Преди повече от 50-т години в Мичиган се случва нещо необикновено. За първи път на едно място се срещат три божества. Срещата е историческа, резултатите фундаментални.
Психологът Милтън Рокич събира в една стая трима мъже, които вярват, че са Исус Христос. Прочети повече
„…Най-голямото зло в света е злото, извършено от нищожества. Злото, извършено от хора без мотив… от хора, които отказват да са личности. И това е явлението, което нарекох баналността на злото.”
Прочети повече
Документален филм за потомците на най-влиятелните фигури в нацисткия режим: мъже и жени, които носят тежкото наследство на най-големите престъпления в историята.
Какво бихте направили, ако се казвахте: Гьоринг, Химлер или Хес? Какво е да носиш фамилия, която веднага те свързва с изтезания, убийства и геноцид? Ще смените ли името си, ще се криете ли, ще искате ли прошка от всеки срещнат, ще напишете ли книга, ще се стерилизирате ли, ще полудеете ли? Ще станете ли по-добър човек? Прочети повече
Да гледаш българско кино е мазохизъм. Да мразителстваш по негов адрес е унизително за пишещия и обидно за четящия. Това не е моята цел.
Преди месец се замислих – доколко българското кино през последните 30-40 години е участвало в оформянето на това, което наричаме модерни българи. Ленин казва, че „…от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. Може би е имал предвид, че коронният номер и в двете трябва да е дресурата.
Чудя се, дали абнормалните нива на песимизъм, завист и конформизъм, с които изпъкваме пред повечето страни в света, могат да се свържат и с киното. А също липсата на лидери, отсъствието на смелост, решителност, принципност. Да добавим вътрешната неприязън към творчеството и овчарското чувство за хумор.
Французите му казват déjà-vu, а ние – „този филм вече сме го гледали”. Някои го свързват с отминали животи и прераждания, други със сънищата, а трети с неволен химичен дисбаланс в мозъка.
Писали сме за филмовите преразкази, преработки, кавъри и римейки – поне в „легалните им рамки“. Виж Адаптация 1 / Адаптация 2 / Адаптация 3
Днес обаче ви представяме без подозрения, без обвинения и без много текст филми, които адски приличат на други филми. Решете сами – правили сме или не?
________________________________________________
________________________________________________
Царете в приказките са добри, дебели, достойни, алчни, справедливи, лакоми, храбри, с дрехи, без дрехи, с корем, намазан с крем… Нашият цар е бивш министър-председател. Документалната приказка „Момчето, което беше цар” наскоро се появи в блясъка на единствена прожекция и разказа историята за 6-годишния цар, върнал се на трона на държавата като министър-председател.
Дали заради предварително обявената възможност да се види само веднъж или рождения ден на царя (който беше на следващия ден), залата беше пълна. Аз отидох да гледам „Момчето, което беше цар“, просто защото харесвам „Георги и пеперудите“ и „Проблемът с комарите и други истории“, а „Момчето,…” допълва трилогията за абсурда на прехода на Андрей Паунов. Прочети повече
Чел съм „Джейн Еър“ в гимназията ……………………… …………… оставям място, за да ми се присмеете. Чел съм и „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, даже „Мидълмарч“, харесвах много „Разум и чувства“ – и филма също, този с Ема Томпсън. След това признание започнах да се замислям за себе си. Прочети повече
SoIndependent започна. Официално вчера с гала премиера на The Conspirator 2010 (Конспираторът). Живописно заснет филм на Робърт Редфорд, с участието на Джеймс Макавой, Робин Райт и Кевин Клайн, красиво облечени от Калина Иванов – сценограф на проекта.
The Conspirator 2010 разказва за Мари Сюарт, малка жена в сянката на голям мъж – Ейбрахам Линкълн. Не, не става въпрос за любов, а за убийство. Прочети повече
Значи, миналата зима, а може да е било и по-миналата, Кирил се зариби по Cowboy Bebop 1998, аниме сериалът на Шиниширо Уатанабе и Кейко Нобумото. Зариби се и само повтаряше: “Гледайте го, гледайте го”. И… аз го гледах. Един-два, а може би три пъти. ‘Ма, не се зарибих. И си викам: “То, Кирил е от хората, дето намират и Paprika 2006 за напълно разбираем филм.“
После обаче аз се зарибих – по Ninja Scroll 1993, на Йошиаки Каваджири. И започнах да повтарям: “Гледайте го, гледайте го”. ‘Ма, никой не го гледа.
Това е проблемът с мангата и анимето – хората не им дават шанс. Прочети повече
Горното е част от изложбата Really Shit на Ian Stevenson – кликнете върху името, за да видите още.
Започваме с 25 импровизирани сцени, за които не подозирате. Сигурни сме, че Бил Мъри има много повече, защото е класически брехтов актьор.