Чарлс Буковски определя красотата на човешкото лице като „обобщителен мираж“, оптична илюзия. Но не са ли илюзиите най-необходимата съставка на мечтите, сънищата, щастието.
Днес разказваме историята на актриса, чието лице автоматично ни прави щастливи. Прочети повече
Хората мислят, че правим филми, за да правим пари – казва Уолт Дисни – Истината е, че правим пари, за да можем да правим още повече филми.
Светът на голямото кино е доминиран от анонимни хора в костюми. Те избират кои истории ще бъдат разказани, кой ще ги разкаже и заслужава ли да стане звезда след това.
Това са фабриките за мечти и тяхната история. Прочети повече
Дъщеря, жена, австрийка, еврейка, модел, актриса, секссимвол, беглец, муза, вамп, авантюрист, серийна съпруга, майка, наркоман, изобретател, легенда.
Трудно е да приемете човек като мен – казва Хеди Ламар – някой, който е преминал през толкова фази в живота си. Bombshell 2017 е документален филм, който разказва за това. Прочети повече
– Кой ден сме? – попита Пух.
– Сега е днес. – отговори Прасчо.
– Любимият ми ден. – каза Пух.
Философията е израз на любопитството ни към света. Търсене на смисъл, чрез силата на ума. В началото сме жадували житейска мъдрост, но с времето мисленето ни става толкова заплетено, че днес не разбираме това, което ни казват модерните философи.
На изток не търсят сложен смисъл, а покой. Талантът да мислиш за нищо. Прочети повече
Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.
„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.
В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. Прочети повече
Gilliamesque не е книгата, която Тери и дъщеря му – Холи, планират да направят. Планът е coffee table book с много снимки и малко текст. Резултатът е много текст и малко снимки. Изобилие от бележки, драсканици и хаотични колажи. Да, това е Тери Гилиъм – непланиран и винаги противоположен.
Вижте портрета на режисьора, който „нарисувах“ по негови интервюта, размишления, спомени и думи. Прочети повече
„Акулите имат всичко, за което мечтае ученият. Красиви са – Господи, колко са красиви! Удивителни, перфектни машини. Грациозни като птици. Непостижимо загадъчни. Никой не знае колко дълго живеят или какви инстинкти ги движат – освен глада, той ги владее.”*
Те плуват вече 450 милиона години. Хранили са се с риби, раци, мекотели, динозаври, китове, делфини и с нас. Идеята да споделиш стихията им е нелепа и толкова възбуждаща. В Америка ги използват, за да лекуват ветерани-инвалиди. Казват, че изживяването е по-добро от всяка рехабилитация. Акулата изпълва плувеца със студен, влудяващ ужас, но и с тих покой, защото в присъствието на акула забравяш всички останали страхове, стресове и ненужни безпокойства.
Има актьор, който създава същото усещане. Прочети повече
„Държавата трябва да помага повече на изкуството”, „Имам идеи, но чакам финансова помощ”, „Субсидията е гръбнакът на този филм”, „Нашият проект бе по-хубав, но комисията реши да финансира друг” – мрънкане, хленчене, лигавене.
Не е само българско, но е преобладаващо в България. Представям си, че на всички, които се оплакват Вернер Херцог би казал: Вървете по дяволите, загубеняци! Прочети повече
10 февруари 2015 г. – Започвам този текст с датата, месеца и годината, все едно пиша домашно или си водя дневник. Не съм сигурна как да продължа и затова търся опорна точка в календара. За мой късмет в този случай датата, месеца и годината ми вършат чудесна работа, защото именно те са причината да се заема с писането на този текст.
На 10 февруари 1934 г. е родена Татяна LOLова – любимата ми българска актриса. Любимата ми актриса въобще наред с Катрин Деньов. За последната, обаче, не мога да пиша от първо лице, защото никога не съм я срещала. За Татяна Лолова, за мое щастие, мога, защото я познавам. Прекарахме заедно няколко часа на 22 ноември миналата година по време на церемонията на награди за български филми и сериали, чието име няма да споменавам. Прочети повече
Покойната ми майка е родена на тази дата. Анита Екберг, цицорестата пищна руса мадама от Сладък живот на Фелини почина на тази дата. Добре де, годината е 2015 – майка ми си отиде точно преди година и един месец, а русата шведска сексбомба почина днес.
Между двете събития няма никаква връзка, освен в моето болно съзнание. Това, всъщност, е най-якото в случая – обективна връзка няма, но субективно, в моята си глава, в моя си болен мозък връзката е очевидна и достойна за размишление и описание. Прочети повече