Етикет: история

Тази сутрин закусих препечен хляб с масло и мармалад. Докато размазвах маслото върху филията си мислех за ножа. Два милиона години са били необходими, за да се окаже точно този нож в ръката ми. Такъв, какъвто е – остър, здрав, лек, неръждаем – възхитителен.

Без пластината със заострен край щяхме да сме голи, боси, гладни и уплашени. Нямаше да има мебели, медали, медицина, мостове и мокети. Всички щяхме да сме с бради – даже бебетата и жените.

Затова днес разхлаждаме жегата с няколко хладни къса метал. Прочети повече

Това е моето падение. Моят Зукербърг момент. Сещате се, The Social Network – филмовият Марк Зукербърг се върна ядосан вкъщи и реши да отмъсти на приятелката си – като блогва за нея, после написа гадната програма, която  оценяваше профилите на студентките в Харвард, тя стана основа на Facebook, който го направи най-младия милиардер в света, което го караше да е самотен и тъжен, защото богатите също плачат.

Това, което казвам е, че ще стана милиардер! Не, няма, но ще пиша за жена. Не конкретна жена, а събирателен образ, стереотип, система от навици, вкусове и възгледи, която ме дерайлира, избива ми траверсата и ме заорава в емоционалната баластра.

Говоря за модерната жена и нещата, които я правят такава. Прочети повече

Тази седмица всички (без мен) ще са на Elevation. И нашата Галя също, но за разлика от вас – безплатно, защото спечели два билета от конкурс. Конкурсът изискваше да се напише разказ, който да съдържа имената на 5 групи, които ще участват на фестивала. Галя реши да отиде отвъд това условие, тя използва и заглавията на техни песни… и размаза всички.

Разказът се казва Боли и започва сега:

Ако си бях легнал навреме, това нямаше да ми се случи.

Беше в първите часове на една черна неделя. След поредна, лишена от събития, среща с бутилка Odd Crew приятели, гледах телевизия, когато в мигновенен празен кадър, сякаш чух:

–    Ще дойдеш ли с мен? Прочети повече

Този текст идва с предупреждение.

Внимание! Ако прочетете следващите редове, може да научите нещо, а това ще промени гледната ви точка.

Всички истории по света съдържат елементи от универсални митове, приказки и сънища. Автори като Цветан Тодоров, Джоузеф Кембъл, Кристофър Воглър, Майкъл Ходж и някои други смятат, че всички добри истории споделят общ скелет. Героят преминава през еднакви стъпки, сцени, фази – независимо дали разказът се предава устно, писмено, чрез театрално представление или филм. Броят на тези фази е различен в зависимост от автора, който ги анализира – 17, 12, 6… Прочети повече

Стереотипика беше град, разположен на границата между черното и бялото – на линията, която повечето от нас наричат сиво. Беше град като всеки град. Имаше център – не широк, но не и тесен. Улици – не дълги, но не и къси. Парк – неголям, но не и малък. Жители – немного, но не и малко. Прочети повече