Skip to main content

Красотата на Северното сияние

Северно сияние 2011

 

Съберете населението на северните страни и ще получите сбор от 24 или 25 милиона души – не съм математик, но като изключим Швеция всички са с по-малко население от България. Проверете, по-големи сме от повечето страни в Европа. Шокиращо! Да го разберете сега – след като 600 години са ви внушавали, че живеете в “страна като човешка длан”, носите се на “сателит” и други подобни простотии.

Дори събрани в едно викингите са два пъти по-малко от хората живеещи в царството на киното – Калифорния. Това обаче не им пречи да правят качествени филми.

Дълго време киното на Севера страда от депресия, от синдром наречен Ингмар Бергман. Уди Алън го определя като “най-великия филмов творец” – пресилено, но вярно. Бергман направи революция във всичко. Играеше си с техническите аспекти: перспектива, композиция, осветление и движение на камерата. Смути тематиката, мислеше за живота, смъртта, вярата и самотата. Започна традиция – да се правят филми, които не привличат тълпи от зрители.

Алиенацията на публиката обаче не означава провал. Точно обратното – означава, че режисьорът е направил творчески избор, поел е по трудния, но благороден път на принципите. Избрал е вместо комерсиална боза да прави това, което мисли и чувства за истина.

Без подобни хора нямаше да има изкуство.

Затова решихме да отразим третото издание на Северно сияние 2011 – фестивалът за кино от Скандинавия и Прибалтика, организиран и представен от Pozor.

 

Прочети повече

Вижте снимки от снимките на Камен Калев

Камен Калев / Снимки: фотограф Елена Ненкова и Иван Чертов
Камен Калев / Снимки: фотограф Елена Ненкова и Иван Чертов

 

Честност – това е, което липсва в българските филми. Няма я. Има избушени от съдбата елементи, които рецитират мъртвороден диалог, а кулминацията е реплика достойна да продава шпеков салам.

Един от малкото честни български филми, които съм гледал е „Източни пиеси“ 2009 – скромен, топъл, учудващо пълен с надежда филм за герои, които живеят в безнадеждна страна.

Камен Калев завършва работата по втория си филм – “Островът”.  В него ще видим Летисия Каста, Туре Линдхард, Руси Чанев, Бойка Велкова, Михаил Мутафов. Филмът е със специалното участие на ексцентричния чилийски писател, режисьор и философ Алехандро Ходоровски.

Prozekcia получи снимки от кухнята – вижте ги. Прочети повече

Какво ще ви донесе февруари?

Кадър: Elisa, vida mía 1977

Февруари е месецът на пречистването, виното, любовта и разбира се – сеитбата на пролетния ечемик. Според хороскопът ви, който направих преди малко, февруари е времето, когато ще разгърнете напълно потенциала си, ще отворите аурата си, ще наместите чакрите си – и двете. Прочети повече

20 януари – идва Цветята на Корана 2011

Киното на тази страна е в разцвет. През последните години то печели злато в Кан, Берлин, Венеция, Лондон и Торонто. Австриецът Михаел Ханеке е негов голям почитател. Германецът Вернер Херцог смята, че то е най-важното от артистична гледна точка в момента. А ние – ние сме напълно невежи. Прочети повече

So Independent – Достигаме до границата на прозата

Piano Blues 2003

Днешният пост ще бъде още по-кратък от вчерашния, защото прозата не може да обясни нито музиката, нито поезията. Гледахме два филма, които трябва да гледате и вие. Първият е… Прочети повече

So Independent – късо за късометражния ни ден

Днес бе слънчев втори ден на So Independent, фестивалът на американското независимо кино. А този пост ще бъде като минижуп – достатъчно дълъг, че да покрие важните зони, но и достатъчно къс, за да остане интересен.

Прочети повече

Стръкчета трева от Sofia Independent Film Festival

Бяхме аз и Теменуга, и Rozix-a. Отидохме най-отзад. Докато Rozix-a ровеше в Twitter, а Теменуга ми напомни, че още нямам профил, аз си помислих: “Колко хубаво е да видиш пълен киносалон”. Хората, на чиито места бяхме седнали, си мислеха друго.

Прочети повече

So Independent

Вкусих я с първата глътка вода, която отпих – сам. Беше в първата лъжица, с която си уцелих устата – сам. Усетих я, когато си завързах обувките – сам. Когато разбрах колко е часа – сам. Написах името си – сам. Прочетох първата си книга – сам. Купих си дъвки от стрелбището – сам. Отидох на училище – сам. Излязох от казармата – сам. Влязох в университета – сам. Заживях – сам. Независимостта е самота, изолация, празнота, страх, глад, безпаричие и често пъти занижена битова хигиена. Прочети повече

За Анна, Балканите и един проект, който можеш да спечелиш

Според Уинстън Чърчил: Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат. Повече история, повече кино. Днес ще ви представим Балканския Документален Център (БДЦ). Ще ни помогне Анна Стоева. Анна предпочита чая пред кафето и всичко останало. Тя е и продуцент в АГИТПРОП и мениджър на БДЦ. Прочети повече

Директно от Венеция

Фото: Black Swan 2010

Голямото откритие за Венеция е, че най-добрият начин да и се насладите е на кино. Учудващо е колко много туристи привлича град, който мирише на канализация. Невероятно е количеството птичи тор, което може да поеме площад Сан Марко… когато не е под вода. Смущаващ е броят на псувните, които местните изричат по ваш адрес. А кичът, той е навсякъде. Прочети повече