Моцарт композира от 5-годишна възраст, а на 6 свири пред австрийската императрица. Магнус Карлсен става гросмайстор на 13, а Пеле световен шампион на 17.
Джуди Гарланд започва да пее на 2, а на 13 вече има договор с Metro Goldwyn Mayer.
Трудно е да приемете човек като мен – казва Хеди Ламар – някой, който е преминал през толкова фази в живота си. Bombshell 2017 е документален филм, който разказва за това. Прочети повече
„Няма добри пари и лоши пари. Има само пари.“ – прави заключение Лъки Лучано, мафиотският бос от началото на 20 век. Когато на 14 години напуска училище и започва работа във фабрика, той остава с впечатлението, че този труд е за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. Затова, още като юноша, започва да търгува с опиум. Прочети повече
Moonlight 2016 (Лунна светлина) е триптих за съзряването в черното гето на Маями. Носител на Оскар за Най-добър филм 2017, част от програмата на София филм фест. Прочети повече
Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.
Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.
В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото. Прочети повече
Не слушам музика. Поне така, както слушат всичките ми приятели – постоянно и навсякъде. Не мога, музиката ми пречи да мисля. Но съм чувал Майлс Дейвис. Дори имам психеделичния Bitches Brew, красивият, но тъжен Sketches Of Spain и Kind Of Blue, албумът, който звучи, когато някой ви каже „джаз“.
Не му казвай джаз бе, човек. Това е някаква измислена дума. Аз правя социална музика. Казва Майлс в Miles Ahead 2015, филмът за него. Прочети повече
„Защо гледам филм за поредния алкохолик – наркоман, който се самоунищожава, докато егоистично жадува за вниманието ни” – е нещо, което си помислих в средата.
Сигурно по-добрите хора от мен са си помислили други неща: „О, горкичката, колко трудно й е било. Толкова я харесвах. Любима, любима”. Емотиконче „сърце”. Може и сълза да са пуснали. Прочети повече
„…най-важните неща в живота са любовта и приятелството, и семейството.
Когато хората нямат тези неща, те обикновено попадат в шоу бизнеса.”
Елън Дедженерис, при откриване на церемонията за наградите Оскар 2014
Оксфордският тълковен речник дефинира думата “hellraiser” като: „лице, което причинява проблеми с безобразното си поведение.” Това са пияници, скандалджии, биткаджии, хаймани и хулигани. Когато са мъже (а те най-често са) ги наричаме „лоши момчета” и тайно им завиждаме. Фантазираме за егоцентричната им бомбастичност, сексуалната им ненаситност и чернодробната им непоколебимост.
Марлон Брандо, Джеймс Дийн, Ричард Бъртън, Ричард Харис, Оливър Рийд, Робърт Дауни Джуниър, Чарли Шийн… много са. За тях се пишат книги, правят се документални филми. Ето, гледайте тук един.
В днешния епизод, посветен на филми, които са качествени, но не и обсъждани, ще видите: две-три джънкита, две-три крейзита, няколко тариката, полубогове, Робърт Де Ниро и кит. Прочети повече
Това е мъжът. Мъжът преди дантелата, преди фльонгата и финтифлюшката, преди целината, и магданоза, преди тофуто, толерантността, прическите, епилацията, и бронзовия тен. Това е мъжът, който се събужда сам. Намръщеният мъж. Киселият. Отегченият. Мъжът, който закусва месо, увито в бекон. Мъжът, който не танцува, няма чадър и не обича снимки на бебета. Мъжът, който не се разболява, не плаче, не се оплаква или срамува. Мъжът, който превръща водата във вино, а виното в бира.