Гледах Blonde 2022 (Блондинка), последният филм за Мерилин Монро. Нямах намерение да пиша за него. Но миналата седмица гледах Clerks III 2022 (Продавачи III) и сега ще пиша за двата.
Прочети повечеЦиркът на травмата
Етикет: мелодрама
Спомени за Мацуко
Историята започва с младия Шо, който отегчено гледа отегчената си приятелка, която му казва, че къса с него, защото е отегчителен и не прави нищо за нея. Преди поне е бил готин, защото е имал група, но сега няма и това. На заден план – на малък телевизор, върви мелодрама, в която главният герой се самоубива като се хвърля в океана. Прочети повече
The Water Diviner 2014 (Търсачът)
Когато вали сняг си взимам голямо капучино и сядам в Борисовата. Екзалтиращ покой нахлува в сърцето ми, докато тишината бавно ме затрупва, заедно с целия свят.
В събота снегът бе несъстоятелен, затова изпих капучиното на закрито, а след това гледах режисьорския дебют на Ръсел Кроу. Най-касовият австралийски филм за 2014 и най-добрият, според Австралийската академия за кино и телевизионно изкуство. Зрителите са съгласни – рейтингът в IMDB е 8.0.
Тук би трябвало да спрете да четете, да си направите капучино и да си изберете нещо друго за гледане. Прочети повече
Елегантната Вселена и несъвършеният човек
„Живеем в странна и удивителна Вселена. Нужно е необикновено въображение, за се осмислят нейната възраст, размер, неудържимост и красота. Ролята на човешкото същество в картината на необятния космос изглежда нищожна. Въпреки това обаче ние се опитваме да разберем как е устроено всичко и къде е мястото ни в него.”
Това са уводните думи на „По-кратка история на времето” на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов. Пасаж кратък, но въздействащ, смиряващ, но и вдъхновяващ. А това са моите думи за The Theory of Everything 2014 (Теория на всичко), филмът за живота, болестта и гения на Стивън Хокинг. Прочети повече
Марион Котияр е друга класа
1921 e, сестрите Магда и Ева Цибулски са сред гъмжилото от хора на остров Елис, Ню Йорк. Двете са оставили насилието и мизерията на Полша, за да потърсят надеждата и мечтите на Америка. Прочети повече
Холерично за Melancholia 2011
…it looks like shit*
Прочети повече
Mammoth – филм от програмата на So Independent 2011
Вчера с Нуша и Кирил гледахме Mammoth 2009 (Мамут), филм на Лукас Мудисон.
Преди да влезем на прожекцията Нуша каза, че е чела американски критик, който сравнява филма с Babel 2006 (Вавилон) на Алехандро Гонсалес Иняриту. Според критикът Mammoth 2009 е дори по-добър. Според мен критикът бърка. Прочети повече
Дървото на живота – пън или фиданка?
Братя и сестри – киномани, преди да започнем днешната проповед нека отворим Кодекса на киномана, за да си припомним два важни принципа за ходенето на кино.
Принцип първи: “И речено е, ако имаш рожба на 3 месеца – не я водиш на кино! Защото ходенето на кино не е ходене по мъките, а и защото е занимание само за онез, що могат да си придържат главата изправена сами, не спят следобеден сън и не сучат.”
Принцип втори: “Воистина е, братя, че има филми, на които допустима е, даже насърчителна е консумацията на пуканки. Но има и филми, на които не е. Тъпченето на осолен фураж на подобни прожекции кара другите да си мислят, че сте животно и скот.”
А сега – към филма. Прочети повече
Видях дявола
Това е може би най-жестокият филм, който съм гледал.
Момент да си помисля…
…сещате ли се за си сцената със струна от пияно в Audition 1999 (Прослушване) и за яденето на мозък в Hannibal 2001 (Ханибал), и триона в Saw 2003 (Убийствен Пъзел), и клещите от Hostel 2005 (Хотел на ужасите)…
…аз се сещам…
…I saw the Devil 2010 (Видях дявола) е НАЙ-ЖЕСТОКИЯТ ФИЛМ, КОЙТО СЪМ ГЛЕДАЛ!
Трябва да го гледате и вие, защото… Прочети повече
Tokyo Sonata
Филмът започва в изрядно подържан дом. Вратата на дневната е отворена. Навън вали. Вятърът издухва пердетата, а с тях и големи капки дъжд, които наводняват чистия под. Домакиня притичва и затваря вратата, коленичи и подсушава мокрото. После отваря вратата и се взира в прииждащата буря. Прочети повече