Skip to main content

Етикет: Разказвач

Аз и Ърл, и умиращото момиче

Lubomir Вашият коментар

Me and Earl and the Dying Girl 2015

Не харесвам тийнейджърски филми или както им казваха, когато аз бях на тази възраст – детско-юношески.
Не ги харесвах тогава, не ги харесвам и сега.
Не харесвам филми, в които жени носят розова перука, хипстърска шапка и жилетка, полусвалена под рамото.
Не харесвам филми, в които героите влизат в магазин за плочи, VHS касети, дрехи втора употреба или „винтидж” мебели.
Не харесвам филми, в които богати хора са оскърбени от факта, че са такива.
Не харесвам филми, които неспирно подхвърлят заглавията на други филми.
Не харесвам филми, в които героите са умни, красиви и талантливи страдалци, на които светът пречи да разгърнат целия си потенциал.
Не харесвам филми, в които бащата е по-женствен от майката.
Не харесвам филми, в които героите носят твърде големи кубинки с развързани връзки и си влачат краката.
Не харесвам филми, в които главният герой има плакат на Франсоа̀ Трюфо̀.
Не харесвам филми направени за хора с мошенически бради, ненужни слънчеви очила и шалчета, омотани около крещящата претенция на повърхностния ум и фасона на амортизирана кокетка.
Не харесвам филми със заглавие като: Me and Earl and the Dying Girl 2015 (Аз и Ърл, и умиращото момиче)…

…освен, когато ги харесвам. Прочети повече

18 филма, които адски приличат на други филми

Lubomir 10 коментара

Французите му казват déjà-vu, а ние – „този филм вече сме го гледали”. Някои го свързват с отминали животи и прераждания, други със сънищата, а трети с неволен химичен дисбаланс в мозъка.

Писали сме за филмовите преразкази, преработки, кавъри и римейки – поне в „легалните им рамки“. Виж Адаптация 1 / Адаптация 2 / Адаптация 3

Днес обаче ви представяме без подозрения, без обвинения и без много текст филми, които адски приличат на други филми. Решете сами – правили сме или не?

 

________________________________________________


________________________________________________

Прочети повече

Боли

Lubomir Вашият коментар

Тази седмица всички (без мен) ще са на Elevation. И нашата Галя също, но за разлика от вас – безплатно, защото спечели два билета от конкурс. Конкурсът изискваше да се напише разказ, който да съдържа имената на 5 групи, които ще участват на фестивала. Галя реши да отиде отвъд това условие, тя използва и заглавията на техни песни… и размаза всички.

Разказът се казва Боли и започва сега:

Ако си бях легнал навреме, това нямаше да ми се случи.

Беше в първите часове на една черна неделя. След поредна, лишена от събития, среща с бутилка Odd Crew приятели, гледах телевизия, когато в мигновенен празен кадър, сякаш чух:

–    Ще дойдеш ли с мен? Прочети повече

12 разказа за разказвачи

Lubomir Вашият коментар

Беше десет сутринта през май. Денят не бе оригинален – пак валеше. Той отпи глътка чай, надвеси се над клавиатурата и хладнокръвно набра: Убий го. Убий разказвача.

Всеки теоретик, критик и любител на правила ще ви го каже: Използването на разказвач във филм е измама за мързеливци, нечестно запълване на дупки в историята, а също е предателство – издава, че сценаристът и режисьорът нямат талант. Ако имаха, трябваше да се изразят със средствата на киното – визия, монтаж, музика, осветление…

Обидно е, когато някой ти разказва това, което гледаш. Обяснява ти сценария, подчертава ти поуките – като в детско филмче. Но в изкуството изключенията от правилото стават изключителни.

Това са филмите, които забравят нормата и използват разказвач – и то какъв! Прочети повече