Божественият мит е човешка травма

„Десет години на тоя ебан плаж“ 

Одисей, буквално 

Пожелахте да гледам… гледах. 

The Odyssey 2026 (Одисея) не е толкова лош, колкото трейлърите ме убедиха, че ще бъде. Какво ми хареса? 

Пътуването на Одисей не е географско, то е психологическо

Плюс на The Odyssey 2026 е, че се фокусира върху трансформацията на героя.

В началото Одисей е войн, който – подобно на Ахил, търси само слава. В края, той е по-добър, защото е мъдър мъж, който разбира своите грешки, силата на семейството, дома и смирението. 

Хюбрис

Може да имаш всички добродетели, но ако си горд, всички рухват – гласи мъдрост. Гордостта е коренът, от който произлизат всички грехове в християнството. Мъжете в предхристиянска Гърция мислят нещо подобно. 

Хюбрис е повече от гордост. Това е надменност, която надценява собственото положение и обижда боговете. Концепцията е централна за Омир. 

Един от силните моменти (и във филма) е сблъсъкът на Одисей с циклопа Полифем. В „Одисея“ егото на главния герой го кара да изкрещи името си. Той иска то да бъде чуто и запомнено, отвъд боговете и времето. Това е хюбрис. 

Във филма Одисей винаги дръпва тетивата на лъка си, като струна на китара, за да даде шанс на плячката да побегне. Когато бягат от пещерата на циклопа, той се обръща, за да стреля във вече безпомощния циклоп. 

Това е акт на безчестие. Не е хюбрис, но е творчески избор на Нолан, който разбирам. Неговият Одисей нарушава собствените си принципи, точно както прави и с Троянския кон, който е подарък за мир, но е лъжа. Одисей е подлец. 

Троя 

Показването на падането на Троя като трагедия, а не като епична победа, е една от силните и смели концептуални промени. 

Ахейците убиват и измъчват цивилни. Изпитанията, зверовете и чудовищата, с които ще се сблъскат по пътя към дома, са символи за морални наказания, които боговете изпращат. The Odyssey 2026 е изкупление, а не приключение.

Нолан знае, защо гърците са добри в туризма 

Концепцията, която режисьорът разбира отлично и предава по-добре, от всички други адаптации, които съм гледал е ксения. 

В Древна Гърция гостоприемството е било свещен морален закон. Зевс повелява да приемаш гостите така, сякаш са предрешени богове. Гостоприемството поддържало мира, но също осигурявало сигурна мрежа от подслони, за пътешественици и търговци. 

Гостоприемството има свои правила. Домакинът е задължен да приветства всеки друмник. Да го нахрани и напои и едва след това да го попита как се казва, откъде идва и накъде отива. 

Но за госта също има правила. Той трябва да знае, кога да си тръгне, а преди това трябва да остави дар. Тези правила са потъпкани от женихите, които обсаждат Пенелопа. Смъртта на женихите – от ръката на Одисей, във филма е представена не само като лично отмъщение, но като възмездие от боговете. Зевс присъства, по време на битката се разразява буря.

В оригинала Одисей избива всички женихи, които години наред разпиляват имота му и безчинстват в двореца, заедно с робите предатели. В адаптацията, той пощадява тези, които скланят глава. Не съм съгласен, но го разбирам, защото се вписва в темата на филма.  

Пенелопа

Приятно изненадан съм от Ан Хатауей, която е отлична Пенелопа. Тя не е пасивна, чакаща жена. Тя е жената – умна и хитра, напълно равна на самия Одисей. Символ на оцеляването на дома, реда и морала. 

Хатауей – това е моето мнение, успява да вдъхне живот и автентичност на героинята си. Тя превръща Пенелопа в най-човешкия и плътен образ във филма. 

Адаптацията на художествен текст, който е на 2800 години, зависи от артистичния поглед на адаптиращия. Нолан прави поредица от избори, които са фал, за да не кажа гаф. Какво не ми хареса?  

Умът е оръжието на Одисей

Мат Деймън нито дразни, нито блести в ролята на Одисей. Неговата версия не притежава уникалната практическа интелигентност, хитрост и съобразителност на оригиналния герой. В Деймън няма „живинката“, която прави героя. Той е „обикновен американец“ с бостънски акцент. Тишината на  Деймън прилича повече на депресия, отколкото на дълбока тактическа мисъл. 

Този Одисей се доближава до версията на Ралф Файнс в The Return 2024 (Завръщането). Файнс е по-правилният актьор за ролята, който обаче се снима във филма за $20 милиона, а не във филма за $375 милиона. 

Зендея 

Като говорим за пари. Хубавото е, че Зендея има 4-5 сцени с 10-ина реплики. Тя не е Атина – по никакъв начин. Уморената й, кисела физиономия не работи, поне в този контекст. 

В последните 20-тина минути има сцена, която обяснява, защо Одисей вижда именно такава човешка, бежова форма на Атина. Мисля, че сцената е гениална! Наистина, умен завой и деконструкция. Богът не е бог, а е вина. Но също, убеден съм, че има 100 актриси, които са по-подходящи от Зендея.

Спайдърмен

Цитирали сме няколко пъти Трантино – в съгласие, че филмите за супергерои прецакват кариерата на актьорите в тях. 

Те са обречени да бъдат виждани като Капитан Америка, Тор и Човекът прозявка. Супергеройският костюм „изяжда“ лицето на актьора, наказание за тези, които искат да са богове.  

Проблемът със звука

Нолан държи да използва автентичния звук, записан на терен дори, ако на заден план бушуват вълни, духа вятър или вие вълк. За фон са добавени огромни количества индустриални шумове, тътени и метални ефекти, които заглушават гласовете на актьорите допълнително.

Проблемът с цвета

…и неговата липса. В много сцени лицата са на фокус, но всичко около тях тъне в размита тъмнина и сенки. Филмът има монохромен, измит вид. Което не е моят усет. 

Тея костюми са мега фейл, бате!

Мислех, че модернизацията на езика ще ме дразни. Все пак, Одисей казва fuck само веднъж, но е поносимо. Костюмите обаче… тотал щета, копеле.

Гювеч от периоди и стилове, който ме изхвърли от историята. То не е Батман, то не е Терминатор, то не е статуята на Командора (от „Дон Жуан“). Анахронизмите се използват, когато авторът желае да подчертае, че темите в произведението са вечни, извън времето. Случва се често – във филмовите адаптации на Шекспир. 

Костюмът е фундаментален за филма. Костюмът е жанр. Костюмът е време и място. Костюмът е емоция. Костюмите са декорите, те са кожата на целия филм – казва легендата Еико Ишиока, чиито костюми също са исторически неточни, но са МИТОЛОГИЧЕСКИ истинни. 

Кристофър Нолан не е Робърт Егърс. Нолан винаги е разчитал много повече на патос, отколкото на логос, но одеждите, които одобрява са евтин, 3D принтиран, модерен компромис. 

Дрехите са лишени от цвят, текстура, живот. Мат Деймън има тъпа реплика, казва нещо като: „Нашата бронзова ера отминава…“. Какъв бронз, бате? Повечето хора са облечени в пластмаса, Менелай е Робин Худ (супер слаба роля на Джон Бърнтал), троянците разиграват Хелоуин. Митовете нямат нужда от гумени костюми, а от величие.

Единственото ревю, което гледах, за да избегна влияние… е именно за костюмите. Любим експерт по темата е Каролина Зебровска. Която също споделя мнението, че това е фал. Ако проявявате интерес, гледайте тук. 

Мнението ми в едно изречение:

Най-лошият филм на Кристофър Нолан си остава Tenet 2020 (Тенет).

Свързани публикации: 

Дрехите разказват – за костюмите в киното