
Вижте Карл Лагерфелд като режисьор: Прочети повече

Уикендът е близо, реших да ви направя селекция от филми за визуални творци. Историите са образоващи, обучаващи, вдъхновяващи и окриляващи. Може да сте ги гледали, а може и да не сте. Проверете.
Един пост направен благодарение на Бен.
Насърчавам ви – кликнете и ги гледайте на голямо.
Момичета и момчета, с ужас наблюдавам как реставрирате look-a от ‘80-те и началото на ’90-те. Питам се, защо? Не можете ли да изберете нещо по-добро – от периода на златния ланец сгушен в рунтави мъжки гърди?
Не можете ли да измислите нещо свое? Толкова ли сте бездарни, че прибягвате до чуждото бездарие? 21-ви век е да го е**! Вижте, колко полиестерно беше по онова време. Прочети повече

Логичното продължение на хитът ни: 25-те най-красиви актриси би било 25-те най-красиви актьори. Но като мъж се чувствам некомпетентен и ще ви предложа нещо друго, докато чакаме женската част от миниатюрното ни екипче да направи нещо по въпроса. Истински или измислени – това са най-добре обличащите се кино мъже (според мен).

Искам. Искам да си купя готини дрехи. Искам, но не мога. Мога, но ако отрежа някое перо от бюджета. Изчислих, че трябва да се откажа само от парите за театър, опера, балет, такси, телефон, електричество, храна и може би вода. Очевидно е, че е невъзможно, бих умрял без балет.
Затова пиша тези редове обут в джинси от аутлет, протрит пуловер и риза предрусала с прах за пране. Лъжа. Гол съм. Гол съм и мисля, че дрехите правят човека. Голите имат малко или никакво влияние в обществото. Скъпо излиза да си човек, а повечето мъже се провалят – дори, ако имат пари. Няма кой да ги научи, затова гледат филми.
Saturday Night Fever 1977 (Треска в събота вечер) им даде диско ризите от изкуствена коприна, Back to the Future 1985 (Завръщане в бъдещето) – абсурдните кецове, а La Dolce Vita 1960 (Сладък живот) им разреши да носят черна риза с бял ленен костюм. Но целта ми не е да се присмивам. Нека видим как няколко модни марки очовечават мъжа чрез силата на киното. Прочети повече

Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.
Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.
’90-те бяха всичко това: Прочети повече

Това е постът на Ани. Тя го измисли, тя го предложи, тя събра материалите, но аз го пиша, защото тя е дизайнер. Постът на Ани започва така:
Юбер дьо Живанши и работата му с Одри Хепбърн изцяло промени отношенията между кино и мода. Музата на Ив Сен Лоран е Катрин Деньов. А благодарение на Харди Еймс в киното навлезе вълната на „space age“-а. Замислете се, какво би бил The Untouchables 1987 без костюмите на Армани, Annie Hall 1977 без панталоните и вратовръзката на Даян Кийтън или The Wild One 1954 без коженото яке на Марлон Брандо.
Днес киното връща жеста. Ще ви покажем няколко модни реклами, които са малки произведения на изкуството. Красиви филми в минута-две. Прочети повече
Когато разговаряхме с модния фотограф Ларета Хюстън, я попитахме: Какво би станало, ако всички модни дизайнери и фотографи станат режисьори?
Тя отговори: О, светът щеше да бъде по-добро място.
Fourteen Actors Acting – A Video Gallery of Classic Screen Types е проект продуциран от The New York Times Magazine, а реализиран от модния фотограф – Солве Сундсбо. Норвежецът е направил 14 портрета, които имат минута, за да се развият. Най-въздействащият – Тилда Суинтън, която пресъздава агонията на Жана д’Арк.
Вижте целия проект – в пълната му красота и без реклами тук: Fourteen Actors Acting

Опитайте се да я хванете – някъде между Атланта, Ню Йорк и Mаями. Тя е бърза и яростна, и смела. Достатъчно смела, за да живее като творец. Трябва да напуснеш града на своето спокойствие и влезеш в джунглата на своята интуиция. В това вярва, това и прави. Ларета Хюстън е предприемач, моден фотограф, майка, поет, позитивна личност, приятел и мой личен нет-философ.