80-те години на миналия век са лунапарк. Десетилетие на неон, синтезатори и прекомерност във всичко: дрехи, прически, автомобили и глад за успех.
Преди две години представихме мрачната елегантност и фатална изисканост в: Топ 50 филм ноар, според Taschen.
Днес представяме нещо голямо, цветно, шумно и нашмъркано с кокаин. Taschen изброява 100-те най-важни, макар и не непременно най-добри, филми от 80-те години на миналия век.
Киното на 80-те се характеризира с няколко особености, които отразяват културния, социалния и технологичен пейзаж на времето. В края на 70-те и началото на 80-те се появяват блокбъстърите, високобюджетни, развлекателни продукции, които се отличават със специалните си ефекти и лудите си екшън сцени, прицелени в масовата публика. Съществено е, че сценарият може да се вмести в „25 думи или по-малко“.
Наблюдава се разцвет на тийн киното, а то прави множество препратки към поп културата. Филмите започват да се нагласят според телевизията и особено един революционен канал – Mtv.
Музиката винаги е била част от киното дори, когато то е нямо. Но през 80-те песните за и от филмите стават хитове, които доминират класациите.
Популярни са филмите за бойни изкуства, благодарение на майсторите от Хонг Конг. Хореографията на боя и каскадите се променят неимоверно.
Фентъзи жанрът се сдобива с множество класики.
Времето е златно и за пародията.
Голотата – особено на женското тяло, бива нормализирана. Еротичните трилъри събират погледи, съчетавайки елементи от крими и софт порно.
Десетилетието е благодатно за Стивън Спилбърг, Мартин Скорсезе, Джон Хюз и Уолтър Хил, но за критици, изискани синефили и обикновени сноби, то е падение. Куентин Тарантино смята, че 80-те, заедно с 50-те, са най-лошите две десетилетия за американското кино. Това, според мен, е защото не е изчакал да види какво става сега.
Да видим – колко от филмите сте гледали?
Не знам защо, но списъкът на Taschen започва от 1981. Така пропуска супер яки филми като: The Shining 1980 (Сиянието), Raging Bull 1980 (Разяреният бик), The Elephant Man 1980 (Човекът слон), Kagemusha 1980 (Кагемуша) и даже Star Wars: Episode V – The Empire Strikes Back 1980 (Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара).
Макар сценарият на Lola 1981 (Лола) да е гимназиална бурлеска за следвоенна Германия, стилът на Райнер Вернер Фасбиндер остава следа както в немското, така и в световното кино. Ще откриете дълбоки, неонови следи в творчеството на Педро Алмодовар, Франсоа Озон, Гаспар Ное и Тод Хайнс.
Сред най-подценените филми на Сидни Лъмет е Prince of the City 1981 (Принцът на града). Според някои е заради дължината, която е почти 3 часа. Според други е заради актьора в главната роля – Трийт Уилямс, който тогава е още по-непознат от сега.
За сметка на това, Flashdance 1983 (Флашданс) не би влязъл в моя списък. По същата причина поради, която не бих сложил Step Up 2006 (В ритъма на танца), сред великите филми на този век. Наскоро писахме за Time Bandits 1981 (Бандити във времето).
Joker 2019 (Жокера) преписва доста от домашното на The King of Comedy 1982 (Кралят на комедията). Неговият главен герой е Рупърт Пъпкин, лишен от талант, но изпълнен с налудни мечти за слава комик.
Rumble Fish 1983 (Рибка-боец) е сред непознатите или поне забравените филми на Франсис Форд Копола. Разказва за отношенията между двама братя. Големият е бивш шеф на банда, а малкият иска да стане като батко си. Режисьорът се опита – визуално и тематично, да го повтори с Tetro 2009 (Тетро).
Terms of Endearment 1983 (Думи на обич) печели пет награди Оскар (дори за Най-добър филм) и до ден днешен е любим на много хора. За мен е надценена трагикомедия или комедотрагедия, която е изнесена от индивидуалния рейтинг на Шърли Маклейн и Джак Никълсън.
The Big Chill 1983 (Голямото замръзване), на Лорънс Касдан, събира седем приятели от университета, които са загубили връзка помежду си. Филмът изстрелва кариерите на Глен Клоуз, Джеф Голдблум, Том Беринджър, Кевин Клайн и Уилям Хърт. Трупът, чието лице няма да видим, е Кевин Костнър. Филмът, обратно на заглавието, е топло изживяване с остроумен диалог и яка музика. Той ще инспирира множество копия – американски и европейски, чак до 21 век.
Nostalghia 1983 (Носталгия) е шестият, предпоследен, филм на Андрей Тарковски. Ако сте пропуснали да гледате най-добрия руски режисьор, това не е мястото, от което да започнете
The Breakfast Club 1985 (Клуб Закуска) е за петима гимназисти – Принцесата, Хулиганът, Атлетът, Зубърът и Кукото, които са наказани да прекарат цяла събота заедно, арестувани в училищната библиотека. Не е иновативен, но комбинацията от точното време, място и характери го прави класика.
Places in the Heart 1984 (Място в сърцето), на Робърт Бентън, е направен с бюджет от 9 милиона, но донася 4 пъти повече и обира всички важни награди в Америка и Европа. Разбира се, писали сме за Brazil 1985 (Бразилия).
Amadeus 1986 (Амадеус) e биографична драма на Милош Форман, по пиесата на Питър Шафър, която печели 8 награди Оскар. Том Хълси е Волфганг Амадеус Моцарт, а след това почти нищо друго. Той е пример за актьор еднодневка.
Under the Volcano 1984 (Под вулкана) е по едноименния роман на Малкълм Лоури. Проследява последния ден на алкохолик, който пропада в ада, на собственото си минало. Според читатели, Джон Хюстън създава изключение, в което филмът е по-добър от книгата. Може би топ 3 роли на Албърт Фини, който печели номинация за Оскар. Писали сме в най-различни контексти за фундаменталния Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето).
Уилям Фридкин ни дава всичко, което харесваме от 80-те в To Live and Die in L.A. 1985 (Да живееш и умреш в Ел Ей). Мъже, жени, коли, дрехи, музика, екшън и Уилям Дефо, който е неуловим фалшификатор. Във филма няма нищо подправено – самородна 80-тарска американа.
After Hours 1985 (След работа) ни среща с един непознат Мартин Скорсезе. Черна комедия-кошмар, пълна с метафори и няколко сладко измислени сцени. Джон Хюстън печели 15-та си Оскар номинация, като режисьор на Prizzi’s Honor 1985 (Честта на фамилията Прици), а дъщеря му – Анжелика, печели за Най-добра актриса в поддържаща роля. Още един озадачаващ филм, който не знае точно какво е. Гангстерски филм, ноар, черна, но и романтична комедия, а на места пародия на The Godfather 1972 (Кръстникът).
Hannah and Her Sisters 1986 (Хана и нейните сестри) е най-успешният комерсиално филм на Уди Алън. Номиниран е в 7 категории за Оскар, като печели 3 – Сценарий, Поддържащ актьор (Майкъл Кейн) и Поддържаща актриса (Даян Уийст).
Kiss of the Spider Woman 1985 (Целувката на жената паяк) донася заслужен Оскар за Най-добър актьор на Уилям Хърт, но ми се струва, че сценарият би работил по-добре като театрална постановка.
Ran 1985 (Ран) е епично-грандоманскo изключение за минимализма на Акира Куросава. Историята за упадъка на клана Ичимоджи е прочит на трагедията „Крал Лир“. Повечето критици определят филма като „шедьовър“. Спомням си, че когато аз го гледах ми стана малко скучно и превъртях касетата. Касетата? Имаше такива неща.
Българският превод на Betty Blue 1986 (Бети Блу 37,2 градуса сутринта) включва както английската интерпретация, така и френския оригинал. Жан-Жак Бенекс създава представител на Cinéma du look. Филми, които предпочитат стила пред съдържанието. Великолепният – като от реклама на парфюм, външен вид е комбиниран с млади, но отчуждени герои, които често се бунтуват, заради самия бунт. Това прави Cinéma du look любим на гимназисти и студенти. 30-годишен писател-вагабонд се влюбва в 19-годишната Бети. Лудите мацки са секси, но също отровни.
A Room with a View 1985 (Стая с гледка) е приятна романтична комедия, която има екип от изключителни британски актьори и е дебют за още по-изключителната Хелена Бонам Картър. Highlander 1986 (Шотландски боец) е парадоксът в списъка. Комерсиален провал, който е оплют от критиката, Metascore – 24 от 100. Блестящата му концепция обаче го прави култов.
JFK 1991 (Джей Еф Кей) би спечелил изборите за най-добър филм на Оливър Стоун, но не на първи тур. Ще има балотаж с Platoon 1986 (Взвод). Най-личният филм на Стоун, който е доброволец във Виетнамската война. Това, което вижда в джунглите ще промени мирогледа му завинаги.
Глен Клоуз е номинирана за Оскар, за перфектното пресъздаване на страдаща от гранично личностно разстройство жена във Fatal Attraction 1987 (Фатално привличане). Лабилната, импулсивна и френетична Алекс Форест е тема на феминистки статии, според които една жена не може да бъде толкова лоша. Тя ще бъде героиня и в мачистки речи, според които: всички жени са точно като нея.
Катрин Бигълоу пробива с втория си опит – Near Dark 1987, оригинален филм на ужасите, който разчупва клишетата за Дракула. Какво би било, ако НАИСТИНА имаше вампири? Дали щяха да живеят в замъци, да носят перелини, да са обградени от антики и прислуга? Или биха имали мизерен, беден, скотски живот?
Може да ви изненада, но RoboCop 1987 (Робокоп), на Пол Верховен, не е за бронирана бойна единица – получовек-полуробот, а е за… Исус Христос. Или поне американската му технологична версия.
Последни впечатления: Киното на 80-те не пътува добре във времето. Нетрайно е. Доста от тези филми изглеждаха вехти, още преди 20 години. Това, което ги спасява са неувяхващи неща – музиката и историята. Като цяло, този списък е несъстоятелен, само и дори защото липсва най-великият филм на всички времена: Die Hard 1988 (Умирай трудно), екшън, който печели 4 номинации за Оскар. Мона Лиза за целия жанр и десетилетие.
Какъв е резултатът ви, колко от филмите сте гледали? Моят е 78 от 100.
Свързани публикации:
Жените на ’80-те, които не са Мери Сю
Лудите филмови компании на 80-те
9 актьора, които дефинираха 90-те