Чета „Пътеводител в Средновековието“, на Антъни Бейл. Книгата е базирана на описания, истории, дневници и пътеписи на пътешественици от това време. Тогава, когато пътешествието било синоним на приключение или религиозно себеоткриване. Кой знае какво ще довее вятъра – приятел или враг. Хората живеели в свят от факти, но и доста слухове – точно като нашия.
Прочети повече
Лицемерите говорят зад гърба на другите, но също обещават едно, но вършат друго. Първите лицемери са актьорите. Коренът на английската дума за лицемерие – hypocrisy, е в гръцката дума „хипокризия“, която обозначава театрален актьор, да се преструваш на някой, който не си.
Прочети повече
„Нагонът, скитнически стар, оковите на навика разбива и в спящия отколе звяр за нов живот кръвта пробужда дива“
Джек Лондон – „Дивото зове“*
„Времената са страшни, но сърцето ми е радостно. Пълно е със смелост, без оплаквания…“
Из „Сага за Егил“**
Прочети повече
„Тези неща не са се случили никога, но съществуват винаги“ – отбелязва за митовете римският историк и политик Гай Салустий Крисп.
Те са свързани с всичко човешко: религия, философия, наука, изкуство, литература, поп култура – с езика и нашето мислене. Митовете са опитът ни да обясним абстрактни понятия като време и пространство. Нещата, които се случват: ден, нощ, сезони, раждане и смърт, война, мир, социален ред.
Прочети повече
Удивителна кинематография в черно и бяло, фолклорно пътешествие в Средновековието с духовете на мъртвите, магията, чумата, смъртта, няколко върколака и Сатаната, готов за сделка. Прочети повече
Представям ви най-интересния уводен кадър, ако не в историята на киното, то поне през 21 век. Прочети повече
Навсякъде около нас е пълно с истории. Единственият начин да избягаме от тях е да заспим. Но дори и тогава – сънуваме, а сънят също е история.
Целият ни живот е серия от разкази. А това са хората, които разказват най-добре. Прочети повече
Последното ни ревю бе за Toni Erdmann 2016 (Тони Ердман). Филм, който нарекох „български“, заради слабостите, които има. Читател (справедливо) се възмути от това, че асоциирам всеки слаб филм с български филм. Конюнкцията „лош и български“ е невярна, дори в контекста на шегата – „филмът хубав ли е или български“.
„Български филми“ не се правят само в България. Нелепият диалог, аматьорската игра, безсмислените сцени и неумението да се разказва не са запазена марка за родината. Това е истината.
В ревюто на Toni Erdmann 2016 написах също, че направилите филма трябва да четат повече Дейвид Мамет. През уикенда потърсих, намерих и преведох едно негово писмо до сценаристите на сериала The Unit 2006-2009 (Специален отряд). Смятам, че е полезно за всички, които пишат сценарии, разказват истории и правят филми. Прочети повече
Кой според вас е най-пресъздавания художествен герой във филмите и телевизията?
Той ли е?
Нека да видим. Прочети повече