Премиерата на News of the World 2020 (Новини от света), последният филм на Пол Грийнграс, ни вдъхнови за тази класация. Уестърн-драма, в която Том Ханс стреля 12 пъти с един револвер, без да презареди. Филмът има достойнства, но те са недостатъчни, за да попадне в нашата селекция.
Прочети повече
Напоследък в офиса всеки петък се събираме да играем карти. Но това не са обичайните карти и играта не е белот, бридж или канаста.
Картите разказват истории, а играта се казва Dark stories.
Правилата са прости. Прочети повече
Според Стенли Кубрик филмът трябва да бъде по-близо до музиката, отколкото до литературата. Прогресия от чувства и настроения. Темата е зад чувствата, а значението идва по-късно.
3 дни по-късно се опитвам да разбера значението на последния филм на Джоел и Итън. За разлика от няколко души, които си тръгнаха по средата, ние с Rozix издържахме до края. И ето какво мисля аз. Прочети повече
Inside Llewyn Davis 2013 (Истинският Люин Дейвис) e седмица от живота на беден композитор и фолк музикант, през зимата на 1961. Режисура и сценарий: Итън и Джоел Коен. В главната роля: Оскар Айзък. Участват още Джон Гудман и Ф. Мъри Ейбрахам. Има и котка. Прочети повече
В днешния епизод, посветен на филми, които са качествени, но не и обсъждани, ще видите: две-три джънкита, две-три крейзита, няколко тариката, полубогове, Робърт Де Ниро и кит. Прочети повече
Братя и сестри – киномани, преди да започнем днешната проповед нека отворим Кодекса на киномана, за да си припомним два важни принципа за ходенето на кино.
Принцип първи: “И речено е, ако имаш рожба на 3 месеца – не я водиш на кино! Защото ходенето на кино не е ходене по мъките, а и защото е занимание само за онез, що могат да си придържат главата изправена сами, не спят следобеден сън и не сучат.”
Принцип втори: “Воистина е, братя, че има филми, на които допустима е, даже насърчителна е консумацията на пуканки. Но има и филми, на които не е. Тъпченето на осолен фураж на подобни прожекции кара другите да си мислят, че сте животно и скот.”
А сега – към филма. Прочети повече
Беше десет сутринта през май. Денят не бе оригинален – пак валеше. Той отпи глътка чай, надвеси се над клавиатурата и хладнокръвно набра: Убий го. Убий разказвача.
Всеки теоретик, критик и любител на правила ще ви го каже: Използването на разказвач във филм е измама за мързеливци, нечестно запълване на дупки в историята, а също е предателство – издава, че сценаристът и режисьорът нямат талант. Ако имаха, трябваше да се изразят със средствата на киното – визия, монтаж, музика, осветление…
Обидно е, когато някой ти разказва това, което гледаш. Обяснява ти сценария, подчертава ти поуките – като в детско филмче. Но в изкуството изключенията от правилото стават изключителни.
Това са филмите, които забравят нормата и използват разказвач – и то какъв! Прочети повече
Бяхме аз и Теменуга, и Rozix-a. Отидохме най-отзад. Докато Rozix-a ровеше в Twitter, а Теменуга ми напомни, че още нямам профил, аз си помислих: “Колко хубаво е да видиш пълен киносалон”. Хората, на чиито места бяхме седнали, си мислеха друго.
Вкусих я с първата глътка вода, която отпих – сам. Беше в първата лъжица, с която си уцелих устата – сам. Усетих я, когато си завързах обувките – сам. Когато разбрах колко е часа – сам. Написах името си – сам. Прочетох първата си книга – сам. Купих си дъвки от стрелбището – сам. Отидох на училище – сам. Излязох от казармата – сам. Влязох в университета – сам. Заживях – сам. Независимостта е самота, изолация, празнота, страх, глад, безпаричие и често пъти занижена битова хигиена. Прочети повече