Етикет: Приключенски

След 150 минути на екрана ето какво ни показа, че може да прави Леонардо ди Каприо: Да тича. Да пада. Да става. Да бъде преследван – от индианци, от французи и от Том Харди. Да се бие с мечка и да загуби. Да се бие пак и да спечели. Да умре. Да се съживи. Да загуби семейството си. Пак да умре. Да бъде погребан. Да възкръсне. Да замръзне. Да се влачи. Да плува. Да се удави – за малко. Да яде жива риба. Да яде суров черен дроб. Да повръща. Да открадне кон. Да язди. Пак да падне, но от по-високо. Да спи в трупа на коня. Да бъде намушкан, наръган, прострелян, порязан и наръган отново. Да търси отмъщение. Да намери справедливост. Да оцелее.

Е, очевидно в този филм се случват неща. Странното е, че това не е достатъчно. Прочети повече

СОФИЯ – ЗОНА Б-5 – НАШИ ДНИ
Гълъб пикира между високите блокове от ’80-те години на 20 век, въздигнати за художествено-творческата интелигенция. Гълъбът нехае за историята на София и ЕПК строителството като цяло, а каца на автобусна спирка до младеж, който люпи семки. Младежът люпи, а гълъбът тихо ликува, както ликува гълъб кацнал в два квадрата люспи от слънчогледови семки. Зад гълъба се извисява мощното тяло на кварталния мол. Вътре – в мола, агент L. се оглежда и бавно изважда телефона си. Набира. Чува се свободен сигнал, а после някой вдига.

L шепти: „Взех билетите. Чакам те пред киносалона.”

Чува се пукане.

„Заглушител!?” – мисли си L.
„Отчасти” – мисли си 6-годишното момиченце, което яде пуканки. Прочети повече

Филмите по действителен случай са трудни и често несполучливи.

Този, обаче, прави изключение. Кинематографията му подхожда повече на документален филм и историята е пресъздадена реалистично и без излишните американски подправки – героизъм и сълзливост. Може би защото режисьорът Балтазар Кормакур е исландец, а исландците имат слава на сурови хора. Прочети повече