Пчеларят

– К’ъв си ти, бе?!

– Аз съм пчелар. 

– К’во правиш, бе?

– Отглеждам пчели.

– К’ъв е тоя, бе?!

– Тоя е пчелар.

– И… отглежда пчели?

– Да. Отглежда пчели. 

Дейвид Айър е сценарист и/или режисьор на:

Очевидно е, че Дейвид може да разказва увлекателни истории. Последното десетилетие, той влезе в черна серия. Уважавам го, защото е боец. Бори се, за да се измъкне от блатото на посредствеността, което ни обгръща всичките. The Beekeeper 2024 (Пчеларят: Смъртна присъда) трябваше да е въжето, по което да се издърпа. 

За съжаление, филмът му е написан от Кърт Уимър, който е в професионален ступор от началото на века. Сценарият му предлага отровно банални, вирулентно затъпяващи, а на места неудобно абсурдни сцени. 

Не броих колко пъти думата „пчелар“ бива използвана, но е поне 256. Има сладък момент, в който несъстоятелен злодей разрушава всичко с картечница, но е спрян… от буркан мед. Има и шега с Мечо Пух. Гледате имитация на екшън от 90-те, която самоуверено се взема насериозно, но реално (и без да го съзнава) е мета пародия на себе си. 

Джейсън Стейтъм е Джейсън Стейтъм. Но на места имате съмнение, че е негова A.I. генерирана версия. Джеръми Айрънс е в ролята на единствения професионален актьор. Останалото е букет от аматьори, карикатури по филмови клишета. 

Трябва да отбележа Еми Рейвър-Лампман, която пленява с гротескна липса на чар, харизма и талант. Скъсах с актьорската си кариера в пети клас, но аз бих играл по-добре. Гарантирам!

В заключение, не е Nike, а е Neki, не е Adidas, a e Adibas, не е Rolex, а е Rolax, не е The Equalizer 2014 (Закрилникът), а е The Beekeeper 2024. Да. Той гледа пчели. 

Мнението ми в едно изречение:

Няма смисъл.