Извинете, познаваме ли се от някъде?
Мickey 17 2025 (Мики 17) e осмият пълнометражен филм на корейския режисьор Пон Джун Хо, който ни предлага разточителна научнофантастична комедия. Той е талантлив, вещ и водещ съвременен режисьор. Постигна световен успех, благодарение на майсторството си във визуалния разказ и уменията си да блендира жанровете.
Гледал съм шест, от предишните му седем. Всичките си заслужават… гледането.
Преди седмици излезе историята, за двойката дежурни метеоролози, от станцията на връх Мургаш, които бяха жестоко пребити – като във филм, по Стивън Кинг. Извършителят бе заловен, но реакцията на родителите му бе почти толкова странна, колкото страшното му дело. Бащата обяви гладна стачка, а майката каза, че съчувства на двете жертви, но не бива да забравяме, че синът й е не по-малка жертва.
Това директно ми напомни за Mother 2009 (Майка), на Пон Джун Хо. Разбиващ филм, за майчината любов, нейната отдаденост, красота, величие и ужасяваща патология. Първият и последният кадър във филма са гениални.
Макар да е банална метафора, Snowpiercer 2013 (Снежен снаряд) е успешна смесица от арт кино, фантастика и екшън. Okja 2017 (Окджа) също е технически „барнат“, но и тривиален. Намирам The Host 2006 (Гостоприемник) по-добър.
За повечето зрители, както и за Американската филмова академия, която го награди с Оскар, Parasite 2019 (Паразит) е върхът в творчеството на Пон. Отличен филм, който бе в селекцията ни за 2020, но аз харесвам най-много Memories of Murder 2003 (Мемоарите не едно убийство). Той е сред най-добрите трилъри и детективски филми, правени някога. Освен критика към южнокорейското общество, е философска интерпретация на теми като: хаос и ред, истина, и реалност, емоция, и рационалност, самота, и отчаяние. Дълбок интроспективен филм.
И отново, образите са метафори. Историята, която гледаме е за речен мутант, майка-майстор по акупунктура, полярен влак, прасе-хипопотам или семейство измамници, но и НЕ Е за тях. Те са иносказателности. Предават мненията на твореца, по заобиколен, маскиран, преносен начин. Пон Джун Хо e символист, кимбап* от Тарковски, Бунюел, Финчър и Линч.
Сюжетът ни среща с Mики, беден, глупав млад мъж, който става доброволен клонинг, защото дължи пари на лихвари. Тялото му е собственост на корпорация, която има правото да го „принтира“, колкото пъти си иска. Спомените му – от всеки живот, са качват в червена „тухла“ и биват копирани в мозъка на новото копие. Мики е заменим работник, който е използван за най-опасните задачи, на космически кораб, чиято мисия е заселването на нова планета. Мики е роб, робот и лабораторна мишка. Виждаме как губи живота си – 16 пъти, всеки път по ужасен начин.
Плюсовете
Робърт Патинсън прави поредната си страхотна роля. Неговото нюансирано изпълнение – като Мики 17 и Мики 18, заслужава акламации.
Други актьори, които ще похваля са Стивън Ян, Наоми Аки и Тони Колет, чийто талант е профукан напразно.
Филмът може да се похвали с визуални ефекти, камера и дизайн, които ефикасно вдъхват живот на футуристичната обстановка. Приятно е за гледане. А също е интересно… в началото.
Минусите
Да започнем с това, че концепцията не е свежа: Клонинг се опитва да разбера себе си и света – правено е поне 40 години.
Ако добавим тропите с Двойника и Злия брат, ще се върнем не 100, а поне 1000 години назад. Липсата на оригинална идея не е болка за умиране. Борхес казва, че има девет възможни сюжета в литературата. Дори да не е прав, нека приемем, че вероятността да повторите е по-голяма, от вероятността да кажете нещо оригинално.
Моите проблеми са с Excel. Този филм е направен в Excel или поне е написан в Excel. Сценарият не е история, а е сглобка, скалъпена в таблица или чеклист.
Богати-бедни – Тук!
Антикапитализъм – Тук!
Мъжественост-женственост – Тук!
Лесбийки – Имаме!
Групов секс – Също!
Веганство – Тук!
Империализъм – Тук!
Расизъм – Тук!
Атеизъм – Ами, подиграваме се на евангелистите.
ОК, на тях може. Значи… тук!
Мултикултурализъм – Тук!
Травестити – Засега нямаме, не искаме да рискуваме китайския пазар.
ОК, пиша „пас“.
Някакви шеги, че хората на науката са зубрачи и смотльовци – Тук!
Но си остават позитивни герои, нали? – Разбира се!
Да не забравим Тръмп – Стига, бе! Няма да забравим Тръмп!
„Не носи две дини под една мишница“ – казваше баба ми. Пон Джун Хо е нарамил целия бостан. Множество герои, затрупани под множество теми, които остават плитки и недоразвити. Има и няколко откровени тъпизми или поне бисери.
Комбинацията от ТВ евангелист и Тръмп (обидно слаб Марк Ръфало) трябва да е и расист. Съответно, трябва да каже нещо расистко. Планетата е заледена, тоест бяла. Той изтропва нещо като: „Ще започна един нов свят, на чистата ми, нова, БЯЛА планета“. Едновременно с това, корабът му буквално носи Обединените нации – черни, бели, жълти и кафяви хора. Така става, когато работиш в Excel. Така става и когато скочиш от „нормални“ бюджети, които варират между $10 – $40 милиона, в продукция за $150 милиона.
Мнението ми в едно изречение:
Филм… тук!
*Кимбап – популярна корейска храна, която визуално прилича на суши. Рулца с различни пълнежи от ориз, зеленчуци, яйца, месо и риба.
Свързани публикации:
Да, мен ме отказа на ниво трейлър. Изглеждаше ми, като нещо едно такова никво, но за сметка на това без душа. Хората мислят да осигурят манджата до края на живота си, но че и на внуците Изкуство, изкуство, ама тряа се яде. Ей го най-големият ми любимец Вилньов, за единия ляб дюнери сгъва човека, тука знам че няма да се съгласиш, ама…това е положението. Чакам да видя и коги Данчо ще се захване да изкара душата и на една любима книга …Срещи с Рама.
@POW R TOC H Трябва да си спомня дали съм я чел… ако е за изоставен космически кораб, сигурно съм… но ще напиша, АКО НЕ МИ хареса филма 🙂
Баш, за за същата иде реч.. 🙂