В последните ни ревю написах, че имаме нужда от повече уестърни. Музите на стрийминга ме чуха.
Нека започнем с въпрос.
Какво е общото между тези отлични филми…
… и тези кино падения? Ще ви помогна. Общото е, че са продуцирани, написани и режисирани от един човек, който запазва роля за себе си. Често това е главна роля.
Няма термин, който описва такива филми. Ако се получат, ги наричат „авторски триумф“. Ако не се получат, тогава са „соло проекти“ и „провали на суетата“. Киното е отборен спорт. От гледна точка на статистиката, успехът на „човека оркестър“ е изключение, от реалистичното очакване за несполука.
Миналото ни ревю беше за An American Saga – Chapter 1 2024 (Хоризонт: Американска сага – Глава 1), соло проект на Кевин Костнър. Виго Мортенсен следва Костнър, като продуцира, пише и режисира The Dead Don’t Hurt 2023. Той изпълнява и главната мъжка роля.
Заглавието няма официален превод на български. На места филмът е записан като „До края на света“, което е превод на френското и испанското заглавие. На други е „Смъртта не боли“, което е адекватен превод на английското заглавие, но аз бих оставил автентичното „Мъртвите не ги боли“, защото е смислово по-точно.
Това е история за мъж и жена, които се срещат на „края на света“, в средата на 19 век. Вивиен льо Куди (Вики Крийпс) е свободолюбива и силна. Тя се влюбва в тихия датски имигрант Холгер Олсен (Виго Мортенсен). Двамата се установяват в малък прашен град – тип село, където Холгер има скромна колиба, пълна с книги и трупове на мишки. Мъжът може да построи къща, но само жената може да направи от нея дом. И тя го прави.
The Dead Don’t Hurt 2023 има всички характеристики на уестърн. Развива се на границата между суровата природа и крехката цивилизация. Има ясен протагонист и антагонист, който (както си трябва) е облечен в черно. Има широки кадри, които използват естествена светлина и подчертават красотата на пейзажа. Има коне, каубойски шапки, ботуши, звън на шпори и типичния звук на дървен под. Има револвери и пушки, които (по заръка на Чехов) непременно трябва да гръмнат.
Тематично обаче е романтична драма. Фокус са любовта, жертвоготовността и прошката. Напрежението между мъжкото и женското е по-важно от борбата между доброто, и злото. Саможертвата е в името на любовта, а не справедливостта.
Филмът на Мортенсен е портрет на жена, решена да отстоява себе си в свят, който изисква да си мъж. Това го прави по-близък до The Homesman 2014 (Местният), с Томи Лий Джоунс и Хилари Суонк, отколкото The Salvation 2014 (Спасение), чийто главен герой (Мадс Микелсен) също е датски мигрант.
Открих Вики Крийпс – както повечето зрители, във Phantom Thread 2017 (Невидима нишка), макар да съм я гледал в поне три филма преди него. Тя е достоен партньор на Даниъл Дей-Люис, което ще рече, че е страхотна.
Актрисите, които могат да озарят екрана – само с усмивка, да изнесат монолог – само с поглед, се броят на пръсти: Бети Дейвис, Ингрид Бергман, Ейми Адамс, Клеър Фой, Джоди Фостър. А „най-великата за всички времена“ – Мерил Стрийп? Може би. Но тя е известна с цялостната си трансформация. Външният вид, акцент, диалект, дикция и тон са ключови. Вики може да ни натъжи или разсмее единствено с макро кадър на лицето си. Тя е голямото достойнство на филма.
Друга причина, която може да алиенира публиката е, че The Dead Don’t Hurt 2023 e бавен и тих. Тихото кино не е комерсиално. Мълчанието може да е медитация, но също – скука. Филмът, може би защо е доминиран от скандинавец, е екзистенциално тъжен. Макар да се развива в дивата и топла Америка, той може да се развива днес в облачно Осло, или Копенхаген. Това е европейска драма, облечена в каубойски костюм и закичена с шерифска значка.
Мнението ми в едно изречение:
По-малко уестърн и повече драма, за мъж и жена в края на света.