Той е сценарист, режисьор и продуцент. И като повечето от нас не е гений. Знае го. Работи в сфера, която е доминирана от екипи. По дефиниция екипите са посредствени. Изключителни са индивидите. Те стават легенди.
Прочети повече
Миналата година Taschen издаде Film Noir, наръчник-изследване на един от любимите ми жанрове.
Прочети повече
Какво стана с различността? Защо няма нищо интересно за гледане, нищо свежо, нищо оригинално, нищо различно?
Прочети повече
Единствената причина да яздя бикове е, че така се запознавам с медицински сестри – анонимен родео каубой.
Ако нещо не е твое, не го взимай. Ако нещо не е истина, не го казвай. Ако нещо не е добро, не го прави – из кодекс на каубоя.
Прочети повече
Следя кариерата на Ейми Шумър от около 3 години. Не като актриса, а като стендъп комик. Наблюдателна, цинична, самоиронична. А също може и да пише. Скечовете й за Inside Amy Schumer 2013- се получават… почти винаги.
Добра е. Не е в личния ми топ 100, но е добра.
Зак Галифианакис е още по-добър. Ако гледате някой от сетовете му, ще се възхитите на умните игри на думи, бързата му реакция и отлична импровизация. А също свири на пияно, а също свири и на пиано. Серията му интервюта Between Two Ferns 2008- е култова.
Бил Бър е отличен. Земен, честен, пиперлив. Стендъп табаско сос.
Какво става винаги, когато смешните по единично хора трябва да са смешни в американска комедия – цели 2 часа? Хуморът става и… си тръгва. Защото зад камерата е Адам Сандлър, Тод Филипс, Евън Голдбърг или Джъд Апатоу.
В Trainwreck 2015 (Тотал щета) (?!!) Ейми е в ролята на Ейми, която е нейното сценично-Аз – руса, закръглена, но даваща си сметка за това, леко повърхностна алкохоличка със златно сърце, голяма уста и неукротимо либидо. Прочети повече
