Skip to main content

Етикет: Джеймс Бонд

Границите на видимия Спектър

Lubomir 2 коментара

Spectre 2015

СОФИЯ – ЗОНА Б-5 – НАШИ ДНИ
Гълъб пикира между високите блокове от ’80-те години на 20 век, въздигнати за художествено-творческата интелигенция. Гълъбът нехае за историята на София и ЕПК строителството като цяло, а каца на автобусна спирка до младеж, който люпи семки. Младежът люпи, а гълъбът тихо ликува, както ликува гълъб кацнал в два квадрата люспи от слънчогледови семки. Зад гълъба се извисява мощното тяло на кварталния мол. Вътре – в мола, агент L. се оглежда и бавно изважда телефона си. Набира. Чува се свободен сигнал, а после някой вдига.

L шепти: „Взех билетите. Чакам те пред киносалона.”

Чува се пукане.

„Заглушител!?” – мисли си L.
„Отчасти” – мисли си 6-годишното момиченце, което яде пуканки. Прочети повече

За зле облечените задници

Lubomir 3 коментара

Reservoir Dogs 1992

Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.

Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.

Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече