трие не попадна в шортлиста за Оскар за чуждестранен филм, но както се казва „С’est la vie“. Пък и Оскарите отдавна не са това, което бяха. 

The Holdovers 2023 – Александър Пейн е сътворил лайт версия на Dead Poets Society, от която лъха гимназиален уют с аромат на паркетин, писоари и засъхнала сперма. И всичко това примесено с едно непосилно обещание за светло бъдеще, което неусетно се превръща в пропилени възможности. Пол Джиамати виртуозно се превъплъщава в образа на досадно педантичен учител, отдавна загубил хъс към живота, удавен в посредственост и евтин алкохол. И хоп, няколко дни извън монотонния гимназиален ритъм и двама неочаквано свежи спътници го изкарват от ступора. Има някаква скромна красота във филмите от този тип – една уютна европейскост (макар филмът да е американски), една аура на двойнственост, която много пасва на историята – хем тъжна, хем весела, хем безнадеждна, хем с обещание за покорени върхове. Даже открих известно сходство с „Момчето си отива“ на Людмил Кирков. Това е очарованието на раздялата с юношеството и навлизането в света на възрастните, което винаги е едновременно тъжно и оптимистично. И затова приятно за гледане.

Разочарование на годината: Язък за барута. Язък и за хубавата музика. Napoleon 2023 (Наполеон) e повърхностно и зле изиграно препускане из исторически събития, битки и житейски драми. Някой беше написал, че филмът е опера, но според мен е по-скоро оперета. Хем пародиен, хем с претенции за сериозен. Май и Ридли Скот не е наясно какво е искал да направи с това чудо. За два часа и кусур и аз не разбрах. Само заради шумната стрелба и топовните гърмежи не заспах. 

5-те на LUBOMIR

Past Lives 2023 (Отминали животи) – Дълбок, деликатен, дзен филм за идентичността, любовта и копнежа. 

Monster 2023 (Чудовище) – Драма, която разцъфва като трилър. Хирокадзу Корееда не беше снимал по чужд сценарий отдавна. А сценарият е на Юджи Сакамото и е дразнещо перфектно подреден. Музика от легендата Руичи Сакамото, който почина в началото на 2023. Тихи, но въздействащи изпълнения от целия актьорски екип. Докато американското кино се опитва да наблъска още повече 3D, около едноизмерни герои, японците предпочитат триизмерното да е в характера.

Oppenheimer 2023 (Опенхаймер) – Е 12-ят филм на Кристофър Нолан. Автобиография и изследване на характера. Морален и философски коментар. Политически трилър. Три в едно – неочаквано добра комбинация. Но не и за хора, които мислят за quatro, на тях няма да им е много приятно.

Fremont 2023 (Фримонт) – За да не бъда твърде сериозен, избирам тази драма, която е повече черна комедия. Бабак Джалали създава есе за самотата. В час и половина – в черно и бяло, той ни свързва с поредица от малки герои, потопени в абсурдността на живота. Филм, който избягва мелодрамата, за да изгради автентична връзка със зрителя. 

The Eight Mountains 2022 (Осемте планини) – Феликс ван Грьонинген и Шарлот Вандермерш създават красив, въздействащ филм, който ви подтиква да пораснете. Носталгичен, меланхоличен, дълбок, носещ мъдростта на планината, той разказва за приятелството на двама мъже, но всъщност за смисъла на живота. 

Разочарование на годината: Веднага написах The Creator 2023 (Създателят), защото ми е пресен. Но после се сетих, че разочарование предполага да си имал високи очаквания. Моето истинско разочарование е: Babylon 2022 (Вавилон), на Деймиън Шазел.

А това са останалите филми, които (според мен) си заслужаваха:

Три, които почти влязоха в моите топ пет. В България мълчанието е злато. Във Финландия – отмъщението. Sisu 2022 (Сису) е хипербола, засилена до нивото на пълното забавление. Лапландската версия на Тарантино използва отлично скромните си финансови възможности.  

Are You There God? It’s Me, Margaret 2023 (Там ли си, Боже? Аз съм, Маргарет) идва от друга ера. Адаптация на детска книга, написана през ’70-те. Топъл и уютен, смешен, и невинен. Детството поднесено по толкова… нормален начин. 

Писали сме за:

Full Time 2021 

Reality 2023 (Риалити) следва – дума по дума, разпитите на Риалити Уинър, 25-годишна преводачка на секретни документи, която пуска един от тях към медиите. Атмосферата е от Кафка абсурд или на Бекет пиеса, в която нищо не се случва, но е интересно. Актьорите са отлични. 

Poor Things 2023 (Клети създания), на Йоргос Лантимос, е визуално разкошен, а на места и смешен. Може би не бях в подходящото емоционално състояние, когато го гледах и трябва да го гледам пак, но това е първият му филм, който не ми е мега любим. Интелектуалният му абсурдизъм, който харесвам, е заменен с водевилен, викториански, шаржов инфантилизъм. Дали заради гадния саундтрак, който е поредица от нетърпими звуци и атонална какфония, дали заради усещането за насилена, самодоволна странност, която настоява да бъде харесвана, но не се свързах напълно.  

Писали сме за:

No One Will Save You 2023 (Никой няма да те спаси)

Eileen 2023 (Айлийн) прави рязък десен завой, който приятно ви изненадва. Ако знаеше и как да финишира, можеше да е сред моите топ пет. 

Нискобюджетна научнофантастична изненада е The Artifice Girl 2023. Идеята в едно изречение: екип от агенти прилага революционна технология, която примамва онлайн педофили. Режисьорът и сценарист Франклин Рич, който е в една от ролите, използва три стаи и пет актьора. Предлага ни увлекателно първо действие, експанзивно второ, за да „изпусне топката“ в трето. И все пак, постижение.  

Норвежецът Кристофър Боргли присъства с два свои филма. Dream Scenario 2023 е американският му проект – с A24. Той продължава с бизаро идеите си, но сякаш са омекотени за американската публика. 

Писали сме за:

A Thousand and One 2023 (Хиляда и едно) 

Мисля, че никога досега не сме имали толкова филми от Европа. 

The Promised Land 2023 (Обетована земя), на Николай Арсел, е адаптация на едноименен роман от Ида Йесен. Мадс Микелсен е убедителен в ролята на датски офицер, който живее с воля и кураж. Той вярва, че Господ е ред. Вярата му ще се сблъска с убеждението на жесток аристократ, който смята, че всичко е хаос и безсмислие. Макар европейски, филмът напомня на американските уестърн саги от 50-е и 60-е години на 20 век. 

Галина ви предлага да отидете обратно в 80-те в Италия, където касетките са на мода, а дисковете са непозната заплаха. Mixed by Erry 2023 е истинска история за неаполитански диджей, който създава успешна музикална индустрия със своите братя пирати.

R.M.N. 2022 (ЯМР) е удар на Кристиан Мунгиу. Румънската социална драма е бавна, а темата е „фестивална“ – расизмът на Източна Европа, но Мунгиу прави интересен прочит. Ксенофобията на малцинството, за която Западът почти никога не говори, защото автоматично приема последното за невинно по дефиниция.  

Писали сме за:

Godland 2022 (Божия земя)

Sick of Myself 2022 (Болно момиче) 

Макар Финландия да е винаги сред страните с най-щастливи граждани, Аки Каурисмеки цели да ни убеди в обратното. Последният му филм – Fallen Leaves 2023 (Паднали листа), е както винаги лаконичен, но и с deadpan, който стига до 11. Той се развива сега, по времето на руската офанзива в Мариупол, която осигурява бруталната връзка с реалността. Няма да видите никаква смарт технология. Би могло да е 1968. Разказва за два есенни характера, които ще дочакат пролетта.   

What You Can See From here 2022 – германецът Арон Леман прави прочит – в стил Уес Андерсън, на едноименния роман на Мариана Леки. Резултатът е по-добър от повечето филми на Андерсън. 

Подходът към Amanda 2022 (Аманда), италианската история на Каролина Кавали, е доста англосаксонски. Аманда е странна птица, която бързо става симпатична, ако си падате по странни птици. Макар категорично да е обявен за драма, филмът бе един от малкото, които ме разсмяха от сърце. Afire 2023 – филмът на Кристиан Пецолд, е наивен, спрямо възрастта на автора, но е въздействащ.  

Имам чувството, че корейците не се спряха. След успехите на наградите Оскар са решили да удвоят производството. В мнозинството си, то е прилично, но не е нещо, което не сме гледали. Японският Call Me Chihiro 2023 (Наричай ме Чихиро) е бавен, но питателен feel-good movie.

2023 не беше сушава за екшъна. Дано в жанра започва ренесанс, заради умората и масивните провали на бомбастичните, синтетични филми по комикси. С 30% от техния бюджет можете да произведете ефектен, ефикасен, ефективен филм, който да хареса (поне) на хората с Y хромозома.   

Писали сме за: 

John Wick: Chapter 4 2023 (Джон Уик 4) и Extraction 2 (Евакуация 2) 2023

The Killer 2023 (Убиецът)

В света на анимацията победите – поне за мен, не бяха за големите щатски корпорации. Няма участие от Disney, Pixar или DreamWorks. Победите са за Изтока дори, ако са западни.  

Хаяо Миядзаки, който се пенсионира – както го правят Елтън Джон и Шер, се завърна, за да ни поднесе The Boy and the Heron 2023 (Момчето и чаплата), поредният фантастичен, LSD, спиращ дъха шедьовър.  

Нещото, което ме спечели, увлече и зариби е Blue Eye Samurai 2023 (Синеок самурай). Не само сръчно нарисуван, но и виртуозно написан сериал. Солиден избор.  

Още един от Япония – The First Slam Dunk 2022, хармонична връзка, между ръчно направена и компютърно генерирана анимация. Blind Willow, Sleeping Woman 2022 (Сляпа върба, спяща жена) е франкофонски сюрреализъм, вдъхновен от Харуки Мураками. Ще видите средностатистически хора, изчезнала котка, гигантска говореща жаба – с маниери, чудовищен червей, който живее в основите на банка. 

Писали сме за: 

Suzume 2022 (Сузуме)

Hell’s Paradise: Jigokuraku 2023 

Свързани публикации:

Кои са най-добрите филми на 2022?

* Можете да прочетете пълните ревюта, на тези и още режисьор – тук