Документалното кино е парадокс. Посветено е на реалното. Събира факти, изследва обстоятелства, анализира събития. Но също – систематично лъже.
Гледната точка на камерата, монтажът, музиката, фонът, въпросите и начинът на задаването им деформират пространството и времето. Ако перифразирам Волф Кьониг, документалистът събира куп лъжи с цел да каже истината. Прочети повече