Черупките от яйца валяха по пода, без ритъм и разкаяние. Времето се изплъзваше, като дим през напукани пръсти. Някъде – между отблясъка на забравените коледни звезди и уханието на козунак, си спомних за него. Обещанието. Сграбчих дистанционното с ръце, видели много зими и недостатъчно справедливост. Бях дал дума, че ще гледам.
Black Mirror 2011- (Черно огледало) е фантастична поредица. Всеки епизод има различен кастинг и атмосфера, различна реалност. Но всички са свързани от една идея – човешката психика и поведение, които са повлияни (за да не кажа повредени) от технологията.
Спомням си, че харесах първата порция. Дори горещо я препоръчах. Защо съм пропуснал следващите 5 сезона, така и не разбрах.
Но гледах Black Mirror: Bandersnatch 2018 (Черно огледало: Бандърснач). Интерактивният филм, в който публиката може да избира посоката на сюжета. Шашнати зрители ме насочиха към него. Не исках да ги разочаровам, но техниката на заснемане – на няколко различни сюжетни пътеки, е 50 години по-стара, от произведението на Чарли Брукър. Марки – като Honda и Audi, вече бяха реализирали успешни и награждавани рекламни кампании, базирани на същата идея, 4-5 години преди Netflix.
Black Mirror: Bandersnatch 2018 е свързан със 7-и сезон. Епизод 4 се развива в същия свят и дори използва герои от филма. Това може да се отнася и за други епизоди, които репликират серии от минали сезони – не знам. И няма значение, можете да гледате, без спомени.
Ето моите впечатления.
Най-добре написан: епизод 1 / Common People
Какво прави една история „добре написана“? Няколко неща.
Тя е проста – можете да я разкажете в едно-две изречения. Тя е неочаквана, привлича вниманието с изненада. Тя е конкретна, разбирате какво се случва и защо. Тя е достоверна – макар фантастична, няма да е трудно да повярвате, че е възможна. Тя е емоционална, ще ви разсмее, ще ви разплаче, ще ви разтърси.
Първи епизод е за: Любящ съпруг, който приема офертата на технологична компания, да спаси умиращата си съпруга, като свърже мозъчната й дейност със сървър. Двойката попада в капана на абонаментния бизнес модел. Докато се борят, за да си позволят по-високи „пакети“ на обслужване, двамата започват да губят себе си, затрупани от реклами и алчни корпоративни ограничения.
Чисто и ясно. Ще го разбере всеки, който има мобилен телефон, интернет, Kindle, Spotify, Audible, Xbox, ползвал е облачна услуга или платено приложение. И понеже разбирате какво се случва, то e сърцераздирателно.
Първи епизод е най-смелият. Адмирации за Netflix, че са го одобрили. Компанията е сред лицата на абонаментния модел и критиката напълно се отнася за всички стрийминг услуги.
Най-добре изигран епизод: епизод 5 / Eulogy
Затрогващо изследване на паметта, огорчението и порока на съжалението. Болката – по това, което е било и онова, което е могло да бъде, танцува по лицето на Пол Джамати. Дайте му награда!
Концепцията за виртуално потапяне в спомени, чрез изкуствен интелект и виртуална реалност, е артистично изпълнена. Това не е най-технологичният епизод, но е най-човешкият. Краят е очакван, но въздействащ.
Най-добра актриса: епизод 2 / Bête Noire
Психологически трилър, който ви държи на ръба. Роузи Макюън е феноменална в ролята на тайнствената Верити. Името е красиво, но и символично, от латинското veritas – истина. Основната тема е реалността и илюзията, ефектът на gaslighting, отмъщението, и възмездието.
Краят е незадоволителен. Основна причина е, че технологичното обяснение прекрачва границата на невероятното и магията.
Участие има и „ефектът Мандела“, за който сме писали – преди 4 години. Епизодът има две версии. Браво бе, Netflix! Едни зрители са видели едно лого на ресторант за бързо хранене, а други – различно. Хитро, харесва ми.
Най-добра кинематография: епизод 3 / Hotel Reverie
А също: най-слаб епизод и най-лошо актьорско изпълнение. Господи, прости ми, но мразя Аквафина. Иса Рей също не е китка, даже е дърво.
Черно-белият романс ни потапя в носталгия и любовно обяснение, към филмите от Златната ера на Холивуд.
Най-генеричен: епизод 4 / Plaything
Очевиден пълнеж, без ясна мотивация и тематична тежест, но с бавно темпо, и банално послание.
Мнението ми в едно изречение:
Бива!
Свързани публикации: