„Мисля, че една от най-големите милости, които ни се оказват в този свят, е невъзможността на човешкия ум да осъзнае своята нищожност. Изолирани сме на спокоен остров на невежеството сред безкраен тъмен океан и не ни е съдено да достигнем далеч.“
Хауърд Лъвкрафт, Зовът на Ктхулу*
Днес влизаме във второто крило от Музея на извънземния живот.
ГАЛЕРИЯ II – ЖИВОТЪТ, КАКЪВТО НЕ ГО ПОЗНАВАМЕ
КЛОВЪР
Дебют: Cloverfield 2008 (Чудовищно)
Дизайн: Невил Пейдж
Извънземното, което ми отне най-много време, за да го класифицирам. Първо, извънземно ли или е чудовище? Фактът, че се появява от дълбините на океана, подобно на Годзила или Ктхулу, би го причислило към кайджу жанра. Но очевидно е биологичен организъм, защото носи по себе си паразитна екосистема – бълхи с големината на телета. Кой е чувал митологичните създания или боговете да имат въшки?
Второ, това „живот, който не познаваме ли е“? Според мен да. Кловър има напълно различна биология. Той не се вписва в нито една от известните земни категории. Анатомията, размерът и физиологията му са извънземни. Въпреки че е обстрелван с едрокалибрено оръжие, включително танкове и ракети, Кловър не умира. Това подсказва за различен вид биология, от обичайния живот на Земята. Тялото му може да съдържа бор или волфрам, или нещо друго. Нещо, за което не знаем нищо.
КСЕНОМОРФ
Дебют: Alien 1979 (Пришълецът)
Дизайн: Х. Р. Гигер
„Винаги съм искал моят Пришълец да бъде нещо много красиво, не просто нещо отвратително, не просто чудовище, а нещо изящно“ – казва за творението си Гигер.
Защо е страхотен? Пришълецът е дизайн икона, трендсетър, инфлуенсър. Биомеханичният му дизайн – с удължена глава, лице без очи и прибиращата се вътрешна челюст, го прави едновременно страшен и уникален. Той съчетава ужас и сюрреализъм във форма, която милиони хора разпознават.
Защо е тук? Още в оригиналния филм се предполага, че ксеноморфът притежава биология на силициева основа. Има теория, според която с израстването си, той става метален или поне машиноподобен. В тялото му тече киселина – неясно каква, но тя е милиони пъти по-силна от сярната. На Земята няма организъм, който би издържал нещо подобно. Дори бактериите, които живеят в гейзери – проверих.
ТРАНСФОРМЪРИ
Дебют: The Transformers 1984-1987
Дизайн: Takara (Япония), Hasbro (САЩ) и Marvel Comics
Първият американски трансформър се появява през 1984, той е „кавър“ на японски оригинал. Същата година стартира и едноименната анимационна поредица, чиято цел е да популяризира играчките. The Transformers: The Movie 1986 е първият филм, също анимационен.
Трансформърите са разумни, роботизирани форми на живот от планетата Кибертрон. Органични, механични същества със собствена история, култура и форма на възпроизводство. Те са задвижвани от енергон, вещество, което е аналог на автомобилно гориво, но и кръв. Способността им да се преобразяват в превозни средства, оръжия и представители на земната фауна ги превръща в уникална „морфинг форма на живот“. Още по-интересно – поне за мен, е че са доста емоционални. Изпитват радост, страх, гняв, презрение. Имат чувство за хумор и жажда за власт. Комуникират с реч – дори помежду си.
МИМИК
Дебют: Edge of Tomorrow 2014 (На ръба на утрешния ден)
Дизайн: Ник Дейвис и екип на Sony Pictures Imageworks, Framestore и MPC, по All You Need Is Kill, на Хироши Сакуразака
Нападнати сме от кръстоска между кактус, калмар и медуза, която носи раста от подивели кабели.
Тези хаотично движещи се, механични същества действат в йерархична система. Омега организмът е лидерът, Алфа индивидите са командири, а Дрон единиците са войници. Телата им сякаш са направени от течен метал или кристал. Освен че са светкавични в движенията си, те могат да се вкопават в земята. Когато Алфа организъм бива убит, Омега организмът може да връща времето назад, за да го спаси. Той действа като централен интелект, който се учи от всяко нулиране на времето, за да коригира стратегията си. Лудо! Има теория, че това, което виждаме не са самите организми, а техните оръжия.
ОРГАНИЗМИТЕ ОТ ЗОНА Х
Дебют: Annihilation 2018 (Изтребление)
Концепция: Алекс Гарланд, по едноименната книга на Джеф Вандърмиър, заедно със студио Double Negative и Milk VFX
Филм мутация, пълен с феномени, които надхвърлят човешкото разбиране. Космически страх, базиран на непонятното.
Извънземното, което най-вероятно е дошло с парче метеор, може да пренаписва и рекомбинира ДНК. То създава причудливи хибридни същества, като „пришива“ части от животни, растения и гъби. Най-травмиращото е зомби мечка, която има човешки глас.
ЩАМЪТ АНДРОМЕДА
Дебют: The Andromeda Strain 1971 (Щамът Андромеда)
Концепция: Майкъл Крайтън, Нелсън Гидинг
Концепцията на Annihilation 2018 е изпълнена креативно, но не е оригинална. Екип учени, които отиват в зона под карантина, за да проучат заразата и ефектът върху земната биология… правено е.
The Andromeda Strain 1971 е базиран на едноименния, дебютен роман на Майкъл Крайтън, който написва докато е студент по медицина в Харвард. Сателит пада до малко градче в пустинята. Цялото население – заедно с всички животни, умира мигновено. Без двама души. Дядо, който е алкохолик-язваджия и бебе, което не спира да реве.
Екипът от учени използва най-модерната лаборатория, с която човечеството разполага, за да открие госта от космоса. Микроскопичен живот, базиран на кристална структура. Организмът нараства на тъмно и даже в пълен вакуум. Ако попадне в кръв, превръща я в пясък. Разяжда пластмасата, оглозгва до кокал. Тогава защо бебето и старецът са още живи?
НЕЗЕМЕН ИНТЕЛЕКТ
Дебют: The Abyss 1989 (Бездната)
Дизайн: Mœbius (Жан Жиро), по идеи на Джеймс Камерън
Non-Terrestrial Intelligences (NTI) са дълбоководни, биолуминисцентни същества, които използват светлинна комуникация. Телата им са флуидни, което съответства на поведението на организми, които живеят в среда с високо налягане и ниска гравитация.
Те сякаш имат органични части, придържани от някаква енергия, което противоречи за нашето разбиране за биологични единици. Могат да манипулират водата в твърди структури, например да я превърнат в пипало, което е нечувано и невиждано. Въпреки разтворимата си консистенция – без дихателна система, храносмилане или каквито и да е вътрешни органи, те имат интелект и технологии. Това е фантастика!
БЛОБ
Дебют: The Blob 1958 (Капката)
Концепция: Кей Линакер
Кой е казал, че трябва да си вещ дизайнер, с магистърска степен по инженерни науки и докторат по биология, за да създадеш ужасяващо извънземно. Блоб е великолепен пример за нещо, което сценарист би измислил – желе, което поглъща всичко по пътя си.
Организмът във филма е направен от боя и силикон. Блоб(ът) изглежда напълно чужд, аморфен и неунищожим. Той няма емоции, няма цел, не комуникира, просто поглъща всичко, до което се докосне. Организмът е спрян, но не е унищожен. Хората успяват да го замразят и „затворят“ в Арктика.
НЕЩОТО
Дебют: The Thing 1982 (Нещото)
Дизайн: Роб Ботин, Майк Плуг и Джон Карпентър, по романа Who Goes There?, на Джон У. Кембъл – от 1938
На другия полюс ни чака дядото на бодихорър фантастиката, едно от най-ужасяващите извънземни, правени в киното. Концепцията му е копирана десетки пъти, заразява фантастиката, надлъж и нашир.
Извънземно, което е активно на клетъчно ниво и може да проникне във всеки жив организъм. Нещото не е отделно същество, а е променящ формата си паразит. Приема ужасяващи, непредсказуеми форми и гротескни, сюрреалистични мутации. Противоречи на нашето разбиране за биологията, генетиката и поведението на организмите.
Въпреки че пренарежда ДНК на земните видове, то няма своя – за разлика от познатите паразити или вируси. Всяка клетка на съществото е автономна и може да функционира самостоятелно, което означава, че всяка част от него е целият организъм. Нещото е събудено от своя сън в ледовете на Антарктика, след 100 000 години. Това го декларира като почти неразрушимо. Теоретичното изучаване на подобни „неща“ се прави от науката ксенобиология, която се интересува от организми, несъвместими с познатите ни генетични системи.
Свързани публикации:
Най-добрите кино извънземни – част I
*Превод: Деница Минчева