Точно не знаех за какво да пиша и БУМ! – политическа криза. И БУМ! – идея за пост.
Това са няколко филма, които трябва да гледате (ако не сте) – те са за политици, лидери, граждани. Ще ви покажат – как да управлявате с достойнство и чест, как да спечелите преданост и уважение, как да ръководите, как да не го правите, как да поемете отговорност, как да се справяте с кризи. Как да заслужите, спечелите, докопате властта и как да впиете зъби, нокти и его в нея. Прочети повече
И това не е ревю. А просто бележка за човек, който е арестуван, защото прави филми. Прочети повече
Политическата сатира съществува, откакто съществуват държавата и политиците. От комедиите на Аристофан, през „Пътешествията на Гъливер“, карикатурите и вицовете, до фалшивата реалност на The Onion сатирата ни помагат да се отдадем на жизненоважен инстинкт – нуждата да се противим на всяка власт.
The Campaign 2012 (Кампанията) е за сенатор Кам Брейди (Уил Фарел), който е готв да спечели за пети пореден път изборите в Северна Каролина. Той е толкова добър в политическата пропаганда, че буквално е без конкуренция. Поне до момента, когато корпорация, която го спонсорира решава да заложи на друг кандидат – кретена Марти Хъгинс (Зак Галафанакис).
Двамата влизат в абсурден политически двубой, който ни показва всички безсмислици, нелепици, парадокси и глупости, които генерира машината за печелене на избори в Америка. Прочети повече
Филмите на Близкия Изток са непривлекателни и трудно смилаеми за свикналия с нетърпеливото комерсиално кино зрител. Героите не са красиви, действието е мудно, пейзажите са потискащи. Това, което го прави важно, е неговата различност по отношение на теми и проблеми и ролята му на политически и социален инструмент. Такова е и палестинското кино. Прочети повече
Честита Нова! Тук сме, добре сме – дано и вие сте така. Здрав дух в здраво тяло – само това е, което можем да искаме от боговете. Апропо, това е първоначалният смисъл, който е вложен във фразата, няма нищо общо с олимпийските надежди. Ювенал е по-умен от спортните деятели.
Не знаех с какво да започна 2012, затова я започвам с нещо важно – журналистиката. Прочети повече
Ако светът не свърши, през януари се очаква премиерата на The Iron Lady, филмът за Маргарет Тачър. Той ще потвърди две неща, които вече знаем. Първо, че Мерил Стрийп е артистичен фрик и кино феномен. Второ – че светът изпитва див глад за лидери – в бизнеса, в политиката, в живота.
Защото днес тях ги няма. Има директори, комисари, експерти, ръководители, администратори, бюрократи и обикновени писарушки. Хора, които участват в комисии, пишат доклади, правят срещи, чието крайно решение е, че има нужда от още срещи. Хора, които „интегрират“, „полагат грижи“, „предлагат пакети от мерки“, изнасят речи, които дори майките им не биха слушали… срещу пари. Хора, направени от папие-маше и стара дъвка. Хора, чиято безпомощност би ни умилостивила да простим пълната им безполезност.
Няма лидери, защото Роналд Рейгън умря. Прочети повече