През цялото време, докато гледах Bohemian Rhapsody 2018 (Бохемска рапсодия), нещо ми липсваше.
Великолепната музика на Queen и прекрасното изпълнение на Рами Малек ми пречеха да идентифицирам проблема веднага. Но на другия ден, след като премина Queen еуфорията, дефицитите изпъкнаха като пъпка на челото. Прочети повече
Знаете ли, че най-известният аудиоподпис на филмова компания – фанфарите на 20th Century Fox, не е композиран за това филмово студио?
Музиката е създадена за Metro-Goldwyn-Mayer, които обаче не я харесват. А знаете ли името на човека, който я е написал? Прочети повече
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. Прочети повече
Bessie 2015 е биографичен ТВ филм за императрицата на блуса, която владее сцената през 20-те и 30-те години на 20 век.
Гледайте го, защото… Прочети повече
Дразни ли ви, че вратата скърца? Дразни ли ви, че чешмата капе? А, че фугите не са подравнени, маркировката не е права и сламката е по-къса от чашата? Нервирате ли се, когато видите изхвърлен боклук на метър от празна кофа, а диагонално паркирана кола? Откачате ли от неквалифицирани мърлячи, които не знаят защо са тук и какво вършат?
Имам филм за вас. Прочети повече
Музикално бягство. Към лиричната филмова земя на Джим Джармуш до последния му режисиран остров – заселен с двойка вампири с разкъсана любов на разстояния. Някъде между пъстрия марокански Танжир и призрачната индустрия на Детройт.
От Бетовен и неговото усещане за музиката като „най-висше откровение и философия“, през екзистенциалните заключения на Ницше – „Без музика, животът би бил грешка”, та чак до Джим Джармуш, който не само не доказва обратното, а отново прави от своята голяма любов – главен герой. Only Lovers Left Alive 2013 е акустично доказателство, което трябва да се чуе, да се усети и да се гледа, докато се слуша. Прочети повече
Преди седмица Кирил ми изпрати едно видео за ’90-те, тресна ме носталгия. Но ’90-те бяха най-доброто десетилетие! Сериозно! Поне сравнени с ’80-те или ’00-те. Имаше трагедии – убиха много хора в Руанда, умря Югославия, умряха много рапъри и комунизмът уж умря. Но Нелсън Мандела беше свободен. А ние си взехме сателитна чиния, за да гледаме Мtv, която тогава ставаше за гледане.
Apple представи iMac, излезе Windows 95, а Hotmail беше номер 1. Разчетоха човешкия геном, клонираха Доли, а Америка можеше да печели войни. Световната икономика растеше, Борис Елцин пиешЕ. Всички си слагаха обици – навсякъде, освен на ушите. Антъни Хопкинс ухапа някакъв човек по лицето, а Франсис Фукояма публикува „Краят на историята и последният човек“, но никой не я прочете, защото всички искаха тамагочи. Аз минах гимназията, казармата и влязох в университета.
’90-те бяха всичко това: Прочети повече