A24 е независимо студио и разпространител на филми, документалистика и ТВ програми. Основано e през 2012 с мисията да създаде пространство, в което талантливите имат свободата да са талантливи.
Прочети повечеТоп 24 от A24
Етикет: независимо кино
21 чудесни филма, които (може би) не сте гледали
„Кажи ни нещо яко за гледане“ – е най-честото желание, което получавам последния месец. Последвано от допълнението – „…но да не сме го гледали”.
Добре. Готово.
Прочети повече7 филма от тази година, които несправедливо пренебрегнахме
Трудно ни е да пишем за всички филми, които гледаме. Даже си е невъзможно. Q1 е към своя край, а заради COVID-19 не се очертава да ходим на кино през Q2. Премиерите на повечето важни филми бяха отложени, а няколко студия пуснаха наличните в кината – онлайн.
Това са заглавия, които няма да попаднат в личния ми топ 5, но може да влязат в листата ви за гледане.
Прочети повечеТова не е хибридна война, това е хибридно кино
Последните години често гледаме хибриди. Художествени филми, оплодени от документални. Хибридите не са новост, но са на мода. Мода, която започва да ни ядосва. Прочети повече
ТРИ НЕЗАВИСИМИ ДЕБЮТА
На SоIndependent за пръв път видяхме…
Once There Was a Girl 2016 (Имало едно момиче)
Първият пълнометражен филм на режисьора Натали Каплан. Това всъщност е нейната дипломна работа за завършване на втората й специалност. Натали изгражда образа на героиня, с която има и биографични прилики. И двете са около 40-те, едновременно момичета и жени, които по свой начин обичат самотата. Прочети повече
Винсент и Рокси
„Ето докъде те доведе любовта — лежиш с примка на шията, а зад теб дебне безумна жена, въоръжена с два револвера.“
Стивън Кинг – „Трите карти“
Това е история, която започва с чанта и мъж, който не знае какво да прави с нея. Прочети повече
Есе за носталгията
О време минало прекрасно, какво могло би да те спре?
Фридрих Шилер, „Идеали“
Ако мислите, че е нарочно не е. Това е случайност.
Последният ни пост бе за най-неправдоподобните филмови връзки и двойки. Било заради лошата игра на актьорите, било заради липсата на химия, било заради недомислици в характерите на героите им, те създават чувството за неавтентичност. Усещането, че сте купили менте, че гледате фалшификат.
Неочаквано срещнахме малък, евтин, черно-бял филм на Netflix, който е точно обратното. Прочети повече
Криша
Независим филм – това трябваше да означава оригинален, различен, индивидуален, странен, скандален филм.
Последните 5-6 години обаче независимите филми – особено тези, които печелят награди, са обратното. Напълниха ги с клишета, създават ги по обща формула. Тя включва: някой, който е в криза на средната възраст; някой, който е интроверт; някой, който се казва Тео; псевдоинтелектуализиран диалог; ретро гардероб; типография с ръчно написан шрифт; „ла-ла-ла“ тип музика, често използвана в рекламите на Apple; кадър, в който някой си измива лицето в умивалник и после се гледа в огледалото продължително време. Всички останали са quirky* образи.
В този филм не е така. Или почти – има го кадъра с гледане в огледалото. Прочети повече
Трите най-добри филма на Кевин Смит
Какво става с Кевин Смит? Бърза проверка показва, че има нов филм – Yoga Hosers 2016, в който една от главните роли е за дъщеря му Харли Куин. Освен че е пример за непотизъм, филмът е унищожен от критиците, които са имали шанс да го гледат в началото на годината.
Трейлърът ме убеди, че аз няма да го критикувам, защото няма да го гледам. Прочети повече
Аз и Ърл, и умиращото момиче
Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…
…освен, когато ги харесвам. Прочети повече