Най-лошите филми, които гледах през 2024

Освен филми, обичам и шоколад. Наскоро 200-годишна английска марка загуби емблемата „кралска гаранция“, която с гордост носеше 170 години. Швейцарски шоколад прахоса правото си, да се нарича такъв и да използва връх Матерхорн. Преживяваме дефлация на доверие, престиж и качество.    

Упадъкът е ярък в Холивуд. Миналата година ни предложи авторско произведение, от кино майстор – с бюджет от $120 милиона, което успя да продаде билети за $13 милиона. Серия отблъскващи, пластмасови заглавия и жокер, който не разсмя никого. 

2024 бе карък, кутсуз, невървеж и тотал щета за Lionsgate. Студиото произведе 13 боксофис бомби, които го изправиха пред слухове и реални очаквания за банкрут. Не защото големите играчи не губеха – приходите паднаха за всички, а защото загубата е значителна, за размерите на студиото.   

Добрата новина е, че 2024 рани кариерата на Скалата. Падението на Дуейн Джонсън – както и успехът му, са колосални. 

Заповядайте, филмите, които ме раниха. 

Joker: Folie à Deux 2024 (Жокера: Лудост за двама)

Най-безсмисленият филм на годината. Защо съществува? За да направи още пари? За да може Лейди Гага да пее? За да унищожи първия? За да осмее публиката? За да ликвидира адаптациите по комикси? За да може Тод Филипс да се почувства артист, а не само подизпълнител? 

Тарантино, сори мой, но няма как това да стане „бъдеща класика“. 

Drive-Away Dolls 2024 (Куклички на път)

Братята Коен са изключителни. Дори ако не съм харесвал нещо, е имало какво да харесам в него. Итън Коен направи Drive-Away Dolls 2024, без брат си Джоел. Грешка! Защото вече знаем, кой е талантливият брат. 

Итън, който наближава 70-така, страда от старческа дезинхибиция. Иска да ни шокира, точно като учениците, които на висок глас говорят за „водка“, „повръщано“, „цици“ и „хуйове“ в градския транспорт. Плачевен опит за хумор, „нещо свежо“ и „младежко“. Отвисоко се пада болезнено. Личното ми разочарование на годината.

DogMan 2023 (Догман)

Някой, който не ме изненада е Люк Бесон, той се е нашмъркал с алчност. 

Поредният репетативен, репелентен рециклаж от французина. Клиширани диалози, уморено ломотени, между механично наредени, плоски сцени, задигнати от други и собствени екшъни. 

Trap 2024 (Капан)

М. Найт Шаямалан изкопа трап за публиката. Скрит, зад паравана Джош Хартнет, е подлият план да се подкрепи кариерата на любимата щерка.  Тя иска да е певица, а това е концертът Й. 

Бащината любов може да бъде разбрана, подкрепена дори, но не на тази цена. Плиткоумен, недомислен, грозен филм, който смята, че публиката се състои от будали. Ревюто е тук.

The Killer 2024 (Убиецът)

Оформя се лайтмотив: 2024-та бе годината на стари режисьори, които се опитват да се релевантни отново. 

77-годишният Джон Ву прави римейк на себе си. Неискан, ненужен, непотребен екшън, който мирише на старост. Актьорите са изнурително слаби, хореографията на боя няма общо с актуалното. Ключовите реплики са генерични, сякаш написани с A.I. Това не е „освежаване“, „обновяване“ или „ремонт“, това е евтаназия.   

The Beekeeper 2024 (Пчеларят: Смъртна присъда)  

Дейвид Айър влезе в черна серия, която продължава десетилетие. Филмът трябваше да е въжето, по което да се издърпа от бездната.

За съжаление, сценарият е написан от Кърт Уимър, който е в професионален ступор от началото на века. Пълното ревю е тук.

Blink Twice 2024 (Мигни два пъти)

Зоуи Кравиц е продуцент, режисьор и сценарист. Изненадан съм, че не е в главната роля. Всеки аспект, елемент, участък и агрегат, който прави един филм магия е несполучлив. Пример за непотизъм. За някой, който няма талант, а също IQ точки, но за сметка на това има амбиция и дебели връзки. 

Семето на тази овошка е кой чие дете е, кой кого познава, с кого яде, спи, другарува, пазарува, комшалува и купонясва. Другарки и другари, механичният сбор от Instagram сторита и колажи от фешън списания не е равен на филм. Зоуи натиска Control-C/Control-V на: 

Интересното е – и това показва липсата на вкус, че това не са класики. Повечето от тези филми са маниерно повърхностни, но преписвачката е решила, че са cool. Кравиц е толкова некадърна, че на фона на нейния масивен копи-пейст проект, те изглеждат шедьоври.

Тези пет 

Нарекох групата „днешно вчерашно кино“, наръч от фотокопия на по-добри филми. 

Направих им общо ревю, защото не заслужават индивидуални. 

Night Swim 2024 (Нощно плуване)

Първите минути са от кратък филм, който е бил успешен. Успехът мотивира създателите, за да разтегнат историята до час и половина. Ученически плагиатстват Стивън Кинг, който има дузина истории с прокълнати, гибелни предмети: кола, фризер, перална, миксер, фотоапарат и какво ли не.   

Част от актьорите са шокирани от сценария, не по-малко от зрителите. Опитват се да го завъртят към пародия, за да спасят реномето и менталното си здраве. Друга част са сериозни, вживяват се, ужасени са, че са преследвани от зъл… …басейн… …басейн, бате! Направете две крачки назад. Спасени сте! Зрителите не са. Те са удавени в тъпоумие. 

The Crow 2024 (Гарванът)

Преписвачите бяха мързеливци. Имаше и деца, които преписваха, защото ги бе страх, че вкъщи ще ги бият, ако имат двойка. Чак в университета срещнах трети тип преписвачи – опортюнистите. Те ще ви препишат курсовата и ще ви стъпят на лицето, докато я подават, за да им нанесат шестица. След което, ще ви дръпнат реч „как се пра’и“. The Crow 2024 е продукт на опортюнисти. Те вярват, че знаят, че могат и СА подобрили преписаното. В главите си, те не са преписвачи, те са креативни, секси, оправни копелета. 

Оригиналът, който гледах като дете, е готическа история на отмъщението. Копието е бавно, грозно, импотентно ЕМО изпръцкване. Диалогът е писан от ученици, които са се изложили на PISA тест. Героите не подлежат на харесване. Двама отблъскващи наркомана, които се насилват в представление на травмата. Нямам TikTok, но съм виждал клипове на мъже и жени, които се заснемат как плачат. Изглежда жалко, а може би смешно, но и патологично, когато възрастни възпроизвеждат бебешки тантрум. В този филм има доста от това.  

Бил Скарсгард направи два пъти една роля. Веднъж в Boy Kills World 2023 и втори път в The Crow 2024. Във втория е с грима на Джаред Лето, от Suicide Squad 2016 (Отряд самоубийци). Двамата са еднакво абсурдни, нелепи, конфузни и несъстоятелни. Ще пропусна женската главна роля, готов съм да платя още веднъж цената на билета, за да я забравя.  

Borderlands 2024 (Borderlands: Тайната реликва)

Нямаше да спомена безобразието, ако беше сериал по CW Network или някой китайски канал за фантастика, който пазарува реквизити от TEMU. Но това е продукция, която заедно с рекламата, удря бюджет от $150 милиона! 

Японският Godzilla Minus One 2023, който взе награди за външния си вид, струва $15 милиона. Тоест, със $150 милиона можете да направите 10 като него… или 30 като Moon 2009 (Луна)… или… 3000 като Clerks 1994 (Продавачи). Можете да финансирате филмовото производството в България до 2045-та. 

Не знам има ли смисъл в последното, но със $150 милиона можете да купите остров. Да инвестирате в ценни книжа и да не пипнете работа до края на живота си. Ако сте не толкова умни, колкото наивни, можете да изхранвате 1 милион африканци цяла година. Разбирате ли? Това не е поредният гаден филм, това е хуманитарно престъпление.   

Megalopolis 2024 (Мегалополис) 

Започнахме с Тод Филипс, който направи най-безсмисления филм на годината. Завършваме с Франсис Форд Копола, който направи най-срамния. 

Копола казва, че започва да работи по него, след Apocalypse Now 1979 (Апокалипсис сега). Четири и половина десетилетия, той не може да намери финансиране. Защо? Ще разберете, когато започнете да гледате. Megalopolis 2024 е сред най-суетните, еготични, разплути, пустословни, затъпяващо скучни филми, които съм гледал. А съм гледал над 7000. Познайте, колко прожекции съм напуснал? Седем, а може би осем. Винаги гледам докрай. Копола ме изгони от салона, след час и половина. Постижение!

Нелепа реминисценция по Caligula 1979 (Калигула), която е трябвало да се състои, ако въобще е трябвало да се състои, преди половин век. Кино деменция. Отвратителен диалог. Претенциозни монолози, които са подло отвлечени от Шекспир и Сафо. Дилетантски са изтърсени от актьори, които надхвърлят възможностите си. Интелектуален фалш. Философски фейк. Провал. Банкрут. Трагичен край на една велика кариера.  

Не мога да пропусна и тези:

Били ли сте в ресторант, когато клиенти са довели децата си? Децата пищят, крещят, вият и реват. Тичат около масите, събарят прибори, може би чупят чиния, чаша, ваза. Спъват симпатичната сервитьорка, замерят се с храна. Какво е чувството, което изпитвате в такъв момент? Комбинация от възмущение и погнуса, които стават на студена топка в празния ви стомах. Ето, апетитът ви се изпари! Nutcrackers 2024 създава точно това чувство.

Никога не съм бъркал Джесика Алба с актриса. Ако Trigger Warning 2024 е комично лош, то Uglies 2024 е потресаващ. Има огромен бюджет, който включва хонорарите на един, двама, трима сценаристи, които работят по серия романи. „Творците“ са споделяли две мозъчни клетки, но една от тях е стачкувала, а другата е работила дистанционно. Трябва да го включа в централната класация, но не е хубаво да се присмиваш на умствено изостаналите. Няма такъв cringe*.

Свързани публикации:

Най-лошите филми, които гледах през 2023

*Cringe – чувство на физически дискомфорт, което се причинява от срам втора ръка, резултат от чужда постъпка или изказване. А също, специфичен вид комедия, чиято цел е да ви накара да се почувствате неудобно, а не да ви разсмее.