Без конкуренция 

No Other Choice 2025 (Без конкуренция) е 12-ият самостоятелен пълнометражен филм на режисьора Парк Чан-уук. Заглавието бе представител на Южна Корея за наградите Оскар.

Гледал съм други 8 от филмите на Парк. Непознати са ми първите два. Самият режисьор признава, че се срамува от тях. Пропуснал съм I’m a Cyborg, But That’s OK (Киборг), опитът му да направи „нещо различно“. Сюрреалистична романтична комедия, за двама психично болни, която се оказва твърде „ку-ку“ за масовия вкус.  

Ето всичките, подредени по персонална любимост.

№1 Oldboy 2003 (Олдбой)  – исторически феномен и революция в екшън хореографията, който има ненужен, но официален римейк и поне дузина неофициални копия. 

№2 Sympathy for Mr. Vengeance 2002 (Съчувствие за господин Отмъщение) – твърде суров, нихилистичен и мрачен, за дa бъде преразказан от американци, макар те да купуват правата му с тази цел. 

№3 Stoker 2013 (Стокър) – първият и засега последен „западен филм“ на Парк, който критиката намира за посредствен, но аз за красив и изкушаващ за още. 

№4 The Handmaiden 2016 (Слугинята) – разкошно и разточително естетическо постижение.

№5 Joint Security Area 2000 (Съвместна зона за сигурност) – култов, особено за азиатския пазар. Спасява Парк от фалит, заради неуспехите на първите му два филма. 

№6 Sympathy for Lady Vengeance 2005 (Съчувствие за лейди Мъст) – грандиозният финал на „Трилогията на отмъщението“, вдъхновява десетки модерни трилъри с жени-отмъстителки.

№7 Thirst 2009 (Жажда) – страда от тонален дисонанс и разточителна дължина. Отговорът на режисьора към поредицата „Здрач“, която романтизира вампирите. Той ги показва в грозна физиологическа реалност. 

№8 Decision to Leave 2022 (Решение за раздяла) – За разлика от журито в Кан – което го награди, аз бях разочарован. Дразнещо бавен, ненужно сложен и объркващ монтаж. Важни са игрите на думи. Нюанси, които се губят при превода, което ви оставя с усещане за празнота и безсмислие. 

Парк определя No Other Choice 2025 като: „проектът на живота ми“. Черната комедия е и трилър, в който мъж от средната класа неочаквано губи работата си в хартиена фабрика. Резултат, от поглъщането на фирмата от американски концерн, който предпочита автоматизацията и изкуствения интелект.  

Парк следва „Брадвата“, криминален сатиричен роман от Доналд Уестлейк. Книгата разказва за безработен мениджър, който започва да избива своите професионални конкуренти, за да си върне желаната позиция. Има едноименна екранизация – от Коста Гаврас.

Парк Чан-уук е майстор на психологическия трилър и нео-ноар. Той има черен колан по стилизирано насилие. Обича тъмнината в човешката природа, която осветлява, чрез ярки цветови палитри и неочаквани ъгли на камерата. 

А-а-а-а камерата… и тук, тя е феноменална. Любим кадър: Mъж пие „Бомба“ – шот уиски и бира, a камерата е вътре в халбата, заедно с чашката с уиски. Когато течността е изпита, виждаме размазаното лице на главния герой, през дъното на халбата. Подмокрих се, като героинята в Stoker 2013. 

Ли Бьонг-хун (в ролята на Ман-су) се представя отлично, прелива между отчаяние, житейски абсурд и смразяващ ужас. 

Както в най-добрите си филми, Парк постига поетична бруталност. Той успява да превърне грозни, насилствени актове в красиви, балетни сцени. Филмът му съчетава шантава, почти анимационна комедия – тип Бъгс Бъни, преди плавно да се превърне в мрачен трилър. 

Може би е минус, че в стремежа си да поддържа черния хумор, историята претичва напряко – през храстите на логиката, като една от героините. 

Социалната критика на алчността и AI индустрията е поднесена с мярка, без поучителен или клиширан диалог, но сравнението с Parasite 2019 (Паразит) – на Пон Джун Хо, е неизбежно. 

Класовата борба в момента е на мода – особено за младото поколение на Запад. Когато тема се превърне в „тренд“, рискът от загуба на оригиналност е голям. Папагалското повтаряне – на готови формули и лозунги, превръща социалната критика в „дъвка“.

Смятам, че Парк успява да избегне ТikTok марксизма, отказвайки се от холивудския морал. Конфликтът „богат-беден“ често директно сочи към добрия и лошия. Бедният е жертва, съответно морално превъзхожда Богатия, който е пародиен злодей. 

Парк – и не само той, се отказва от този комфорт. В неговия свят бедните не са светци, а са потенциални чудовища. Богатите могат да са просто наивни, даже глупави късметлии. Тяхната съдба може да бъде толкова човешка и трагична, колкото и тази на бедните. Това прави конфликта по-мрачен, сложен и непредвидим. Парите са лупа, за вече деформираната човешка душа.

No Other Choice 2025 демонстрира поне две концепции от поведенческата икономика. Първата – ефектът на притежанието и отвращението от загубата. Психологическата болка от загубата на 1000 евро е два пъти по-силна от удоволствието да спечелиш същата сума. 

Главният герой знае какво е да имаш голяма къща – с голяма градина, две кучета, две коли и две деца, които ходят на частни уроци, красива съпруга-домакиня, която обича да играе тенис. Тези неща са част от неговата идентичност.

Да приеме по-нископлатена позиция не е просто въпрос на по-малък бюджет. Това е болезнено падение в социалната йерархия. Ман-су го преживява като брутално отнемане на неговото „Аз“. Героят е кастриран от живота. Той вече не е мъж. 

Концепцията за хедонистичната адаптация казва, че човек свиква с хубавото. Луксът бързо спира да носи щастие и се превръща в базова необходимост – вода, храна, въздух. 

Ман-су не убива своите конкуренти от садизъм. За него убийството на другите кандидати на пазара на труда е напълно рационално решение, което защитава неговата собственост. Ман-су не е по-различен от всеки крал, цар, хан, шогун или император – той се бори за себе си и кръвната си линия.

Мнението ми в едно изречение:

Смешен, тъжен, визуално интересен филм, който би спечелил още, ако бе малко по-кратък.   

Трейлър