Моцарт композира от 5-годишна възраст, а на 6 свири пред австрийската императрица. Магнус Карлсен става гросмайстор на 13, а Пеле световен шампион на 17.
Джуди Гарланд започва да пее на 2, а на 13 вече има договор с Metro Goldwyn Mayer.
Част от тазгодишната Киномания е My Generation 2017 (Моето поколение), документален филм на Дейвид Бати. Носталгичното пътуване ни среща с младежите в Лондон от 60-те.
Филмът би трябвало да е елегантен и готин, защото е с Майкъл Кейн и вдъхновяващ, защото ще чуете спомените на Пол Маккартни, Джон Ленън, Роджър Долтри, Джоан Колинс, Туиги, най-добрите артъри и дизайнери от периода.
Но – странно, това ме ентусиазира да пиша за друг филм. Най-добрият документален филм, който гледах тази година (поне досега) – They Shall Not Grow Old 2018, на Питър Джаксън. Прочети повече
На 13 март 1995 г. група датски режисьори подписват манифест за филмово творчество, по-известен като Догма 95. Сред тях са Ларс фон Триер и Томас Винтерберг.
Новото движение си поставя за цел да обнови съвременното кино като го върне към класическата естетика и го изчисти от задушаващата прегръдка на технологиите и специалните ефекти. Прочети повече
Синтетично-дигиталният свят ни научи, че всичко е резултат на серии от нули и единици. Поредица от натискане на копчета, изчисление на вектори, подреждане на пиксели. В този свят новина, събитие и сензация е, ако нещо е направено „на ръка“.
Ръчният труд и творчество в големите студия за анимация вече са чужди и куриозни като племе аборигени, криещи се в джунглата на Амазонка. Да правиш анимация – „като едно време“, е твърде бавно, твърде неточно, твърде скъпо и твърде човешко. Прочети повече
Един ден, докато пъпли към вкъщи, Милдред Хейс вижда – сякаш за първи път, трите билборда кацнали покрай пътя. Те са големи, празни, влажни, леко прогнили. Никой не ги е използвал от края на 80-те.
Милдред решава да ги направи трибуна, от която да попита: Защо шериф Бил Уилоуби не си върши работата? Защо не е арестувал никого, седем месеца след убийството на дъщеря ми? Прочети повече