9 любими филма от 2025 (досега)

Първата половина от годината замина. Какво избрахме за нашата кино витрина?

Sinners 2025 (Грешници)

Хорър-гангстер-филм ноар, а също… мюзикъл? 

Райън Куглър ни изпраща в Мисисипи, през 1932. Смоук и Стак, които са братя близнаци, се завръщат в родния си град. Те са били редници в Първата световна война, а след това са воювали в мафиотско Чикаго. 

Гледал съм всички пълнометражни опити на Куглър и този е най-добрият. Камерата, осветлението, музиката, атмосферата – работят! Метафорите са познати, за да не кажа уморени, но е приятно гледане. 

Не харесах Хейли Стайнфелд, чието изпълнение е маниерно и се усеща като… найлонова торбичка, кацнала в короната на пролетно дърво. Втората половина страда от неравномерност в сцените. Действието влачи, но и забързва, което би накарало професор Флетчър – от Whiplash 2014 (Камшичен удар), да го замери със стол. 

Sinners 2025 е десерт за всички киномани, подарък за меломаните особено, ако харесвате блус.

Day of the Fight 2023 (Денят на битката)

Джак Хюстън, който иначе е актьор, прави отличен режисьорски дебют. Колко истории за боксьори са достатъчни, преди да се преситим? Поне още една.

Това римейк на Raging Bull 1980 (Разяреният бик) ли е? Не е, но е творчески преразказ на кратък филм – със същото заглавие, на Стенли Кубрик. Гледал съм го, Хюстън използва формата, а не съдържанието.   

Проследяваме пътя на Ирландеца – Майк Фланиган, бивш шампион в средна категория, към Медисън Скуеър Гардън, легендарната зала в Ню Йорк. Той ще се качи на ринга – за последен път. Последен, а може би обречен, шанс за изкупление. 

Черно-бяло изследване на характера, чийто основен плюс е Майкъл Пит, актьорът в главната роля. И пак камерата, и пак… музиката. Едно време музикалните клипове приличаха на филми. Започват ли филмите да се усещат като музикални клипове? 

Действието се развива в един ден – в конкретна среда, конкретни алеи, улици и авенюта, по които звучи интроспективната ирландска „песен“ на героя. Мелодия, която ме накара да мисля за Джеймс Джойс.  

Тази година гледахме и Salvable 2025, който е подобен, a на места даже същ, но е цветен, бавен и документално депресивен.  

Sujo 2024 (Сухо)

Прелитаме хиляди километра на юг, за да се срещнем със Сухо, който живее в мексиканската провинция. Земя, която е владение на старите богове и нарко картелите. 

Режисиран от Астрид Рондеро и Фернанда Валадес, филмът е портрет на момче, чийто баща е наемен убиец, който на свой ред е убит. Синът носи греха на бащата. Няма милост, дори за децата – това е законът на картела. Сухо обаче се спасява в гората. Там – в малка колиба, живее леля му, която е вещица. 

Реалността и мистиката, цикличността на времето, и насилието, възможността да скъсаш оковите на класата, и гените. Теми, поднесени като бавен латиноамерикански танц. Двойка от соц драматизъм и магически Маркес реализъм. 

Филмът води към финалната сцена, която е потресаващо красива и латино мелодраматична. 

Warfare 2025

Целта на поста е да спомена филми, за които съм пропуснал да пиша. Поредният военен филм на Алекс Гарланд не е сред тях, но заслужава да е в селекцията с най-добрите. 

Ревюто е тук 

Beating Hearts 2024 (Туптящи сърца)

Представям ви френски филм! Най-зле оцененият филм, от програмата на Фестивала в Кан, през 2024. Оценката, която журито му дава е 1,4 – от максимум 4. Критиците намират филма за: прекалено дълъг, пълен с клишета, расистки, женомразки, копие на по-добри американски филми. А също смятат, че любовната история не е правдоподобна и липсва химия между двамата влюбени. 

Трябва да се признае, че след мнението на критиката филмът е скъсен. Отрязани са цели 5 минути и сега е „само“ 2 часа и 46. Пълен е с клишета. Краде от американски филми. Краде и от Гай Ричи, а също краде от Hate / La haine  1995 (Омраза), който си е френски. 

Най-доброто са хиперактивната камера, монтажите и ето, пак – МУЗИКАТА! Перфектен е за съвременните юноши и диетата им от Instagram Story хапки и 6-секундни TikTok гличове. Все пак, Emilia Perez 2024 (Емилия Перес) заслужи над 50 награди – включително от Кан, а е по-слабият филм.

On Becoming a Guinea Fowl 2024

Дебютът на Рунгано Ньони – I Am Not a Witch 2017 (Не съм вещица), беше в селекцията ни Най-добри за 2018. 

Заснет в Замбия, той се отличаваше с вещина, уверен тон и оригинална гледна точка. Ньони умело съчетава живописна красота, сатира и социален коментар. Тя не се свени да покаже нейната Африка. Поглед справедлив и различен от западния, който е повлиян от идеите на Маркс, Русо, Драйдън и Тацит, че бедните и дивите хората автоматично са морално чисти, благородни, и „вълшебни“. 

On Becoming a Guinea Fowl 2024 също е заснет в Замбия и е земно автентичен. Потвърждава, че Рунгано е умел режисьор, който разказва с тишина и образи. Тя ни предлага поредица от мислени, ренесансово композирани кадри, които можете да рамкирате.    

Въвеждащата сцена – в която главната героиня е облечена като в класическия клип на Миси Елиът, е за шестица. Има кадър, в който тя излиза от колата си и тръгва към труп, който лежи на пътя. Първото нещо, което виждаме от тялото са чифт ботуши, декорирани с пламъци. Душата вече се пържи в ада. 

Фон на историята са антропологичните ритуали, които се развиват, около погребението на тялото. Ядрото е тихата, но ясна критика на семейните връзки и културата. Свързах се с главната героиня – Шула (отлична роля на Сюзън Чарди), която освен африканка, може да е и българка. Може да ви е съседка. Може да е вас. 

Black Bag 2025 (Черна чанта)

Какво, ако Джон льо Каре беше написал Mr. & Mrs. Smith 2005 (Мистър и мисис Смит)? Отговорът ще ви хареса. 

Стилът на Стивън Содърбърг е създаден за този тип филми. Елегантен, динамичен и компактен, той се справя – едва в час и половина. Кейт Бланшет и Майкъл Фасбендър откровено се забавляват, а Майкъл е и убедителен.

Сценарият на Дейвид Кьоп е изпълнен с остроумни диалози, тип словесен пинг-понг. Атмосферата ми харесва. 

Содърбърг щеше да докосне злато, ако си беше позволил малко повече филмов екшън, извън театрално затворени пространства и хора аранжирани около маси. Освен с остроумни реплики, Кьоп трябваше да подсили историята и с оригинален сюжет.  

Hard Truths 2024

Това е филм, но не зная, на кого бих го препоръчал. Започва като черна комедия, за жена мизантроп, чиято емоционална палитра включва нюанси на: намусена, навъсена, нацупена, намръщена, сърдита и откровено зла. 

Не е смешно. Не сме в история на Фредрик Бакман. Киселата лелка не е леко невротична или малко черногледа, тя е сериозно болна. Гледаме трагичен портрет, на клиничната депресия. 

Това е филм на Майк Лий, което означава поне две неща. Първо, няма да е лесен за гледане. Второ, актьорите ще имат свобода, за да създават, заедно с режисьора-сценарист. Три актриси, от филми на Лий, са печелили Оскар номинация и/или Бафта. Една от тях е Мариан Жан-Батист, за Secrets & Lies 1996 (Тайни и лъжи). Сега тя надминава себе си. Най-доброто актьорско изпълнение, поне до средата на годината.  

Филмът е труден. Липсва сюжетна арка, която очакваме, още от времето на Омир и Аристотел. Няма категорична развръзка. Краят е по френски отворен, завършваме с многоточие. Проблем е липсата на контекст, на фон, който е нужен, за да се свържете с героите още по-добре. Влизаме в средата на прожекцията, без да сме видели началото. 

Майк Лий е роб на реалността, хейтър на всичко „художествено“ и „изкуствено“. Статично е, диалозите са натуралистични, сякаш се случват в момента, чуваме вятър или птици, или звънец на велосипед. Ако погледнете към Hard Truths 2024 през очилата за японско кино, може би ще му простите и дори ще го обикнете.  

The Ballad of Wallis Island 2025

Завършваме така, както започнахме – с коктейл от жанрове. Комедия, драма, романтика и… мюзикъл в едно. Британците са майстори на “feel-good” филмите.

Прекрасен сценарий, написан от актьорите в главните роли: Том Басдън и Тим Кей. Те бутилират перфектен бленд от английски хумор, носталгия, конфуз и човеколюбие. Двамата пишат историята преди 17 години, когато са съквартиранти и дори я заснемат като кратък филм.  

Кери Мълиган пее отново и е хубаво, както беше в Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис). Чудесен филм, който има сърце, пълно с оптимизъм и вяра в доброто.