
Това бе годината, в която Холивуд изпадна в кома. Ударен челно от сериалите, новите медии и самозаблудата за собствената си важност.
Прочети повечеТова бе годината, в която Холивуд изпадна в кома. Ударен челно от сериалите, новите медии и самозаблудата за собствената си важност.
Прочети повечеДостатъчно съм умен, че да прескоча филм с Леброн Джеймс или Брус Уилис, който ни гледа с вял, но красноречив поглед. Докладва ни, че в главните роли са безстрастието, бездушието и безразличието, което обаче си е прибрало хонорара.
Прочети повече„Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десет минути след началото и никой не ти разказва сюжета, трябва да навържеш нещата сам.“
Тери Пратчет, „Подвижни образи“*
Повечето списъци за най-добри или най-лоши неща са субективни. Присъщи на личния вкус, пристрастия и емоции. Това е списъкът с филмите, които контузиха зрителската ми душа през 2020.
Прочети повечеНякои хора обичат зелени банани. Други се успокояват, докато бършат прах. Трети ядат спанак по собствено желание.
Това, което отблъсква мен може да привлече теб. Като филмите от 2018. Прочети повече
Как без лошото ще разпознаем доброто? Как без грозното ще видим красивото? Как без грешното ще намерим правилното?
Тези филми са тъпи. Неловки. Ужасни. Но заслужават да съществуват. Тук са, за да им се присмиваме, подиграваме, презираме и унижаваме. Киното, за разлика от политиката, религията, спорта и личните финанси, ни позволява да го направим, без да се избием помежду си. Прочети повече
Предполагам, че тази селекция от филми ще смути някои от вас, а коментарите ми ще обидят други. Целта ми е да се обединим в общ, парализиращ ужас. Прочети повече
Благословен е човекът, който не очаква нищо, защото няма да бъде разочарован – пише в едно писмо Александър Поуп. Животът без очаквания е здравословен живот. Но и скучен живот – без вълнения, без изненади.
Миналата година имаше изненадващо добри филми, но не бяха тези. Прочети повече
Sin City: A Dame to Kill For 2014 (Sin City 2: Жена, за която да убиеш)
Второто дете никога не получава вниманието и грижата, които е получило първото. Затова второто дете често става бунтар жаден за внимание. Точно като отрочето на Франк Милър и Робърт Родригес – по-шумно, по-бойно и по-разголено. Но дори настойчивите гърди на Ева Грийн не успяха да ни разсеят от спомените колко по-добра бе първата част. Разочарование – със сигурност. Най-лош филм – едва ли. Не и преди да видите следващите падения. Прочети повече