Skip to main content

Не реви!

 

Парижанин плаче, докато немската армия прегазва Франция, 19 февруари 1941

 

Да отворим с нещо весело: Българите са нещастни, песимисти и завистливи. Знаете си го.

А знаете ли, че българите и особено българските мъже, плачат най-малко? Най-малко в Европа и (почти) най-малко в света.* Единствената страна, която може да ни се опре в стоицизма е Перу. Най-големите ревльовци? Италианците. Американците? Те реват по 2 пъти месечно. Предполагам затова последните 40 години не могат да спечелят и една война като хората. Но каква е връзката с киното? Прочети повече

Наши образи в чуждото кино

"Hey look, here's John Candy! No wait, that's Miss Bulgaria" / ALF 1986-1990

 

През вековете пътешественици, дипломати, журналисти и писатели са описвали българите като: гостоприемни, работливи, миролюбиви, жадни за знание и даже нежни. Но също и като: мръсни, тъпи, свирепи и варвари.

Някои го констатират, други се присмиват, а трети търсят обяснение. Например през 19 век френският пътешественик Ксавие Омер дьо ла Ел пише: “те (българите) изглеждат естествения враг на всяка цивилизация и на всяко правителство.”

А какво се случва във филмите? Какви сме там? Опитваме да си спомним български образи в небългарски филми. Прочети повече

Умира ли екшънът?

The Raid: Redemption 2011

Мислех да задам този въпрос още миналата година. Колкото и голям, глупав и потен да беше The Expendables 2 2012 (Непобедимите 2), той не бе най-добрият екшън (а може би най-добрата комедия?).

Направен в Индонезия, със смешен бюджет от около 1 милион долара, The Raid: Redemption 2011, ми припомни какво харесвах във филмите с Брус, Слай и Арнолд: полуприличен сюжет с ясна крайна цел, до която героят трябва да стигне, чрез словесни и огнестрелни престрелки, жестоки каскади и много кютек. Чиста антропология, чисто забавление.

Не знам дали и на вас ви прави впечатление, но Холивуд спря да прави яки екшъни. Е, имаме филмите за супергерои, но не е същото. А от продълженията на старите хитове се носи скрибуцане на ревматични стави.

Да обвиня ли отново 3D-то или времето, което поглъща динозаврите на жанра. Всъщност, знаете ли на колко години са най-големите екшън звезди? Прочети повече

Чий е Зоро?

 

Почти век Дон Диего де ла Вега води неравна борба с тираните в книги и филми. Дъглас Феърбанкс, Франк Лангела, Антъни Хопкинс и Антонио Бандерас са малка част от актьорите крили се зад черната маска. А догодина ще излезе поредният Z-филм: Zorro Reborn, в ролята на Зоро ще бъде Гаел Гарсия Бернал.

Но преди това, човек на име Робърт Кабел ще се опита да освободи Зоро от оковите на авторското право. Робърт няма рапира или камшик, но чрез силата на закона ще се опита да бичува Джон Гец, лицензоносителят за маскирания герой. Прочети повече

Националният герой

 

Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.

Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.

Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.

Прочети повече

Как да сте модерна жена?

 

Eat, Drink, Love 2010

Това е моето падение. Моят Зукербърг момент. Сещате се, The Social Network – филмовият Марк Зукербърг се върна ядосан вкъщи и реши да отмъсти на приятелката си – като блогва за нея, после написа гадната програма, която  оценяваше профилите на студентките в Харвард, тя стана основа на Facebook, който го направи най-младия милиардер в света, което го караше да е самотен и тъжен, защото богатите също плачат.

Това, което казвам е, че ще стана милиардер! Не, няма, но ще пиша за жена. Не конкретна жена, а събирателен образ, стереотип, система от навици, вкусове и възгледи, която ме дерайлира, избива ми траверсата и ме заорава в емоционалната баластра.

Говоря за модерната жена и нещата, които я правят такава. Прочети повече

Краят на историята е начало

Troy 2004

Този текст идва с предупреждение.

Внимание! Ако прочетете следващите редове, може да научите нещо, а това ще промени гледната ви точка.

Всички истории по света съдържат елементи от универсални митове, приказки и сънища. Автори като Цветан Тодоров, Джоузеф Кембъл, Кристофър Воглър, Майкъл Ходж и някои други смятат, че всички добри истории споделят общ скелет. Героят преминава през еднакви стъпки, сцени, фази – независимо дали разказът се предава устно, писмено, чрез театрално представление или филм. Броят на тези фази е различен в зависимост от автора, който ги анализира – 17, 12, 6… Прочети повече

Стереотипика

Стереотипика беше град, разположен на границата между черното и бялото – на линията, която повечето от нас наричат сиво. Беше град като всеки град. Имаше център – не широк, но не и тесен. Улици – не дълги, но не и къси. Парк – неголям, но не и малък. Жители – немного, но не и малко. Прочети повече