В света има два вида хора: тези, които обичат шоколад и комунисти.
Лесли Моак Мъри
Хората знаят, че винаги, ВИНАГИ поръчвам десерт. Животът е твърде кратък и непредвидим, за да пропуснем сладостта му.
Лична теория: Нацията трябва да е била империя, за да има десерти. Япония има десерти, които приличат на изкуство. Китай измисля сладоледа. Маите смятали, че шоколадът е дар от боговете. Италия, Франция, Турция, Австро-Унгария.
Дори англичаните, които иначе имат ужасна кухня, могат да се похвалят с отлични десерти. Те измислят ябълковия пай, почти 400 години, преди да стане „най-американското нещо“. Сред любимите ми достижения са Банофи, Морковената торта, Торта Батенберг – позната в детството ми като Шахматна, поне десет вида пудинг, да не говорим за бисквитите.
Десертът е култура. Изисква богатство, изтънченост, достъп до екзотични съставки и креативност, за да ги съчетаеш. Десертът е философия. Епикурейски оптимизъм, сладко напомняне, че живеем, за да се наслаждаваме, а не просто да сме. Нихилистите не поръчват десерт.
Теорията ми допуска изключения. Швейцария и Белгия например, които са виртуозни шоколатиери. Да, повечето малки нации имат „нещо сладко“ – мляко с мед, ориз със ядки, пресован сусам, но това не е десерт. Това е „нещо сладко“, има разлика.
ПАЛАЧИНКИ
Обожавам ги! Палачинките, заедно с кроасана, обитават сивата зона, между закуска и десерт. Фактът, че можете да ги сервирате със солена плънка ги прави основна храна. Те са антична класика. Дължим ги на Римската империя, в която са дефинирани като alita dolcia.
Американският им – пухкав, вариант е може би най-филмираният десерт-закуска. Палачинките, каквито ги познаваме в България, са деликатна, дантелена френска версия. Мога да изям пет, а може би повече, ако са със сладко – единственото, което заслужават.
ТИРАМИСУ
Винаги на парче, никога в чашка! Видя ли тирамису в чашка веднага ми е ясно – имам си работа с позьори. Хора, които не се интересуват от качеството, а само от презентацията.
Може би това съвършенство също е от Римската империя? Не. Дължим го на 20 век. Рецептата е на около 50 години. Задължително трябва да съдържа бишкоти, еспресо, маскарпоне и да е поръсено с какао. Проклинам тези, които му слагат сметана от кен.
СЛАДОЛЕД
Има теория, че сладоледът е бил измислен като подарък за императора на Китай. Мляко смесено със сняг и мед е любим десерт за перси, араби и дори Александър Македонски. Италианците използвали сняг от Етна, за да направят първото джелато, а Медичите го пренасят във Франция.
Сладоледът е сервиран за първи път във Великобритания за Чарлз II – през 1671. Това е важно, защото десертът става абсолютен хит и дълго време е пръв и най-луксозен избор, за аристократичните банкети.
Англичаните, а след тях американците го правят общодостъпен. Благодарение на автоматизацията и измислянето на фризера – в края на 19 век, и хладилника – в началото на 20 век.
Третата важна роля за сладоледа са романтичните комедии и ситкомите, където е символ на изцеление, успокоение и емоционално презареждане. Превръзка за разбитото сърце, обещание, че всичко ще бъде наред. Мексиканският сладолед Elena’s дори има успешна кампания, посветена на разбитите сърца. Кодове в опаковката ви дават възможността да печелите различни награди, докато минавате през фазите на разбитото сърце. Има дори връзка с психолог.
Мъжете имат своите задръжки. Прекрасно демонстрирани в сезон три на Reacher 2022- (Ричър). Героят посещава магазинче за сладолед, заедно с кекавия си приятел. Последният избира „инфузия с лавандула“. Затова хората те бият на улицата – казва Ричър – Сладоледът има само два вкуса: шоколад или ванилия – добавя той. Не съм съгласен, в момента ям с фъстъчено масло.
КЕКС
Определян е като „елементарен“. Този труженик е най-мъжественият десерт. Имам приятели, които могат да врътнат кекс и не ги е срам.
Няма нищо превзето или суетно в кекса. Върви с кафе, върви с чай или с чаша мляко, или с лимонада. Той е демократичен, като чифт джинси. Ако го направите мини, ще получите мъфин. Ако прекалите със захарта, от мъфина ще стане къпкейк. Има десетки, ако не стотици, варианти.
На английски е известен като pound cake или bundt cake. Майката от My Big Fat Greek Wedding 2002 (Моята голяма луда гръцка сватба) го получава като подарък, но не може да произнесе думата bundt. Някой и подшушва на гръцки: Аааа, торта! Торта! – приема тя. Но после добавя: Каква е тая торта с дупка, бе?!
Дайте ми ЕКЛЕР и ще знам, че ме обичате.
Истинските мъже не ядат еклери. Характерът на този десерт е толкова чувствен, префинен, крехък и упадъчен, че Теодор Рузвелт, най-юначният президент на САЩ, го използва, за да атакува опонентите си: Маккинли е не по-твърд от шоколадов еклер – казва той.
И наистина, ще разберете, че е френски, когато го отхапете. Роден е на място и време с панделки, кринолин и кушетки със странна форма. Ренесансът, описан в десерт. Художествен маниеризъм, залят с шоколад.
La Bombe е еклер с 1000000 калории, с който отмъстителните ресторантьори се опитват да убият Хоумър Симпсън, заради лошите ревюта, които им дава.
Éclair e името на едно от първите френски филмови студия. Логото не е десертът. „Еклер“ е френската дума за светкавица. Моето обяснение е, защото го изяждате светкавично.
Courtesan au Chocolat е измисленият десерт от The Grand Budapest Hotel 2014 (Гранд хотел Будапеща), джазирана версия на профитерол, дядото на еклера. Тактическата му цел е да омагьоса пазачите, но символичното му значение е репрезентация на причудливия, игрив, артистичен свят във филма.
Личен проблем е, че все по-трудно намирам оригинални еклери. Кремът съдържа яйца, което означава, че е устойчив колкото Маккинли. Повечето сладкарници го заменят с бял, сметанов крем, често от флакон. Светотатство! Отрежете им главите! А като го видя наблъскан с плодове… на кладата!
МИЛФЬОЙ
Истинските еклери може да са рядкост, но милфьой – тази въздушна кула с крем – е още по-трудна за намиране, във филмите и ресторантите на София. Имаше един, в който ходех само заради десерта.
Името му означава „хиляда листа“ и е основна бариера за неговата популярност. Мидфой? Милефой? Мийлфол? Муууфей? Абе, една торта!
ПАЙ С ПЕКАН, РОМ И СЛАДОЛЕД
Ябълки, череши или банан. Историята на пая е историята на Америка. Първите заселници го донасят от Англия, символ на оцеляването. Постепенно с оформянето на САЩ, той става регионална особеност и локална гордост.
В Michael 1996 (Майкъл) Джон Траволта играе архангел Михаил. Божественото създание изпитва детска радост, когато открива пая. Един от най-уютните ми есенни моменти е да пия капучино с канела и да ям тиквен пай, докато гледам през прозореца хората, които минават по улицата. Предполагам, че Юнг би казал, че това е моята Анима. Оказва се, че тя е предсказуема и неоригинална бейсик кифла.
Паят с пекан е гордост на Тексас. Дървото е братовчед на ореха, а ядките му се използват от местното население от около 8000 години. Този десерт е запазен за празненства и „специални случаи“.
Били Кристъл импровизира сцената с „пеканов пай“ в When Harry Met Sally 1989 (Когато Хари срещна Сали). Нещо импулсивно, случайно, което двама души могат да направят в реалния живот. То става само тяхно си, вътрешна шега, която само двамата разбират.
ТОРТА ШВАРЦВАЛД
Любимата торта на Нуша е Сахер, ако няма, ще си поръча Гараш. Аз ще пропусна. Една от най-запомнящите се торти, които съм опитвал е Тройна шоколадова с мус, за украса имаше фин лист злато и някакво топчесто плодче, което си остава загадка до днес.
Според The New York Times най-популярната торта в света е германска. В България е известна като Шварцвалд, но фенси местата в София използват английското име – Блек форест. Избирам я, защото е културна емблема. Миналата седмица ми сервираха вариант с ликьор и пияни вишни. Фантастично!
ЧИЙЗКЕЙК
Френският адвокат и епикуреец Жан Антелм Бриля-Саварин (1755- 1826) казва, че десерт без сирене е като красавица, но без едно око. Десертът има множество метаморфози. Започва живота си като „нещо сладко“ в Антична Гърция, където е смес от сирене и мед. Римляните го издигат до libum, торта, която се дарява на боговете.
Ще намерите рецепти с различни плодове и даже подправки. Златото давам на Нюйоркския чийзкейк. Невероятно плътна, богата и гладка текстура, която трябва да се изпече до съвършенство, за да се образува най-изкушаващата коричка в света на десертите. Ръбът на парчето е десертът на десерта.
Титанът или платината, или каквото е повече от злато е за Баския печен чийзкейк. Карамелизирана, а-ха да изгори обвивка, която крие кремообразна, разтопена лава от екстаз. Изживяване, което оставя скъпи спомени, които да ви топлят, докато гледате безпомощно менюто, в което има само панакота и желирана плодова торта.
ЛЕГЕНДАРНИЯТ ДЕСЕРТ
Обичам магдалени, обичам тарт, не отказвам донът, ако е с крем, кифлата добре дошла е в тоз корем. Има обаче един десерт, който е по-добър от тях. От детството ми го знам като „виенски пресбург“, продаваше се в най-луксозната сладкарница. Кифличка със сърповидна форма, с фантастичен пълнеж от орехи, маково семе, какао и канела. Глазирана с яйце. Алгоритъмът ми каза, че няма такова нещо. Да не би да търсите виенски щрудел – предположи той. А може би търсите germknödel?
Съсредоточих се върху думата „пресбург“. Открих, че това е немското име на Братислава. „Десерт + Братислава“ тогава. Намерих това, което търсиш – каза алгоритъмът – „шишки“ са традиционни понички… Неее… Ами, „мечи лапки“? „Тределник“, „маковник“, а какво ще кажеш за „земловка“?
Отне ми час – няма лъжа, за да открия, че любимият ми десерт от детството се казва… „Братиславска кифла“ или „Братиславски полумесец“. Появява се за първи път през 1785. Под унгарското име pozsonyi kifli се добира до Виена, през 19 век, където пръсва. И разбира се, имперската столица го апроприира и ребрандира като пресбург. Това е един от малкото географски защитени (от ЕС) десерти. Който не излиза пръв, когато го търсите в контекста на Братислава. Срамота. А също няма филм за него. Скандал!
Свързани публикации:
В Сладкиш има чудесен Милфьой. Искрено препоръчвам.
@Цъки
Това е ново място, минавах, когато го правеха… Разбира се, ще милфьосам!