Преди динозавърът да ни подгони, преди изкуственият интелект да ни пороби, преди кошмарите на генетиката да станат реалност – беше Майкъл Крайтън.
Лекар, учен, шоумен и пророк. Майстор разказвач – с ум остър като скалпел, който превръща науката в развлечение.
Трябва да призная, че заглавието е неточно. Не съм гледал всичко. Трилърът The Carey Treatment 1972 (Методът на доктор Кери) има впечатляващ постер. Филмът следва единствения роман на Крайтън, който написва под псевдонима Джефри Хъдсън.
Том Селек, Синтия Роудс и Джийн Симънс – да, от KISS, участват в Runaway 1984 (Беглец). Крайтън си представя близкото бъдеще, в което домашните роботи са се превърнали в нещо обичайно, но някои от тях се повреждат и извършват престъпления. Нужно е специално полицейско звено, което е натоварено със задачата да спре непослушните машини.
Timeline 2003 (Фатален срок)
Корпорация, която се опитва да измисли телепортирането, открива портал във времето. Сценарият, по роман на Крайтън, се заснема от значим режисьор – Ричард Донър. Той работи с букет талантливи актьори, а и няколко доста красиви – Мир на праха ти, Пол Уокър! За съжаление, крайният продукт е петно в автобиографиите на всички замесени.
Крайтън е толкова потресен от резултата, че отказва – до смъртта си, да лицензира повече филми. Според мен, грешката е негова. Никога, никога не трябва да се занимаваш с пътуване във времето.
Congo 1995 (Конго)
Технологична компания губи връзка с изследователския си екип, който работи дълбоко в джунглата на Конго. Нов тим е изпратен, за да разследва. Част от него е говореща горила, на име Ейми, която може би ще успее да заведе хората там, където искат да стигнат.
Конфликтът между биологично и технологично е централен, за творчеството на Крайтън. Освен че е автор на едноименния роман, връзката му с филма е само молбата да се използва истинска горила. Молба, която продуцентите и режисьорът Франк Маршал отхвърлят мигновено.
Макар да има относителен финансов успех, филмът е провал, за повечето фенове. Спомням си разочарованието, което изпитах, още в мига, когато зърнах костюмите на горилите. Разсмях се – от сърце, когато дойде ред на лазерите.
Physical Evidence 1989 (Веществено доказателство)
Кораво бостънско ченге (Бърт Рейнолдс) се събужда с махмурлук, за да разбере, че е убиец. Кръвта му е върху оръжието на престъплението, което е захвърлено в дома му. Ченгето има нужда от адски добър адвокат.
Крайтън е режисьор на този глуповат, равен като палачинка, плосък като Земята – в група на плоскоземци, трилър. Актьорската игра е свежа, колкото разгазирана ко̀ла в лятна жега.
The Terminal Man 1974
Запазеният трик на Крайтън е да превръща технологиите в смесица от забавление, предсказание и предупреждение.
Режисьорът и сценарист Майк Ходжис адаптира романа – със същото заглавие, чийто главен герой е гениален мъж, който страда от странна форма на епилепсия. Неврологичното му заболяване води до пристъпи, по времето на които мъжът е опасно агресивен.
Филмът не е нещо особено, на места е даже скучен. Черешката – на тази посредствена торта, са технологиите. Преди половин век, те са само академични предположения, медицински теории, лабораторни опити. За да излекуват мъжа, група от професори предлагат революционна операция. Присаждане на чип в мозъка, който се свързва с имплантиран мини компютър. Когато компютърът усети прииждащата атака, той я спира с електрически шок. Ей, дали Илон Мъск е чел книгата?
Крайтън описва технологии, които днес са даденост, но тогава са в своя университетски зародиш: ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография (PET), компютърна томография (CT), Neuralink. Както очаквате, технологията дава „на късо“ и вместо здрав пациент, лекарите произвеждат гениален масов убиец.
The Lost World: Jurassic Park 1997 (Изгубеният свят: Джурасик парк)
Непринудено свързан с „Изгубеният свят“, вторият роман от палеонтологичното дуо на Крайтън, филмът си позволява значителни волности с изходния материал.
Предупреждение какво ни очаква. Предстои ни тотално медийно цунами от филми, сериали, игри, играчки и игранки, чиято цел е да изсмуче максимално количество кинти, но с минимално творческо усилие.
Дино магистралата ще достигне посредствеността на Jurassic World 2015 (Джурасик свят), за да рухне до нивото на Jurassic World: Fallen Kingdom 2018 (Джурасик свят: Рухналото кралство) и продължи да копае в дъното с Jurassic World Dominion 2022 (Джурасик свят: Господство). Ще ги бълват, докато ги гледаме.
Disclosure 1994 (Разкриване)
Филмът е сред поредицата еротични трилъри с Майкъл Дъглас, от края на 80-те и началото на 90-те. Крайтън написва интелигентен роман, за юридическите и обществените предразсъдъци, по отношение на пола, при исковете за сексуален тормоз. Тема още по-актуална днес.
Бари Левинсън се справя с изграждането на елегантна, напрегната среда, в която секси герои маневрират, сред технофобия, глобализация, манипулация и офисни войни. Филмът си играе с виртуалната реалност, пет години преди тя да избухне с The Matrix 1999 (Матрицата). Личните ми проблеми са: непохватното прескачане от жанр в жанр и специалните ефекти, които бяха „стари“ още тогава.
Looker 1981 (Наблюдател)
Преди Death Becomes Her 1999 (Смъртта ѝ прилича), преди Nip/Tuck 2003-2010 (Клъцни/Срежи), преди The Congress 2013 (Конгресът), преди The Substance 2024 (Веществото)… беше Looker 1981.
Крайтън не е първият автор, който забелязва пластичната хирургия и предвкусва нейните ефекти, но той отново води публичното съзнание – с няколко стъпки напред. Написва и режисира технологичен трилър, който разглежда пластичната хирургия в контекста на технологиите, медиите и манипулациите.
Млади и красиви модели умират при мистериозни обстоятелства. Общото между тях е, че ползват един и същ пластичен хирург – д-р Лари Робъртс (Албърт Фини). Нито полицията, нито той вярват, че смъртта на красавиците е случайност или трагично самоубийство. Д-р Робъртс започва свое разследване, което го води до – Digital Matrix, компания, която използва компютри, за да създава перфектни образи. Макар филмът му да има абсурдни моменти, Крайтън разпознава още една бъдеща технология – 3D сканирането и подмяната на реалните актьори с виртуални копия.
Pursuit 1972 (Гонка)
Всеки трябва да започне отнякъде. Майкъл Крайтън получава разрешение да режисира адаптация, на собствения му роман Binary. Продуцентите обаче не му се доверяват, за да напише сценария, който е на Робърт Дозиър.
Федерални агенти имат 15 часа, за да спрат терористи, чийто план е да обгазят град с нервнопаралитичен газ, по време на политически конгрес.
Крайтън написва романа, под псевдонима Джон Ланг, който използва в началото, за да не навреди на медицинската си кариера. Според запознати, книгата е много по-добра от филма. А той – филмът, страда от малкия си бюджет, но и от липсата на режисьорски опит. Камерата е схваната. Действията на злите сили са… парадоксални, за да не кажа абсурдни.
Позитивите: Бен Газара, актьорът с най-якото име, е солиден, като федерален агент. Е.Г. Маршал е отличен, като интелигентния злодей, с кадифен глас. Незабравим е свежият визуален прийом, който нагнетява напрежението. Крайтън не е първият, който използва часовник с обратно броене, но е сред иноваторите. 30 години по-късно, електронният брояч става основен визуален маркер, за сериала 24 2001-2010.
Coma 1978 (Кома)
Джон Гришам e цар на съдебния трилър, но Крайтън властва в сферата на медицинската драма. Все пак, той създава чудовищно успешната поредица ER 1994-2009 (Спешно отделение). В този случай обаче Крайтън режисира чужд роман, „Кома“ на Робин Кук.
След мозъчна смърт на приятелка, по време на „рутинна процедура“, млада лекарка забелязва необичайно големия брой коматозни състояния, в които изпадат пациенти в нейната болница. Повечето от тях са здрави млади хора. Лекарката е решена да открие причината.
В първоначалния сценарий главната героиня е описана като висока, красива блондинка, която е влюбена в книгите. А Крайтън може би се влюбва в нея. Той е библиоман, висок 206 см. Ръстът му е причина за множество мъчения и самота, когато е дете. Финалният избор за ролята е Женевиев Бюжо, която е нито блондинка, нито висока. Тя „лепва“ – като „Капчица“. Лицето й – с невинен детски овал, притежава чифт дълбоки, умни очи.
Филмът изразява позиции, които Крайтън подкрепя. В лекарската си практика, той наблюдава доста от колегите си да забравят, че са хора. Те започват да гледат на себе си като машини, които се опитват да поправят други машини.
Фоновите звуци и разговори са подробности, които само човек, който познава средата, може да забележи. Лекар, който обсъжда циците на пациентка, сестра, която недоволства по коридора, че „пак е станало грешка“. Малки щрихи, които правят цялото въздействащо.
Twister 1996 (Туистър)
Ловци на бури се сблъскват с огромно торнадо в Оклахома. Това е пример за филм, който би трябвало да е провал, но вместо това е хит и вторият най-печеливш за годината.
Режисиран от Ян де Бонт, но продуциран от Стивън Спилбърг, което означава – големи кинти. Крайтън написва сценария, заедно със съпругата си, за което получават хонорар от $2,5 милиона. Причината за успеха е химията между Бил Пакстън и Хелън Хънт. Техните шеги и диалози – до голяма степен, са импровизирани на снимачната площадка.
The First Great Train Robbery 1978 (Големият влаков обир)
Крайтън избира Шон Конъри, Доналд Съдърланд и Лесли-Ан Даун, за екранизацията на собствения му роман, посветен на професионални обирджии. Те са се прицелили в златото, с което Британската империя плаща Кримската война.
Шон Конъри e в най-добрите си години, след края на Бонд. Той очевидно се забавлява в смесицата от криминале, комедия и костюмна драма. Атмосферата е живописна. Темпото и тонът са правилни, Крайтън балансира напрежението с лекота, без да прекалява. Филмът устоява на времето, дори и днес.
Sphere 1998 (Сфера)
Повечето хора не харесват този филм. Всеки път, когато се изпусна, че ми допада, трябва да влизам в защитно-обяснителен режим. Да, книгата е по-добра. Да, усеща се като копие на Solaris 1972 (Соларис), Cube 1997 (Кубът) и The Abyss 1989 (Бездната), който е многократно по-успешен.
Но екипът актьори е страхотен, а клаустрофобията и непонятното създават напрежение. Сценографията – особено масивната извънземна сфера, е визуално поразителна. Идеята, че хората биват тествани – чрез фантазиите и желанията им, е отлична. Не ми харесва краят, който е нефелен.
The Andromeda Strain 1971 (Щамът Андромеда)
Екип учени отива в зона под карантина, за да проучи заразата… правено е многократно. Един от най-добрите примери е базиран на дебютния роман на Майкъл Крайтън, който написва, докато е студент по медицина в Харвард.
Крайтън измисля едни от най-интересните извънземни. Живот, базиран на кристална структура. Целият филм е портрет на младия ум, който е жаден за знание и пълен с идеи.
Westworld 1973 (Западен свят)
Това е най-великият увеселителен парк, създаван някога. Елате, за да се насладите на Римската империя, Средновековна Европа или Дивия Запад. Делос е мястото, в което вашите фантазии стават реалност. Можете да ядете, да пиете и тез‘ три неща, а също да убиете някого. Най-хубавото е, че той, тя или те не са хора, а роботи.
Крайтън пише и режисира своя филмов дебют – за големия екран. Филмът е успешен, прави 10-торна печалба. Има продължение – Futureworld 1976, има и два сериала, първият е от 1980, а вторият от 2016.
В света на Крайтън – само за $1000 на ден (което е $7426 днес), хората могат да се почувстват отново живи, докато си играят с машини. Филмът съдържа множество актуални теми: Изкуственият интелект и съзнанието, корумпиращата сила на властта, деградацията на морала, контролът над технологията, нуждата ни да се правим на богове.
Множество филми ще се вдъхновят или директно ще го копират. Героят на Юл Бринър – андроид-ловец на глави, се превръща в Терминатора, на Арнолд Шварценегер, но и в T-1000, версията на Робърт Патрик. Сцената, в която той тича – приковал стъклен поглед директно в камерата, е копирана от Джеймс Камерън 1:1.
Мотиви, сцени и теми са „вдигнати“ и от: Blade Runner 1982 (Блейд Рънър), Еx Machina 2015 (Бог от машината), The Matrix 1999 (Матрицата). Като лекар Крайтън дори предвкусва компютърните вируси, 13 години преди появата им. Макар да не използва термина „вирус“, той допуска, че компютрите ще „се разболяват“ – като хората.
Rising Sun 1993 (Изгряващо слънце)
Млада жена е намерена мъртва – в офиса на голяма японска корпорация. Имаме случай на криминален трилър. Режисьор е Филип Кауфман, който е и съсценарист – с Майкъл Крайтън и Майкъл Бакес.
Книгата е добра, но филмът също, макар Крайтън да е недоволен. Той се сърди, че младото, несигурно ченге, което измисля е заменено с динамичния, наперен Уесли Снайпс. Замяната е оправдана, защото Снайпс е сред актьорите, които дефинираха 90-те. Според мен, работи, заради успокояващата сила на Шон Конъри.
The 13th Warrior 1990 (13-ият войн)
Почти сме на върха, но изненада (!), под него ни чака един от най-големите финансови провали в киното. Базиран е на Крайтън романа Eaters of the Dead, издаден на български като: „Тринадесетият воин: Или ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа“.
Култ класика! Гледал съм го поне 4 пъти. Увлекателно демонстрира моделите на митологично мислене, които практикуват различни групи от хора. Критиците смятат, че е без фокус и с „тънък сценарий“, но на мен ми харесва. Дори и защото разчита на практически ефекти и истински каскади, а не на CGI.
Jurassic Park 1993 (Джурасик парк )
Това е най-великият увеселителен парк, създаван някога. Елате, за да се насладите на приключение, което ви чака от 65 милиона години! Влезте в островен рай, където науката е върнала към живот динозаврите! Джурасик парк е мястото, в което детските ви фантазии стават реалност.
Крайтън рециклира себе си. Вместо исторически парк с роботи – сафари с динозаври. Адаптацията e преломен момент, който променя завинаги кинематографията и специалните ефекти. Филмът – с бюджет от $63 милиона, печели $1 милиард. Крайтън и Спилбърг създават културен феномен, който запалва стотици милиони по палеонтологията, но също дава тласък в генетиката. Постижение, достигано от малцина писатели: Жул Верн, Артър Кларк, Айзък Азимов, Рей Бредбъри…
Свързани публикации: