Звездите изгряват на запад и залязват на изток. Не знам кой го е казал, но една от най-източните точки на България е Каварна. Между 2006-2016 градът беше старчески дом, за световния метъл и рок.
Прочети повече
„Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия.“ – Написал съм го аз, през 2013. Какво ниво на еготизъм трябва да стигнеш, за да цитираш себе си?
Прочети повече
„Обичам те, Бойдин“ е част от програмата на София Филм Фест. Прожекцията му е на 11 март в кино „Люмиер Лидл“. А дотогава ви каним да прочетете малко повече за филма и неговия създател. Прочети повече
Мария Кюри е първа и единствена в много области. Тя е първият учен – носител на Нобелова награда в две различни области и първата жена професор в историята на Сорбоната.
Едни от първите мишки, отдали живота си за науката, са тези от лабораторията на Уилям Харви – ученият, който пръв прави точно описание на системата на кръвообращението. Прочети повече
Наскоро попаднах на чудесна статия от Тони Николов за българския песимизъм. А днес гледах българския филм „Възвишение“. От само себе си се наложи паралел между двете. Влязох в киносалона с предубеденост и неприкрит песимизъм, а излязох приятно изненадана и даже удовлетворена.
Филмът пребори вроденото ми черногледство, недоверие и дори (трябва неохотно да призная) пренебрежение към съвременното българско кино. Прочети повече
През седмицата беше оповестено, че новият филм „Никой“ на режисьора Андрей Андонов няма да бъде допуснат в конкурсната програма на фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ заради „претенциозния и маниерен стил на реализация,… не достатъчно професионално защитен, както в повествованието, така и в изобразителен план“ и затова, че е „подходящ за по-специфична аудитория“.
Впоследствие филмът беше поканен в паралелната „информационна програма“ на фестивала, но отказа участие. Това ме провокира да напиша този текст. Прочети повече
Може би екслузивността на прожекцията, обявена като единствена, напълни салоните на Cinema City за този иначе маргинален филм. Защо маргинален? Защото не е американски, няма зрелищно 3D, разбиване и други касови ефекти. Зрителите му не си купуват пуканки и по-често сме ги виждали в „Одеон“. Но факт е, че и трите салона, в които се прожектираше паралелно „Никой не иска нощта“ (Nobody Wants The Night, 2015), бяха повече от наполовина пълни и може би поради това заредени с оптимизъм. Прочети повече
Ротердам, 31 януари 2015 – Инспириран от вестникарското заглавие „Учителка ограби банка’’ – „Урок“ е първият български филм с потвърдено разпространение в САЩ и Канада за последните 30 години. Дебютният пълнометражен филм на Петър Вълчанов и Кристина Грозева е и първа част от трилогията, посветена на „тихия бунт на малкия човек срещу меркантилната, бездушна и цинична реалност, в която живеем.“
Надежда (Маргита Гошева) е учителка, доведена до безизходица и първосигнални отчаяни мерки, за да се спаси семейството си от финансова разруха. Надежда е това, което понякога забравяме да бъдем – смирени и честни пред себе си и страховито силни пред другите. Морал и социална летаргия се вплитат като броеница от черно-бели мъниста в изчистената кинематография на Крум Родригес (операторът на Виктория 2014). Много светлина и малко звук са малките спомагателни елементи зад преливащото присъствие на Маргита Гошева. Всяка сцена е нейна, без излишна театралност, с лудо въображение и крехка аура на победител. Прочети повече
РОТЕРДАМ, 21 януари 2015 – Животът ни е с друга скорост, светът се движи с друго гориво и всичко това, което се случва – от най-малкото до най-простото – ни е най-ценно. Докато утре диша в прескачащото ни от стрес съществуване, вчера е вече много преди… Вниманието е нашата обменна монета. Спасение в света на 24/7 и в моя случай, пауза за филмово бягство към многопластовите истории на живота.
44-то издание на Международния филмов фестивал Ротердам хваща темата за 24/7-часовата икономика на безспир, в диапазон на грубо 600 заглавия, 53 световни премиери и само 12 дни. Прочети повече
Нашият разказ за „Три дни в Сараево“ ще започне така, както му подхожда. Далеч от моловете и синеплексите, в най-подходящия момент за гледане – в минутите между съня и събуждането, когато разумът не е напълно включен, а сетивността – все още изострена. Да, гледах „Три дни в Сараево“ миналата събота, с горчиво кафе с ръка, което да ме отдели от повторното заспиване, и по пижама, която да ме държи в блаженството на полуреалността. Прочети повече