Нашите мнения, защото знаем, че сме прави
deUsynlige е норвежки филм, който има немско участие, но става известен с английското си заглавие – Troubled Water 2008 (Мътни води) и невероятното изпълнение на датска актриса в главната роля. Американските критици го харесват, скандинавската публика го приветства.
Красив и разтърсващ той впечатли българската ми душа. Прочети повече
Дундест, дебелобузест и дебелоглав, достигнал дебита на своето добродушие, давещ се под давлението на съдбата, дисквалифициран, дезориентиран… след алкохолна дифузия мъжът е дамгосан с една диагноза – депресия – душевна дезинтеграция вследствие на дефицит на сила за живот. Ситуацията е пълна дефлация.
Затова на 6-та минута Йомар отива в психиатрията и настоява да бъде приет – завинаги. Отказват му. Ако не можеш да разчиташ на лекарите – на кого? На добрите приятели, но не и тези на Йомар. Най-добрият му приятел го е ограбил – откраднал е жена му.
Когато научава, че май е станал и баща, Йомар решава, че е време да драсне клечката, да яхне моторната шейна и да се понесе напред… с провизии от пет литра алкохол. Прочети повече
Как е в Дания? Попитах приятелка, която се връщаше от там. Плоско – каза тя. В Lille soldat 2008 (Малкият войник) има кадри, които го доказват.
Дълги, гладки, равни и хоризонтално опънали се пътища. Бял, астматичен, но достолепен Ягуар се плъзга по тях. Шофьорът му е Лоте (Трине Дирхолм), а пътникът баща й – диабетик, страхливец, сводник.
Северно сияние 2011 започна. Прочети повече
Като всеки псевдо критик, и аз обичам да критикувам. Негативизмът често ме храни. Но вчера останах гладна.
Случи се така, че гледах „Подслон“ (2010) на Драго Шолев. Предубежденията ми се оказаха празни. Прочети повече
Много ми се спи, но обещах на Нуша да напиша няколко думи за филма, така че няма измъкване.
Едно уточнение – спи ми се, защото е 2 ч., а аз току-що се връщам от кино. Прочети повече
Палестински филм. Какво виждате? Сигурно следното: прашни тесни улици, срутени къщи, млади мъже с глави увити в куфии, хвърлят камъни по танк. Стрелба. Един от мъжете пада. Камерата се доближава до него, за да видим, че това е дете. Някъде пищи жена. Познах ли?
Днес гледах Ta’m e guilass 1997 (Вкусът на черешата). Загадъчен мъж на средна възраст обикаля спечен, прашен и отчайващ пейзаж. Оглежда се. Търси. От време на време спира кафявия си джип, за да поговори с някой от мъжете покрай пътя. И те са сухи и обрулени като земята, единствената им украса са гъстите черни мустаци.
Препоръчаха ми да гледам 127 Hours, последният филм на Дани Бойл, преди месец. Сега правя същото с вас. Гледайте този филм. Не, няма да ви депресира. Не, няма да сънувате кошмари. И не – не е “за ръката”, а за духа, който я движи.
Тя чака, това е, което прави. Чака в мъглата, чака в дъжда, чака в порива на листата. Колко бихте чакали вие? Ако любимият ви човек замине, но не се върне навреме – колко бихте му дали? Седмица, месец, шест месеца, година… Прочети повече
За Еди Мърфи вече няма надежда, но поне той се спаси. Дуейн “Скалата” Джонсън се завърна жив, здрав и напомпан от Дисниленд.