Това е любим мой филм. Гледам го, когато съм тъжен. Любим е и на Франсоа Трюфо. Не знам защо. Може би, защото е пълен с толкова радост и оптимизъм. Мъртви сте, ако не го харесвате. Мъртви като лицевите мускули на Кортни Кос, мъртви като душа от роман на Гогол, мъртви като додо. И празни сте – като очите на чалгар. Прочети повече
