Лицемерите говорят зад гърба на другите, но също обещават едно, но вършат друго. Първите лицемери са актьорите. Коренът на английската дума за лицемерие – hypocrisy, е в гръцката дума „хипокризия“, която обозначава театрален актьор, да се преструваш на някой, който не си.
Холивуд е инкубатор за лицемерие. Там живеят повечето от американските знаменитости, които постоянно заплашват, че ще избягат в Канада, Франция или Дания, но никога не го правят.
Ще намерите пастори евангелисти, които славят скромността на Исус, докато живеят като свине. Или Барбра Страйсънд, която смята, че е време американците да затегнат коланите, да живеят по-скромно, да пестят енергия и вода. Докато тя обитава чудовищно имение – с 20 празни спални, чиято температурата не може да надвишава 20°C дори, ако навън е 40°C. А ливадата гълта вода, чиято сметка е една американска годишна заплата.
Това са филми, които са неискрени, двулични, фалшиви, привидни и безскрупулно постигат обратното на това, което проповядват.
Scarface 1983 (Белязаният)
Целта – или поне интенцията на инвенцията, на Брайън Де Палма и Оливър Стоун е: филмът да подчертае опасността от амбицията, скапващото влияние на алчността и моралното разложение на прекомерната власт.
Постигнатият ефект е обратен. Филмът става учебник за всякакви улични отрепки, романтизъм за рап-гангстери, класика за латино бандити, свидна чалга за балкански мутри и Достоевски за руски олигарси.
Pretty Woman 1990 (Хубава жена)
Филм класика, който е хвален, заради очароващите изпълнения на актьорите и смелостта, да се опълчи на пуританските табута. Както повечето, ако не всички, романтични комедии и Pretty Woman 1990 е букет от ласкателна двуличност и вероломно лицемерие. Ето няколко противоречия.
Истинската любов прескача социокултурните прегради и междуличностните различия… но само, ако си готов да се промениш напълно.
Ще успееш, ако си уверена, самостоятелна жена… но само, ако си божествено красива и те купи богат мъж.
Бедните хора са солта на земята… но по-добре е да си богат.
Всеки може да е щастлив, независимо къде е… но истинското щастие е в черна лимузина.
Не е морално да си проститутка… но ако имаш хубава усмивка и се наслаждаваш, животът е песен.
Грях е да си проститутка… но всичко ще бъде простено, ако си богата бивша проститутка.
A Knight’s Tale 2001 (Като рицарите)
Рефренът е: Не е необходимо да имаш синя кръв, за да си благородник. Всеки нормален човек е достоен, за да бъде аристократ.
Какво се случва: Уилям Тачър, оръженосец от скромен произход, открадва доспехите на умрелия си господар, за да участва в рицарски турнир. След поредица от приключения, исторически неточности, анахронизми и послания за антиелитизъм, Уилям тържествува… когато разбираме, че все пак има синя кръв.
God Bless America 2011 (Бог да благослови Америка)
Колкото и добра да е тази черна комедия, тя е лицемерие. Целта е: сатира за свръхконсуматорското, фейк американско общество, което е доминирано от материализъм, насилие и простащина.
Решението на двамата герои е да спасят света от това… като са простаци и избият всички!
The Greatest Showman 2017 (Най-великият шоумен)
Филмът се опитва да внуши, че: трябва да приемаме различните. Музикална лекция по diversity and inclusion, поощряване на културното разнообразие, толерантност и приобщаване на малцинствата.
Фактически, той разказва историята на Финиъс Барнъм, бащата на вариетето и цирка в Америка. В историческата реалност, той жестоко експлоатирал „менажерията си от изроди“ – джуджета, сиамски близнаци, русалки и други физиологически мистификации.
Макар да декларира, че външният вид няма значение, филмът показва няколко любовни истории, но само между красиви герои и генетически 10-ки. Макар дебела жена с брада да пее, че „заслужава любовта ни“, сценарият не прави нищо, за да ни покаже защо. Тя, подобно на истинския Барнъм цирк, си остава дебела жена с брада, за която публиката плаща билет, за да види.
Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия)
Един от най-слабите филми тази година бе Back to Black 2024 (Ейми Уайнхаус: Завръщане в черно). Биографията за трагично починалата певица боледува от вируса на Bohemian Rhapsody 2018. И двата филма са неискрен фалш. Споделят едно повърхностно, PR цензурирано, маркетинг лъснато ниво.
Макар да са декларирани като искрен и смел поглед в живота на хора, които шокират, скандализират, но оставят следа в културата, те са корпоративно лицемерие. Животът на тези креативни, талантливи, но комплицирани личности е сведен до преварена, дезинфекцирана каша, лишена от истина, противоречия и „лоши постъпки“.
Mulan 2020 (Мулан)
Цел: Автентичен разказ, по китайската балада за Фа Мулан. Според легендата Мулан заема мястото на възрастния си баща в наборната армия, като се преоблича като мъж. След продължителна и отлична военна служба, тя е почетена от императора, но отказва високия пост. Оттегля се в родния си град, където се събира отново със семейството си. За голямо учудване на другарите си, тя се разкрива като жена.
Възможна поука: Приеми себе си. Противопоставяй се на стереотипите на обществото, но работи усърдно, труди се, старай се, бъди дисциплиниран и ще успееш. Когато го направиш, остани скромен, но верен на себе си, не се страхувай да покажеш истинската си същност пред света.
Какво ни казва филмът: започни да тренираш, но скоро ще разбереш, че няма нужда от тежка работа или страдание, защото вътре в теб има чудодейна енергия, магическо, „женско чи“, което ще те направи войн-армия. Защитавай онеправданите и беззащитните, но докато се преструваш, че го правиш, пусни декларация, че си против протестите в Хонк Конг и не знаеш изобщо, че снимаш до лагер за уйгури, които може би също искат да са себе си.
Свързани публикации:
За съжаление, този списък може да бъде доооооста длъшъг… Рапсодията верно е потрес, а този за Ейми нямам намерение да гледам. Но от няма накъде, избутах(с много търпение) Боб с Марли. Мисля, че трябва да се забрани на роднини, приятели и т.н. да участват по какъвто и да е начин, в подобни начинания. Не знам как е възможно от една толкова вдъхновяваща личност (поне на „хартия“….не съм много запознат с историята му) да се направи толкова скучна и не вдъхновяваща лента. Всеки втори режисьор от холмарк би се справил по добре.
Кинти, кинти, нема кинти бате!
@POW R TOC H Може спокойно да пропуснеш Back to Black 2024, а аз ще пропусна Марли.
Наеремето само аз бях абонат в първата видеотека в Русе и ме караха на всяка събирачка да вземам Хубава жена. Изгледал съм го толкова пъти, (почти) колкото Зоро с Ален Делен като юноша! 🙂
Не е лош 🙂
А пък на мен Бохемска ми хареса. Белязания, ако не го бях изгледал прекалено късно, може би щеше да ми хареса, а той ми се стори гротеска! Абе пълно с „лицемерни“ филми…все пак!